Древните келти били многобройни племена, населявали обширна територия, а тяхната култура може да се открие в погребенията, древните артефакти и езика.
17.03.2021г., автор: DAVE ROOS, оригинално заглавие: „8 Facts About the Celts“, превод: Сурен Исраилян 30.03.2021г.,
взето от:
За съвременния човек думата „келтски“ е свързана с определено традиционно изкуство, литература и музика от Ирландия и Шотландия. Всъщност древните келти са били многобройни племена,населявали обширна територия и произхождали от Централна Европа . Вижте какво са научили историците за тази колоритна и разнообразна група народи.
1. Келтите са били най-многобройната общност в антична Европа.
Древната култура, която днес наричаме келтска, далеч надхвърляла пределите на Британските острови. На територията от Испания до брега на Черно море, келтите географски били най-голямата група народи, населявали древна Европа.
Трудности при изследване на келтската история произхождат от факта, че никой от онези народи живели в Западна или Централна Европа не биха се наричали келти. Това име идва от гърците; когато за първи път се срещнали с тези „варварски“ народи през 540г. пр.н.е., на южния бряг на днешна Франция, те ги нарекли Keltoi. Древните келти никога не са имали царство или империя, те са били по-скоро група от стотици обособени племена със собствени вождове, обединени от обща култура и определен език.
2. Келтите се представят като варварски воини.
Тъй като келтите не са оставили писмени свидетелства, налага ни се да се доверим на доста спорни източници, написани от „врагове в битка“ – гърците, а по-късно и римляните. Историците все още не знаят, защо гърците ги наричали Keltoi, но това име се запази, а келтите спечелили репутацията в Гърция на диваците, които много пият и много воюват. Келтските воини често воювали голи, но тези народи са били високо ценени като търговци в цялото Средиземноморие.
Римляните наричали келтите Гали/Galli или Галия/Gallia и често се сблъсквали с техните племена, които нападали военните им постове в Северна Италия. През 387г. пр.н.е. безстрашен келтски военачалник Брен/Brennus „закрепил“ варварската репутация на келтите с насилствено плячкосване на Рим и избиване на повечето римски сенатори.
Няколко века по-късно, след като Римската империя бе победила отделни келтски племена на Иберийския полуостров (дн.Португалия и Испания), които римляните наричали Калаики/Gallaeci, Юлий Цезар води деветгодишни Галски войни, за да победи келтите и царства на други племена в Галия (дн.Франция). Цезар описва своята победа върху галите със смесени чувства на отвращение и уважение съм своите келтски противници.
“Накрая Цезар е направил ясно разграничение между света на „цивилизовано“ Средиземноморие на Рим и „велики и немити“ келти от Галия, което е узаконявало колонизирането им от римляните“ – смята Бетина Арнолд /Bettina Arnold, професор по антропология в Университета на Уисконсин-Милуоки/University of Wisconsin-Milwaukee и редактор-основател на сайта https://dc.uwm.edu/ekeltoi/
3. Древните келтски погребения свидетелстват да развито общество на тези народи.
Келтите въобще не са били диваци, за което свидетелстват сложни метални предмети и бижута, намерени в техните древни хълмови укрепления и могили в цяла Европа. В една такава могила близо до Хохдорф/Hochdorf, Германия, са били открити останките на келтски вожд, с много артефакти, доказващи развитието и разнообразието на келтското общество.
Могилата до Хохдорф е датирана 530г. пр.н.е., този период археолозите наричат „късен Халщат“/late Hallstatt period, когато келтската култура е била предимно в Централна Европа. Вождът бил положен върху дълго бронзово ложе с колела и бил облечен в златна премяна, а върху шията му бил сложен традиционен келтски обръч от злато, наречен торква /torc. Около него са били открити рогове за пиене и голям бронзов котел, в който са били открити остатъците от високачествена медовина.
Арнолд смята, че ложе с колела е било заменено в по-късните келтски могили с колесници /с 2 колела/, които отвеждали благородните покойници в отвъдното. Предмети свързани с пиенето, показват важна рола на празнуването като социално-политически аспект в живота на келтите. Това което гърците и римляните описвали като „чрезмерното пиене“ всъщност е бил начинът от страна на келтския елит за укрепване на добри връзки със съюзниците си. Това е била традицията която продължавала и в другия свят.
“Келтите вярвали, че в отвъдния живот действа принципа „Вземи си своето шише с теб“/BYOB,” смята Арнолд. “Трябва да имаш достатъчно алкохол със себе си, защото ще организираш голямо парти, когато преминеш в отвъдното. А добрият лидер се личи по щедростта си.”
4. Келтите вероятно са били сред първите европейци, които носели панталони.
Древните келти са били прочути със своите ярки вълнени платове, предшественици на прословутия шотландски тартан/Scottish tartan. И докато само няколко впечатляващи парчета плат са се запазили във вековете, историците смятат, че келите са били сред първите европейци, носели панталони. Те нямали копчета, а облеклото се закопчавало с така наречени „фибули“/fibulae.
5. Друидите пазели историята си и използвали законите само чрез устно общуване.
Древните келти не използвали писмеността, смята Арнолд, те съзнателно избягвали да правят писмени сведения за историята си, религията и законите, за да предпазят тази информация. Келтската религия например изисквала животински и човешки жертвоприношения за различни божества, но тази езотерична практика се правила само от келтските жреци, наричани друиди и се предавала устно от поколение на поколение.
Друидите се ползвали с голяма почит и уважение в келтското общество и са били от малкото лица, които можели безопасно да се придвижват след воюващите племена, според Джон Кох /John Koch, исторически лингвист, специалист по раннине келтски езици в Университета в Уелс/University of Wales. Други „образовани“ групи в обществото са били генеалозите/ genealogists, които запомняли събитията между племената през вековете, имало е специално избрани хора, които наизустявали законите и приложенията им и „бардовете“, които се явявали, както разказвачи, така и „фолклорни историци“/folk historians.
Въпреки, че келтските народи никога не са били обединени политически в една държава, тяхната устна традиция помогна за изграждане и развитие на културното единство на народите, населявали обширни географски райони. Това обяснява факта, че келтите най-лесно се идентифицирали по езика, на който говорели. Келтските езици все още се говорят в отделни части на Великобритания и Франция, и включват уелски/Welsh, ирландски и шотландски гелски/ Irish, Scottish Gaelic, корнуолски/Cornish и бретонски/Breton.
“Тъй като келтските традиции са се предавали устно, това е помогнало за запазването на езиковото еднообразие, – смята Кох. – Друидите и бардовете използвали най-добрата версия на езика, те го пренасяли през границите на племената и по този начин езикът не се е разпаднал на безброй различни диалекти.”
6. Келтската кралица Будика оглавила кърваво въстание срещу римляните.
Римляните завладяват Британия през 43г., по време на Клавдий /Claudius, а келтите биват постепенно подчинявани и романизирани. Но те не се предават без борба. Легендарната келтска кралица Будика, оглавила кървав бунт срещу римляните през 63г, когато метежниците разрушили укрепленията на Лондиниум и според Рим изклали жителите на града.
В келтската култура жена можела да бъде избирана на най-високите позиции в социалната иерархия. Освен това, друидесите/Druidesses се занимавали с политически предсказания и играели важна роля във военните действия на келтите.
“Несъмнено келтските жени в различни времена можели да заемат постовете на върховната власт, което ги отличавало от целия средиземноморски свят, – смята Арнолд. – За гърците и римляните това е било изключително странно”.
7. Келтите вероятно са били победени от римляните, славяните и хуните.
След нашествието на римляните в повечето келтски земи, културата на келтите е била допълнително заличавана от германските племена, славяните и хуните по време Миграциите около IV-VII век /300-600гг./. В резултат на това, много малко хора /ако въобще е имало такива/ от живелите в Европа или на Британските острови до 1700-та година, можели да бъдат идентифицирани като келти, когато уелският лингвист и учен Едуард Луид/Edward Lhuyd забелязал прилики между уелския, ирландския, корнуолския и вече изчезналия галски/Gaulish и решил да ги нарече с името „келтски“.
8. Признаването на келтската идентичност е сравнително отскоро и е свързано с противопоставяне срещу британското господство.
През 19-ти и 20-ти век възраждането на келтската култура на Британските острови изживява пълен разцвет. То е подкрепяно от политически гняв срещу британското господство в регионите като Ирландия, Шотландия и Уелс. Музикантите, художниците и писателите като Уилям Бътлър Йейтс /William Butler Yeats с гордост говорили за своята дохристиянска келтска идентичност. Но тъй като келтите са били нещо много повече от „ирландски или шотландски феномен“ историците нямат общо мнение за прецизността на съвременните претенции към келтското наследство.
“Дума ‘Celtic’ е обяснителен термин, който служи като „евристично средство“/‘heuristic device’ в академичения жаргон и, казано накратко, означава нещо което можем да видим в археологическите открития, в географските имена и сходство на езиците”, – смята Арнолд,- и докато „келтското“ може да не е точен термин за идентичност, той помага за описанието на научното откритие.”
За автора
Dave Roos е писател на свободна практика, живее в САЩ и Мексико. Дългогодишен автор в HowStuffWorks, има публиации в „The New York Times“, „The Los Angeles Times“ и „Newsweek“.