Изкуство,  История,  Келтски свят

Келтите – търговия, изкуство и война -част 1

16.08.2021г., от БГ НАУКА, СЕПТЕМВРИ 2021 Европейската нощ на учените 2021 г. – https://nauka.bg/

Източници: National Geographic History,
bildebene.ch
Превод: Радослав Тодоров

взето от:

Близо до устието на река Рона преди 2600 години гръцки търговци основават колония, наречена Масилия, на мястото на днешния френски град Марсилия. Впускайки се навътре в долината на Рона, търговците се натъкват на хора, говорещи език, който гърците не разбират и не разпознават. Управлявани от богати вождове и жадни за луксозни стоки, тези хора изглеждат свирепи и войнствени. Век по-късно гръцкият географ Хеката от Милет им дава името – Keltoi, преведено на латински от римляните като Celtae.

Днес думата “Celtic“ означава много неща: стил в съвременната музика и бижута; тип лице; както и епитет за национална гордост сред хората от шотландски, уелски и ирландски произход. В исторически план обаче “Celtic“ е по-трудно да се определи, отчасти защото келтите са населявали изключително широка територия от Ирландия до Турция.

Някои историци твърдят, че терминът „келт“ е почти безсмислен в исторически план. Много други обаче се съгласяват с Бари Кънлиф, почетен професор по европейска археология в Оксфорд, който вярва, че келтите могат да се разбират като култура със споделени системи от вярвания и общ език, версии на които все още се говорят в Западна Европа, особено в Ирландия и Шотландия. В този дух историците сега разглеждат келтската култура не от гледна точка на единен народ, а като пакет от споделени езикови и културни черти, разпределени между различни народи от желязната епоха, които дълбоко са оформили образа на предримска Европа.

Келтският пъзел

Келтите в Централна Европа от този период са предисторически: Освен някои символи, те не са разработили напълно достатъчно развита писменост, но съвременните историци разчитат на разкази за тях, оставени от съседите им, по-специално гърците и римляните.

Гръцките автори са били наясно с обхвата на келтския свят. Чрез търговията нагоре и надолу по долината на
Рона те имат пряк досег с келтите в Централна Европа. През ІV век пр. н. е. географът от Масилия Питей, описва морско пътешествие до Атлантическия бряг на Европа, в което споменава как келтският народ може да бъде намерен в Арморика (п-в Бретан, в северозападна Франция).

Отначало келтите са известни с търговските си навици, а по-късно и с войнствения си характер. Римските писатели, като Тит Ливий, се опират на произведенията на по-ранни гръцки автори, за да опишат как пълчища келти са се изсипвали надолу през Алпите към Италианския полуостров през V в. пр.н.е. По-късно римските пълководци ще търсят своята слава в покоряването им: През І век пр.н.е. при завладяване- то на Галия, Юлий Цезар пише: „Ние ги наричаме гали, макар че на техния собствен език те се наричат келти“.

Въпреки че римският имперски период слага край на келтската военна мощ, присъствието им се запазва в колективната памет на Европа. Ренесансовите френски и английски историци се интересуват от установяването на факти за предримските народи, които някога са населявали техните земи. През 70-те години на миналия век археолозите са изключително развълнувани да изкопаят предмети в Северна Италия, които очевидно са келтски по дизайн и потвърждават класическите авторски сметки за келтите, нахлули в Италия от север около 450 г. пр.н.е.

Учените са успели да идентифицират тези артефакти като келтски, благодарение на разкопките на един импозантен обект в Австрия няколко години преди това. Намерените там предмети са послужили като ключови парчета, с които учените могат да започнат да сглобяват келтския пъзел.

В търсене на прародината

Разположен на фона на планини, отразяващи се в езеро, малкият град Халщат в Австрия е популярна туристическа атракция днес. Историците също са привлечени от града, за да проучат древното гробище, намиращо се в близост до него. Гробниците са открити за първи път през 1846 г. от минния инженер Йохан Георг Рамзауер, който разкрива над 900 погребения (общо останките на 2000 души от 800 г. пр.н.е.).

Находки от могилата край Халщат.

Гробовете в Халщат предоставят подробни доказателства за общност от желязната епоха, чиято икономика се
основава на близките солни мини. Така Халщат даде името си на далеч по-широка култура, която включва много други келтски обекти в днешна Австрия, Южна Германия, Чехия и Словения. Предметите, намерени във
всички тези региони, имат общи черти и заедно формират една култура.

В разгара си, през VІІ век пр.н.е., тази „халщатска култура“ се формира от местни вождове, чието богатство произтича от добива на сол (в Халщат) или местното земеделие. Тези обекти съдържат сложни гробници и погребения. Сред артефактите са открити отличителни оръжия, като мечове, направени от техните ковачи.

Археолозите смятат, че тези предмети са били търгувани за луксозни стоки, особено от гръцката и италианската култури. Освен приликите в предметите и техниките на погребение, друга важна обща нишка свързваща културата на Халщат е нейният език. Следователно халщатската култура може да се разглежда като келтска. И хората, които са работели в мините, ковачниците и нивите – както и техните вождове, по- гребани с такава помпозност, също са келти.

Когато археолозите започват да събират находките от поредица от обекти в Халщат, възниква въпросът: Ако културата на Халщат в Централна Европа се явява келтската „родина“, тогава как се вписват в картината келтските области в Западна Европа – западният Иберийски полуостров, Бретан (северозападна Франция) и Британските острови? Освен че това са области, свързани със съвременните представи за „келтската идентичност“, келтските езици като шотландски, ирландски, уелски, мански, корнуолски и бретонски все още се говорят там, което е индикатор за келтско наследство.

Традиционната теория е, че в началото на разцвета на Халщатската култура през късната бронзова епоха народите от зоната на Халщат мигрират на запад и разпространяват келтския език и обичаи. Други историци обаче посочват съществуването на келтски топоними в цяла Европа, които датират отпреди периода на Халщат; те твърдят, че процесът може да се е случил в обратна посока.

Общностите в Западна Иберия, Франция и Британските острови, свързани с морски пътища, да са първите
говорещи келтски езици. Използвайки търговията (вместо да мигрират), те разпространяват келтските обичаи и език в Централна Европа, които по-късно ще се развият в културата на Халщат Усложнявайки картината допълнително, този процес след това поема по обратния път: След като халщатската култура се е установила там около 900 г. пр. н.е., нейните обичаи се разпространяват отново на запад до места, които вече са свързани с келтските обичаи и език, като Западна Иберия.

Славата на вождовете

Историците разделят Халщатския период на четири етапа, започвайки с Халщат А, чийто произход може да се
простира назад във времето чак до 1200 г. пр.н.е. През следващите няколко века в зоната на Халщат се случват
много промени, появява се например предпочитание към погребенията пред кремациите и развитие на все
по-усъвършенствано желязо. Конете са въведени около 800 г. пр.н.е. именно в Халщат D, на този последен етап от културата – период, започващ през 600 г. пр. н.е., новопристигналите гръцки колонисти в Масилия в Южна Франция за първи път се сблъскват с хората, които впоследствие наричат келти.

Халщатската култура е била на ръба на златната си епоха по времето, когато гърците са осъществили първите си
контакти с нея. Вече са били отминали дните на дребното отглеждане на зърнени култури, пастирството и занаятчийското производство. Също така са изчезнали и доста от егалитарните социални структури на тези племена. От VІ и VІІ в пр.н.е. тесните търговски връзки с гърците, а по-късно и с етруските, народ от Централна Италия, водят до приток на богатство, което издига вождовете още по-високо. Построени са великолепни хълмови укрепления, прославящи тяхното влияние и богатства.

Процъфтяващото население успява да създаде селскостопански излишък, да придобие роби работници, както и
маса суровини като метали, сол (от самия Халщат), кехлибар от Балтика и кожи. С тях вождовете имат възможността да купуват луксозни стоки от юг: вино, фино изработени метални изделия и украсена керамика. Много от тези артефакти са открити в сложните погребения на богатия елит, наречен от археолозите „княжески гробници“.

Влияния от Гърция и Италия също могат да бъдат намерени в келтската архитектура, като късния халщатски обект Хюнебург, в южна Германия, близо до извора на река Дунав. Основни- те разкопки са извършени там между 1950 и 1979 г., а от 2004 г. се провежда текущ изследователски проект. Селището Хюнебург е построено около 620 г. пр.н.е. на върха на хълма. Около двадесет години по-късно за защита се добавя грандиозна кирпичена стена, изградена върху каменна плинта.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.