взето от:
https://bg.trendingcountries.com/celtic-nations-around-world-differences
Уважаеми приятели ! Преди за прочетете тази статия, бих искал да Ви информирам, че посочените тук „шестте келтски нации“ не обхващат всички съвременни потомци на келтите, само тези, които живеят в отделни региони, автономии и дори държави /както е случаят с Ирландия/. Това, разбира се, не означава, че извън тях няма келти. В света има достатъчно големи келтски общности – в САЩ, Канада, Австралия и Нова Зеландия, Аржентина и дори в Италия, а общият им брой надхвърля 70 милиона !
Някога келтските племена населявали голяма част от континентална Европа, простирайки се от Ирландия на изток до съвременна Турция. С течение на времето другите народи заели мястото им и днес в света има само шест келтски нации, групирани около Западна Европа, по-специално в отделни региони на Великобритания, остров Ман, Ирландия и провинция Бретан във Франция. Някои твърдят, че Галисия в северозападна Испания е седмата келтска нация, тъй като нейното келтско наследство е очевидно и до днес, но шестте официални нации се определят от съществуването на келтски език, оцелял в модерната епоха, а Галисия няма такъв. Макар че приликите им до голяма степен се коренят в лингвистиката, всяка от тези нации има художествени и социални традиции, религиозни принадлежности и исторически връзки, които веднага ги обединяват и разграничават. Това са шестте останали келтски нации, всички отличаващи се и същевременно горди със своята споделена история и наследство.
1. Ирландия
Снимка: Arcady / Shutterstock
Ирландия и Шотландия са най-признатите келтски нации, поради добре запазените културни традиции. Келтите пристигнали в Ирландия около 500 г. пр. н.е., донасяйки със себе си нови художествени, религиозни, технологични и социални практики, както и опита си с желязо, използван за изработване на инструменти и оръжия. Сред най-емблематичните реликви са каменните и метални келтски кръстове, открити в Ирландия и Великобритания, за които се твърди, че са въведени от св. Патрик в мисията му да християнизира езичниците в Ирландия. Тези и други древни артефакти могат да бъдат намерени в Националния музей на Ирландия в Дъблин и в Келтския и праисторически музей в Дингъл в графство Кери.
Пристигането на келтите също доведе до нов език, ирландски гелски, който и до днес се говори и преподава в Ирландия и се смята за основен език на западните крайбрежия на Геелтахт. Заедно с шотландски гелски и езика на манкс от остров Ман, традиционният език на Ирландия е от годелийските езици, една от двете модерни келтски езикови групи. Митове като легенда за Крал Артур, Тристан и Изолда са от съществено значение за писмената и устната история на Ирландия и другите келтски народи. Традиционните танцови и музикални обичаи и до днес са запазени в Ирландия. Дори за Хелоуин се смята, че има корени в келтския фестивал Самхайн, наблюдаван в Ирландия от векове между есенното равноденствие и зимното слънцестоене, отбелязващ края на сезона на реколтата.
За да видите най-доброто от келтската култура в Ирландия, посетете страната през пролетта след Великден, за да вземете участие в Пан келтския фестивал и да видите келтски певци, танцьори и музиканти от всичките шест нации да се състезават, както и паради, улични изпълнения, сесии за разказване, панаири, семинари.
2. Шотландия
Снимка: Kanuman / Shutterstock
Подобно на ирландски гелски, на шотландски гелски все още се говори на няколко места в Шотландия, особено в Хайлендс. Най-известните келтски племена от древна Шотландия са били Гелите и Пиктите, за които се смята, че са се смесили около късната желязна епоха около 10 век. Стели, известни като пикински камъни, носещи надписи на огам, използващи ранната келтска азбука (която изглежда направо от „Властелинът на пръстените“), са открити из цяла Шотландия. Те представляват някои от най-важните древни артефакти, заедно с примери за келтски кръстове, плетеници. както и дизайн за украса на метални инструменти, бижута и дрехи. Каним привържениците на историята да разгледате Националния музей в Шотландия, за да видят изкуство, резба и други артефакти от шотландските келти.
Други примери за келтско наследство в Шотландия са неразривно свързани с днешната страна. Музиката на гайда има келтски корени и е една от най-емблематичните шотландски асоциации до днес. Няколко имена на градове имат питски имена като Питлокри, Питлиго, Питодрие и Питфичи. Дори шотландският филиал на Би Би Си, наречен BBC Alba, признава келтското наследство на нацията, използвайки гелското име на страната Алба.
3. Уелс
Снимка: Кийт Хийтън / Shutterstock
Келтското наследство е неразделна част от националната идентичност в Уелс, наречена Кимре на родния език. Уелският е келтски език, който все още се говори в цялата страна, подобно на гелския в Ирландия и Шотландия, но в по-голям мащаб.. Той е особено разпространен на запад и север, докато английският е основният език в южния Уелс. За разлика от гойделските диалекти обаче уелският е бритонски език, което означава, че корените му са британски, а не ирландски. В Уелс е имало някои ирландскоезични племена, въпреки че доказателствата за тяхното съществуване са ограничени само до шепа надписи върху камък.
Може би най-известните находки от древния уелски живот са хълмове между реките Клуид и Моел-у-Гаер. Въпреки че все още не е ясно дали те са били използвани изключително като отбранителни крепости, жилища или и двете, структурите представляват едни от най-добре запазените исторически места, свързани с келтските народи. По отношение на художествените традиции Уелс е известен със своето изкуство, създадено до голяма степен върху метални изделия, украсени с религиозни мотиви. Уелсците имат дълга келтска литературна традиция, започнала от поезията от шести век. И до днес Уелс провежда празници, свързани със своите келтски корени. Един от най-впечатляващите фестивали на любителското изкуство и поезия в Европа, наречен Национален Eisteddfod, се провежда всеки август в чест на уелското наследство и език.
4. Корнуол
Снимка: Хелън Хотсън / Shutterstock
Корнуол е графство в югозападния бряг на Англия, разположен на Келтско море. Той е населен от корнишките хора и традиционно носи името Кернов. Подобно на езиците на Уелс и Бретан, корниш е келтски език от Британските острови. За разлика от уелския обаче, корнският език почти не се използва и е обявен за изчезващ от ЮНЕСКО.
В днешни времена обаче езикът се завръща благодарение на келтските организации, фокусирани върху запазването на езиковото наследство на Корнуол. Макар и до днес критично застрашен, Корниш се насърчава навсякъде от местната литература и филми до училищните класни стаи и домакинства. Дори онези, които не участват активно в кампаниите за възраждане, подпомагат кампанията като си говорят на традиционния диалект, особено Zennor и Penzance.
Въпреки че е част от Великобритания , Корнуол има развита културна идентичност, различаваща се от съседните келтски народи поради скалистото си, крайбрежно, изолирано местоположение. Това е отразено в митологията му, голяма част от която се върти около легендите за крал Артур, Дамата на езерото и други образи.Най-живият пример на келтската гордост в Корнуол днес е ежегодният фестивал Lowender Peran, който приветства както местните изпълнители, така и тези от другите келтски нации и обикновено се провежда между октомври и ноември.
5. Остров Ман
Снимка: ParrySuwanitch / Shutterstock
Остров Ман е малък, самоуправляващ се остров, разположен между Англия и Ирландия. Келтските влияния се проследяват чак до пети век, през това време езикът на Goidelic Manx, роднина на ирландски и шотландски галски, се развива въпреки по-ранните бритонски влияния. Подобно на Корниш, езикът Манкс не оцеля в модерната епоха, но усилията за съживяване бавно възраждат диалекта на Манкс, изкуството, народната музика и общата история. От 70-те години на миналия век островът е домакин на популярен музикален и културен фестивал на Манкс, наречен Yn Chruinnaght като почит към келтското му наследство.
Днес остров Ман юридически е подчинен на Британската корона, но в богатата си история той преминал през норвежко, шотландско и британско управление, и винаги запазвал известна независимост. Тук се намира най-старият непрекъснат парламент в света, наречен Tynwald. Островът никога не е бил завладяван от римляните и затова не се християнизирал до идването на ирландски мисионери, разпространяващи мисията на Св. Патрик през пети и шести век, което обяснява и неговите дългогодишни езикови връзки с галски.
Много от откритите на острова каменни кръстове и артефакти носят надписи ogham, докато други показват доказателства за скандинавските писмености. Други емблематични напомняния за езическото минало на острова са богати народни приказки, пълни с феи и морски богове; Днес островът е известен с риболов, лов, събиране и морски артефакти, изложени в музея на Манкс. Официалният символ на острова, трискелион, състоящ се от три крака с шпори, наблюдаван сред келтските народи.
6. Бретан
Снимка: canadastock / Shutterstock
Бретан се намира на брега на Атлантическия океан, от Ламанша на север, Келтско море на северозапад и Атлантика на запад. Това е единствената официална келтска нация, останала в континентална Европа. Келтите са първите известни жители на района, които римляните завладяват през 56 г. пр. н.е., Тогава тя е била известна като Armorica, което означавало „край морето“.
Името Бретан и голяма част от културното му наследство идват от британските заселници, пристигнали между пети и шести век след като англосаксонците нахлули в Британските острови. Днес френският е майчин език на повечето местни хора, но традиционният бретонски език, братовчед на корнишки и по-далечен роднина на уелски, все още е донякъде широко говорен. През последните години също се наблюдава възраждане на бретонското изкуство и култура, включително създаването на бретонски езикови училища и празненства, изпълнени с музика, която се свири на бретонски гайди, за разлика от тези, свързани с Шотландия, понякога от гайдари, носещи килт.
За да се започнаете с келтското наследство на Бретан, вижте Festival Interceltique с неговите паради и концерти, които се провеждат всяка година през август в бретонския град Лориент.