от Асоциация на парковете в България взето от:
Старите друмища и проходи
Древните траки, много преди Христа, са положили основите на една от най-важните пътни артерии в тази част на планината –Верейският друм (Големият друм), който идвал от Аугуста Траяна през Крън, Градещица, Атово падало, Боженци, Царева ливада за Велико Търново.
Предполага се, че през него Александър Македонски е превел своите войски в похода си срещу трибалите (3305 г. пр.н.е.).
Оттук са минали и келтите, които в края на 3 в.пр.н.е. образували в нашите югоизточни земи своя държава със столица Тиле (някъде около днешно Тулово).
В по-късни времена пътят е доразработен и използван от римляните и е бил един от най-удобните артерии, свързващи Филипопол и Августа Траяна през Хемус и Дискодуратера до Никополис ад Иструм и Нове на Дунав.
Пътят придобива първостепенно значение по време на Второто българско царство, когато е основен път от столицата Търновград за Тракия.
От това време датират и още няколко пътни артерии, които прорязват територията на Парка – Химитлийска пътека, Малий друм, Иванкова пътека, Тревненски проход, Шипченски проход (Друмът) и др.
Заради стратегическата роля на проходите, на територията на Парка са се водили две велики битки от съществено значение за съдбините на България:
- Битката при Тревненския проход между българските войски, предвождани от Иван Асен І и византийците, начело с Исак II Ангел (1185 г.), довела до освобождението ни от стогодишното иго и извоюването на независимостта на българския народ, и основаването на Второто българско царство. През този проход е преминал и Евтимий Търновски при заточението му в Бачковския манастир след падането на Търновград под османско робство.
- Епичната епопея на връх Шипка през август 1877 г. със съществен принос за обръщане на хода на Руско-Турската освободителна война, довела до подписването на Сан-Стефанския мирен договор и признаване независимостта на България.