Български автори,  Традиции,  Храна и Кухня

ИГЛИКА /Primula veris/

18.02.2021г., автор

Ивелина Пенчева - астролог, автор на книгите „Астрология на съдбата“ и „Тайнството живот“
Ивелина Пенчева – астролог, автор на книгите „Астрология на съдбата“ и „Тайнството живот“

взето от:

https://tribune.bg/bg/horoskop/iglika-primula-veris/

Примула, Агличе, Кукувиче цвете, Меча стъпка, Самодивско цвете

Цветето аристократ от средата на пролетните цветя, едно от първите, които се появяват на пролет, от тук и името Primula veris – първоцвет. Като лечебно растение е било познато и използвано още от най-стари времена. За произхода на игликата до нас е достигнала една приказка. Веднъж апостол Петър, който държал връзката златни ключове за Царството небесно, бил на стража при входа на Рая, но задрямал и изтървал ключовете си. Те полетели към нашата земя.

Веднага след тях изпратил един ангел да ги хване, но преди да успее да изпълни задачата, връзката ключове паднала на земята. Врязали се дълбоко в нея и там израснали жълти, подхождащи на златните ключове цветове. Техният отпечатък останал и всяка година израствали нови цветове, които отключват вратата към топлото време.

Примулата е била известна още в Древна Гърция. Гърците вярвали, че това растение може да излекува всички недъзи. Считали го за лечебното цвете на Олимп и че притежава целебна сила. Наричали го „додекатеон“ т.е. цветето на 12-те богове. Боговете от състрадание превърнали тялото на умрелия от любов Паралис в това красиво цвете. Затова с примулата лекували предимно паралич и ставни болести.

Древните келти и галите също го почитали и вярвали в целебните му свойства. Келтските друиди съблюдавали строго специален ритуал по събирането му. Примулата се събирала тайно от всички, само на гладно, на босо, откъсвала се с ръка, която се пъхала под лявата част на дрехите, за да не се гледа цветето. При нарушение обряда, цветето загубва своята сила.

Сокът на примулата влизал в състава на любовна напитка, приготвяна от друидите, които я варили в полунощ заедно с върбинка, мъх, боровинки, пшеница, детелина и мед. При това цветовете трябвало да се съберат само до пълнолуние. Смятали, че напитката притежава чудодейна сила. Достатъчно било обектът на тайната любов да изпие няколко капки от нея, за да изпита в отговор силна любов. Любовни напитки, в чийто състав влизала примулата приготвяли и други древни народи.

Една легенда разказва, че от такава напитка се възползвал знаменитият Апулей, живял през ІІ век пр.н.е., за да застави да се омъжи за него една богата вдовица на име Пуденция. Нейните родственици го призовали после на съд. Обаче Апулей ловко се измъкнал и спечелил делото. Освен сока на растението, в състава на любовните напитки влизали различни възбуждащи средства като испанска муха, месо от риба ремор и други.

Във Великобритания на примулата приписвали както хубави, така и лоши свойства. Цветето се ползвало с голяма любов сред англичаните. Те я засаждали около своите домове, вярвайки, че ще ги защитава от болести и неприятности. Смятали я за вълшебно цвете, в листата на което, през всички дни на годината освен на 1 май се крият малки феи и приказни гноми.

Примулата е била любимото цвете на премиера на Англия Дизраели лорд Биконсфилд, който никога и никъде не се появявал без това цвете в петлиците. В Англия вече съществувал такъв обичай в светското общество да се носи цветето по този начин. Където и да отидел – в парламента или на бал, на прием у кралицата, винаги в петлицата му имало забодена примула. В деня на 25 годишнината от смъртта му, неговата статуя била покрита с примули. Ежегодно на 19 април всички присъстващи и почитащи паметта му носели в петлиците си примули. Гробът му също бил покрит с това цвете. Това се превърнало в традиция.

В Русия развъждали примулите в дворцовите градини на Екатерина ІІ, която много обичала тези цветя. Имала цяла стая, пълна със саксонски порцелан, върху който било изобразено това цвете. Примулата била възпята от най-добрите английски поети, в това число и от Шекспир. Например в пиесата „Буря“, където ангел Ариел пее и в „Сън в лятна нощ“.

Лекарствени свойства притежават листата на примулата и нейните корени. Листата на примулата се събират по време на цъфтеж или към края му. Трябва да се изсушат бързо, при защитено от слънце място. Така се запазва витамин С. Корените се изчистват от почвата, измиват се и се сушат. Листата на примулата са много богати на витамин С, а също с провитамин А и витамин Е, затова настойката  й се използва при авитаминози. Най-много витамини има по време на цъфтежа. Един лист от иглика запълва денонощната нужда на организма от витамин С, което я прави незаменимо средство при изтощение и малокръвие.

Като средство при мигрена – Приготвя се запарка от 20 г цветове на примула или 40-60 г от цялото растение на 1 л вода и се приема по 100 г 2-3 пъти на ден. Изчезва раздразнителността, чувствителността към светлина и главоболието постепенно отминава. Друго добро средство против мигрена и продължително главоболие е настойката от примула да се смеси във вино. При мигрена, главоболие и динамично нарушение на мозъчното кръвообръщение е полезен чаят от венчелистчетата само по време на цъфтеж.

При сърдечни заболявания е полезно да се пие чай от цветовете по време на цъфтеж.

При запек или като пикочогонно средство – Настойка от цветове или от цялото растение (и като средство за мигрена)

При възпаление на простата – заливат се две супени лъжици от дрогата с 0,5 л кипяща преварена вода през нощта и се прецежда. Пие се по 200 г сутрин 30 минути преди хранене и вечер преди сън. Курсът на лечение е 40 дни.

При нервни разстройства – Цветовете се употребяват при безсъница, нервна слабост и главоболие. 10 г сухи цветове се заливат с 200 г преварена кипяща вода, кисне 15 минути и се прецежда. Цялата доза се изпива за един ден.

При ревматични болки и артрит е полезно да се пие чай от цветове на примула по време на цъфтежа им.

Отварите и настойките от примула притежават успокояващо действие и за това са практически безвредни.

В кулинарията – Примулата има не само декоративно и лекарствено значение. В Германия в по-скорошните времена изсушени цветове от примулата се употребявали като укрепващ нервите чай. Освен това го смесвали с вино. В Англия младите зелени листа на примулата се употребявали за салата, а корените като подправка. Англичаните смятат, че примулата дори повече от киселеца подхожда за зелени супи. В Швейцария, Полша, Франция, Швеция и Белгия от последния етап на ферментация на отвара от свежи листа и мед приготвят превъзходна газирана освежаваща напитка, имаща кисело-сладък вкус. В Русия смятат примулата за цветето на бодростта и здравето. В Северен Китай и Корея, в Кавказ и Далечния Изток през пролетта от листата готвят супи.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *