История,  Митология,  Традиции

„НИЗША“ МИТОЛОГИЯ НА КЕЛТИТЕ

Оригинално заглавие „Низшая мифология кельтов“, автори: В.Н. Синельченко, М.Б. Петров

взето от:

https://smekni.com/a/317139/nizshaya-mifologiya-keltov/

превод: Сурен Исраилян, 21.04.2021г.

File:Illustration of a brownie by Arthur Rackham.jpg

Безсмъртните богове също си имат край. Сменят се техните поколения и по-древните божества често или се забравят, или слизат надолу в йерархията. Тогава те стават част от „низшата“ митология. Нейните представители активно и непосредствено „контактували“ с хората, тоест помагали или вредяли, защото те можели да влияят върху съдбата на конкретния човек. Те били много по-близки към народно съзнание, в сравнение с далечните „космогонни“ божества. Неслучайно е, че именно представителите на „низшата“ митология и до днес са се запазили не само в приказките и легендите, но и в суеверията на някои народи. С течение на времето тази “неформална”, „домашна“ митология от ежедневието се наложила за сметка на официалния пантеон на „високопоставени божества“.

Едно от такива божества, превърнало се в персонаж на народната митология е Бадб /“гарван“/, която от „високопоставената“ богиня на войната и разрушенията в „низшата“ митология станала  зла и коварна вещица.

Низшата митология се „занимава“ със суеверията, затова нейните представители често се явяват  в ролята на предсказатели или предвестници на предстоящи събития.

Така например, появата на БАНШИ („жената от градините“), свърхестественото същество приемащо обикновено образа на прекрасна жена е било знак за смъртта. Те „генетически“ били свързана със СИДИТЕ – божествени същества, живели под земята и в хълмовете. Хората (и боговете) винаги се стараели да попаднат в техния свят, с цел придобиване на различни вълшебни предмети. Сидите биват както от мъжки, така и от женски пол. В зависимост от настроението си те можели да пречат или помагат на хората, но помежду си те обикновено не били много доброжелателни и често се биели като съперници.

По-късно сидите се разделили по „специализация“ на феите, коригани, корниканеди, корили, пултикани …

https://en.wikipedia.org/wiki/Korrigan

Един от сидите е елфът ЛЕПРЕХУН (“половин ботуш“), който активно „контактувал“ с обущарите. Ако успеете да го хванете и го изслушате, гледайки право в очите му, той щял да ви каже, къде може да намерите имане.

Място на имането може да ви покаже и КЛУРАКАН – възрастно джудже, обитавало винени мази. С него трябвало да бъдете максимално любезен, за да не ви се вкисне виното или да се излее от бъчвата на земята.

Бретонските коригани били духовете на минералните извори. Те изглеждали като прекрасни жени  с бели дрехи, живели в богато подредени и украсени пещери. Но те можели да се превърнат в паяк. Въпреки красотата си, те били зли духове. Подобно на русалките, те, пеейки, подмамвали хората във водата, и от време на време превръщали някои мъже в своите временни съпрузи. От този „брак“ никой не се връщал обратно в света на хората.

Шотландците също имат враждебен „воден дух“, наричан КАЕПИ, който обикновено се показвал пред хората във вид на хубав кон, пасял близо до водата и примамвал жертвата си с готовността да бъде яхнат, а след това потъвал във водата заедно с ездача.

Със смъртта бил свързан и АНКУ – „смъртен вестител“ при бретонците. Обикновено той изглеждал като човек, който последен починал в околността. Често вестителят изглеждал като висок мъж с дълги бели коси, но понякога изглеждал като скелет, карал каруца, обикновено  придружен от двама помагачи.

Fichier:La Roche-Maurice (29) Ossuaire 04.jpg — Wikipédia
Анку, снимка https://fr.wikipedia.org/wiki/Fichier:La_Roche-Maurice_(29)_Ossuaire_04.jpg

Много по-симпатични „домашни духове“ били английските богарти, брауни /покрити с кафявата козина/, паки, уелските бегле – джуджета със старческите лица. Те живели в изоставените къщи и сгради, понякога в мъртвите дървета. Внимателно и с интерес наблюдавали живота на хората и активно се намесвали в него. Тези таласъми можели да помогнат на стопанина, ако е добър към тях, но можели и да направят беля – да счупят чиниите или мебелите. Дори можели да затрият стопанина и цялото му семейство. Затова човек трябвало да бъде много предпазлив и да се отнася с тях с уважение.

Многобройните и разнообразните представители на „злите духове“ и до днес се запазили в английските, ирландските, бретонските, уелските и шотландските приказки и легенди.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *