Друиди,  Изкуство,  История,  Келтски празници,  Келтски свят,  Митология,  Ритуали,  Традиции

Какво не знаем за древните келти ? /последна част – 2.2/

автор: Rowan Fairgrove, оригинално заглавие “What We Don’t Know About the Ancient Celts“/1994/, преведе и адаптира: Венцислав И. Томов,

Публикува се с изрично съгласие на преводача.

взето от:

https://pdfslide.net/documents/-5572130a497959fc0b917804.html

Уважаеми приятели ! Тона е втората /последна/ част от превода на Венцислав Томов, с библиографията на цялата статия

Богини, богове, божествени двойки

Кернунос

Името Кернунос (Cernunnos), което вероятно означава “рогатия”, се появява само веднъж в надпис от Франция. Въпреки това археолозите го използват за да обозначават всички мъжки рогати божества, открити в келтската иконография.

Рогатият бог от скалната гравюра от 4-ти век пр.Хр. в северна Италия е единственото пред-римско антропоморфно божество. То е придружено от змия с овнешки рога и държи в ръце две торкви, които остават отличителна черта на иконографията на рогатите божества както в Галия, така и в Британия.

Бичите и козльови рогати глави се срещат като художествени елементи върху Латенски култови предмети. Кернунос се свързва с редица домашни и диви животни, но най-вече с елените. Често се изобразява с някои символи на плодородието като Рога на изобилието и съдове, пърни със зърно или пари.

Нерядко Кернунос или неговите мъжки придружители са представени с еректирал фалос. Съществуват няколко примера за рогати богини. Към тях се отнася едно изображение от Галия, където богинята е представена като съпруга на Рогатия.

Изобразяването на Кернунос в прочутата поза с кръстосани крака, която се идентифицира от мнозина като “будистка” или “поза-лотос” отвежда някои автори към идеите за индо-европейските корени на келтите, а други – към обичайната народна традиция да се сяда на земята. (потвърдена и от античните съвременници).

Юпитер Таранис

Римския Юпитер често бил наричан Optimus Magnus (“най-добрия и най-великия”), но имал и келтски епитети, с предимно териториален характер. Такива са Jupiter Optimus Magnus Beissirissa, свързван с бигерионите в южна Галия, Jupiter Ladicus (дух на възвишението Ладикус) и Jupiter Partinus, свързван с партените в Югославия и България).

Интересен аспект на келтския Юпитер е, че той често бил изобразяван възседнал кон, за разлика от римското му съответствие. Юпитер също така е сравняван с Таранис, едно от върховните божества в Галия. Цезар споменава, че Таранис “господствал над небесната империя”, когато го съпоставял с римския Юпитер. Таранис бил дух на бурите и съгласно Лукиан изисквал човешки жертвоприношения.

По-късен свидетел описва Юпитер-Таранис като господар на войната. Днес са известни поне седем олтара посветени на Таранис, всеки от които се намира на голямо разстояние от останалите. Това идва да покаже, че култът към бога на войнта и бурята бил широко разпространен. Д-р Миранда Грийн смята, че преди експанзията на келтите Таранис бил природен дух на гръмотевиците от тяхната демонология.

Сулис Минерва

Сулис Минерва (Sulis Minerva) е главното божество на храмовия комплекс в Бат, Англия. Сул или Сулис вероятно е било и главното божество като цяло в тази област в пред-римските времена. Когато римляните научили за лечителската сила на топлите минерални извори, Сулис била уеднаквена с Минерва Медика. От откритите многобройни надписи под формата на олтарни посвещения и заклинания отправени към Сулис можем да придобием представа за това как нейните поклонници са я възприемали.

Според тях божеството разполагало, разбира се, със силата да изцелява, но и да скрепява клетви, да открива крадци, изгубени предмети и грубо казано, да “оправя обърканите неща”. Ето как звучат някои примерни посвещения:

“Предавам на Минерва, Богинята Сулис, крадецът, който ми открадна качулатото наметало, без значение дали е роб или свободен, мъж или жена. Не ще откупи този дар с друго, освен със собствената си кръв” или “Нека този, които ми отне Вилбия (Vilbia) стане течност като водата. Нека тази, която безсрамно я погълна, онемее, без значение дали е Велвина, Ексупея, Вибрияна, Северина Аугуста, Комитания, Катусминияна, Германила или Джовина” или “Доцимедей изгуби две ръкавици. Моли човека, който му ги открадна, да изгуби разсъдъка си и очите си в твоя храм.”

Друг начин, чрез който бихме могли да разберем как гало-римляните са възприемали божеството е да анализираме имената, сходни с нейното. На староирландски суил (suil) означава “око”,“празнина, дупка”, “отверствие” или “средата на водовъртеж”. Известна ни е триада богини наричани Сулевии (Suleviae), които подобно на матроните били благодетелки и закрилници на майките.

Надписи, посветени на Сулевиите са открити в Cirenchester, Colchester и в Галия. Възможно е Сулевиите да са били възприемани като “триликата Сулис” подобно на триликата Брийд и други подобни троични келтски божества.

Един надпис върху статуя от Бат гласи: ”На Сулевии, Сулинус, един скулптор, син на Брукетус, с радост и благодарност даде този дар”. От надписа следва да заключим, че на това място били почитани едновременно Сулис Минерва и триликата Сулис(Сулевии).

Марс, Ленус (Lenus) Марс

Съвременната представа за Марс е свързана главно с идеята за един изключително брутален бог на войната. Келтите обаче го възприемали по-скоро като защитник, лечител и племенен бог. Тази представа стои по-близко и до първичния италиански Марс, който бил пазител на полетата и границите, а по-рядко и бог на бурите. Едва в по-късните имперски времена Марс бил уподобяван с гръцкия Арес, откъдето придобил крайно войнствените, разрушителни аспекти.

Този бог бил почитан като Марс Албиорикс (Albiorix) от албиките в югозападна Галия, които го считали за планински дух-пазител. Албиорикс означава “крал на света”. Марс Камулос (Camulos) бил разпространен широко както на континента, така и на Британските острови.

Марс Ленус, като велик бог лечител, обитавал голям храмов комплекс в Триер (Trier) и светилището в Померн (Pommern). Бил познат и в Британия. Осигурявал воинска сила и защита срещу болести и смърт. Епитетът му Йовантукарус (Iovantucarus) показва неговата специална роля като защитник на младите.

Марс Ленус имал и келтска съпруга – богинята-майка Ancamna ( Тя била съчетавана също с Марс Smertius от Треверите). Марс Loucetius (“ярък” или “блестящ”) ни разкрива друга идея за келтския Марс. В римския свят Loucetius обикновенно е епитет на Юпитер. В Бат, Британия, Марс Loucetius е съчетаван с Неметона (Богинята на дъбравата), а на континента – с богинята-воин Белона.

Марс Муло (Mullo – лат.муле) бил известен в северна Галия и свързван с един храм на Allonnes, където се стичали поклонници за да лекуват очите си. Там са открити множество вотивни скулптори на болните телесни части и органи.

Росмерта и Меркурий

Росмерта (Rosmerta) била често срещана келтска богиня, чието име означава “Великата Даваща (Взимаща?)”. Нейният мъжки еквивалент е Smertious. След римското завоевание на келтските земи Росмерта често била представяна като съпруга на римския Меркурий. Тя имала сходни черти с този бог и затова Меркурий бил приобщен към нейния култ. Росмерта била свързвана и с Фортуна, както и с Мая (майката на Меркурий).

Изобразявана е с рог на изобилието, кесия, патера, кадуцей, скиптър, колело, кормило, глобус, а в Британия – с дървено ведро или кофа. Тя заемала високо положение в пантеона, за което съдим от статуса на нейните поклониците и факта, че името й било епиграфически сварзано с императора. Вероятно Росмерта била призовавана за късмет в търговията, живота и смъртта.

Епона

Изображения на яздеща кон или кобила жена или на хора в колесници са открити върху множество монети от Желязната епоха. Те се свързват с конната богиня, за която четем в ранните истории за Рианон и Маха. Епона, чието име произлиза от келтската дума за кон, била богиня на конете и конярството. Тъй като кобилата често била използвана като работно животно в селата, някои автори смятат, че Епона била свързана и с плодородието на земята и с домашния култ.

Тя била широко почитана – открити са повече от 300 изображения и надписи посветени на Епона. Почитането на това божество било възприето от римската конница, вероятно защото тя се славела като закрилник както на воина, така и на коня! Епона била единственото келтско божество, чийто празник се празнувал в самия Рим – на 18 декември.

В иконографията на Епона винаги присъства кон/кобила. Богинята най-често е представяна седяща, с двата крака отстрани, върху гърба на кобила. Понякога е изобразена как кърми това животно или как стои между две кобили/коне. Често държи символи на изобилието като рог, патера пълна с зърно и плодове. В изображенията и в надписите Епона се среща и като изява на богинята-майка. Известни са няколко находки, в които Епона е представена в триада, а един надпис е посветен на “Епоните”.

Откритите статуи на тази богиня са свързани с лечебните извори. Трудно е да се определи от какво естество е тази връзка. Много келтски божества имат лечителски аспект. Възможно е в този случай да е била призовавана за изцеление на конете.

Изображение на богинята също така откриваме върху надгробни камъни и в гробища. На една статуя тя е представена как язди кон заедно с друг човек, което се тълкува като пренасяне на душата на смъртник към Другия свят. Епона е изобразявана и с ключ или напа (кърпа, с която се давало началото на конно състезание), което може да означава, че божеството е свързано с религиозната идея за началото и края.

Сезонни празници

Разполагаме с няколко дати (от различни източници) на сезонни култови келтски празници. Античните автори ни информират за периодични събори на друидите, когато се извършвали ритуали и се провеждали съдебни междуплеменни диспути. Конкретни дати обаче така и не се споменават.

Имперският храм в Лудунум (Лион) бил основан на 1 август, вероятно във връзка с празника на Лу (а може би и с рождения ден на император Август). При всички положения не разполагаме с конкретни факти за да потвърдим това предположение, въпреки че от по-късната ирландска традиция знаем, че празникът на Лу се провеждал приблизително по същото време на годната (около 1 август).

Липсата на сведения ни затруднява във връзка и с другите празнични дати. Знаем, че важни събития в митологичен аспект се случвали на Белтейн и Сауен, но няма на лице кохерентна система. Най-ранният галски календар, с който разполагаме, е т.нар. календар от Coligny. В него се споменава празника Сауен (Samhain), който там се нарича Samonios.

Календарът от Coligny, датиращ между 1-ви век пр.Хр. и 1-ви век след Хр. е изграден на базата на лунните и слънчеви цикли. Годината била разделена на 12 месеца с продължителност 29 или 30 дена. На всеки две години и половина бил добавян 13-ти месец, а съгласно Диодор на всеки пет години било извършвано голямо жертвоприношение.

В календара Coligny има щастливи и лоши дни и от него разбираме, че келтите са отброявали нощите, а не дните. Този календар се явява най-старият надпис на келтски език (записан на латиница).

Вотивни (оброчни) дарове

Вотивните дарове ни помагат да разберем как келтите са възприемали спецификата на дадено природно място. Чрез тях също научаваме какви са били мотивите на поклонниците. Някои автори са скронни да допуснат, че съществували храмови занаятчийски работилници в които се произвеждали сувенири и оброчни дарове от масов тип.

Вероятно впоследствие били купувани и използвани за култови цели от посетителите. Случайно намерените анаеробни находки разкриват, че били използвани предмети от керамика и дърво.

Тъй като дървените изделия не се запазват задълго, най-изобилни са артефактите, оставени от аристокрацията – предимно метални изделия.

Най-използваните оброци, които откриваме, са монетите. Освен обикновените пари, които циркулирали в икономическата система са намарени и нестандартни монети, които изглежда били направени специално за жертване.

Така например в храма в Бат, Англия са открити повече от 16 000 римски монети датиращи от средата на 1 в.пр.Хр. до късния 4-ти в. след Хр., малко преди оттеглянето на римляните от Британия. Открити са също шепа пред-римски монети, произведени от местното келтско племе добуни, които вероятно били използвани като оброчни дарове за извора преди римското нашествие. Повечето от откритите монети били нарочно деформирани за да се обозначи, че оттам насетне вече били притежание на богинята.

Някои от откритите монети са много редки, а други били в обращение в Източната Римска империя и затова нямали стойност на запад. Последният факт означава, че е възможно храмът да е бил обект на поклонничество на хора от далечни земи.

Значително количество монети от средата на 4-ти век след Хр. изобразяват феникс, който се издига от пепелта. Това изображение навярно е плод на идеята за скрития огън, който нагрява изворната вода и и придава лечебни свойства. На Стария континет върху монетите по-често присъстват изображенията на колело.

Друг често срещан тип оброк е оставянето на лични скъпоценности (гривни, брошки, фибули, пръстени, обеци, игли за коса и дрехи и т.н) на самото култово място. В някои случаи преди да бъдат предложени, предметите били ритуално “убивани”.

Възможно е личните вещи да са били използвани и в някаква форма на симпатетична магия. За съжаление не разполагаме със сигурни начини да установим какво древните са мислили, когато са хвърляли скъпоценностите си или монетите в свещените извори. Във всеки случай съвременният обичай да хвърляме монети във фонтани, кладенци и пр. със сигурност е остатък от оброчната келтска практика!

Сравнително често в келтските лечебни извори откриваме оброци под формата на дървени или глинени изображения, които отговарят на онази анатомична част, която се нуждаела от целебната сила на божеството.

В храма на Секуана (богинята на река Сена) например, се натъкваме на модели на очи, гърди, глави, устни и вътрешни органи. Моделите издават често срещаните заболявания сред поклонниците. Сред тях най-масови били очните възпаления и респираторните проблеми.

В свещените потоци и реки били жертвани и редица воински оброци, но най-вече мечове, ножници, шлемове и копия. Някои от тези находки изглежда били направени специално за пожертване. За това съдим от тяхната необичайно изящна и фина изработка, която правела оръжията скъпи и непрактични във военно отношение.

Келтската практика да се хвърлят вещи в потоци, реки и свещени извори създала някои толкова богати на скъпоценности места, че те били разпродавани на търг от римляните в гало-римския период. Само едно свещено място на волки-тактосагите съдържало 100 000 lb. злато и 100 000 сребро!

Човешки жертвоприношения и лов на глави.

Сведенията за човешки жертвоприношения получаваме от различни антични източници. Дий Касий споменава жертвоприношение извършено от Будика, от името на племето исени, в чест на Andraste. Лукиян споменава човешки жертвоприношения посветени на галските богове Таранис, Есус и Тевтат.

Археологията не разполага с факти и недвусмислени доказателства по този въпрос. Изключение може би прави откритото тяло на мъж в тресавището в Линдоу (Lindow). Известни са още няколко археологически обекта, където погребенията може да се тълкуват като човешки жертвоприношения, но и като вид наказания за престъпници.

Съществува изобилен археологически материал, който показва, че отрязаната човешка глава била третирана със специално религиозно отношение от келтите. Нишите в храмове като Келто-лигурийския трегер, в които се поставяли главите на мъртъвци, са само един от многото примери на култа към главата.

Човешки черепи са намирани и в езера и извори. Почитането на главата било повсеместно – то било разпространено във всички келтски земи и през цялата епоха на ранна келтска цивилизация.

Регионалните келтски народни източници, като историята за Кухулин в Ирландия, представят картинно описание на вземането на човешка глава. Подобно натуралистично описание правят и някои античните автори. Диодор Сицилийски например (цитирайки Посейдон?) отбелязва:

“Те отрязват главите на убитите в битката врагове и ги привързват към вратовете на конете си. Тази кръвава плячка предават на помощниците си за да я запазят като трофей, докато в същото време подемат с все сила благодарствен химн в чест на боговете и изпяват песен на победата. Приковават главите върху вратите на къщите си, така както правят някои с диви животни след успешен лов. Те балсамират главите на храбрите противници в кедрово олио и ги съхраняват грижливо в сандък, като ги показват с голяма гордост на странниците. Казват им, че за тази или онази глава един от техните предци, баща му или самият домакин, отказал в замяна на главата злато, равно на теглото и.”

Интересно е да се разбере защо е била предлагана такава сума? Дали защото родът на убития е искал да си възвърне обратно тленните останки на свой близък за да бъдат погребани?

Ливий ни е оставил сведение от 3-ти в след Хр., в което съобщава, че след като пленили римския консул Луций Постумиус в северна Италия, боите “съблекли дрехите му, отрязали му главата и триумфално понесли плячката си към най-светия от своите храмове. Там изчистили главата и по свой обичай позлатили черепа, който продължил да им служи като свещен съд, чрез който правили излияния или жреците и храмовите служители ползвали като купа за пиене.”

Човешката главата често се среща като художествен мотив и в изкуството. Разполагаме с редица находки от каменни образци, както и релефи, монети и скъпоценности, върху които са изобразени глави.

Жертвоприношения на животни

Открити са множество останки на животни, както диви, така и домашни, за които се предполага, че са били принесени в жертва. Някои от тези животни били изгорени или погребани цели, докато други били нарязани на парчета и по всяка вероятност – консумирани.

Археологическите сведения и в двата случея не дават ясен отговор какво точно се е случило, въпреки че местонахождението на находките в храмовите обекти подкрепя вероятността все пак да става въпрос за кръвно жертвоприношение. Закланото животно обаче може и да не е било убито с религиозен умисъл. Възможно е животните да не са били жертвани, а да са умрели от старост и просто погребани.

Сред жертвените животни откриваме коне, едър добитък, свине, кучета, а също и елени, зайци, домашни птици и друг дивеч. Често откриваме следи от клане по младите животни, докато такива обикновено липсват по старите екземпляри. Прасетата, диви или домашни, били най-често погребвани. Плиний споменава жертвоприношения на бикове, извършвани от друидите.

Обобщение

До момента са осъществени множество задълбочени проучвания в сферата на ранната келтска цивилизация. Малко вероятно е да се натъкнем на други антични извори за древните келти, но за това пък археологията предоставя отлични изследователски възможности, които едва сега започват за се разгръщат в по-пълна степен.

На базата на артефактите бихме могли да тълкуваме по-правилно късните писмени източници и да добием по-ясна представа за вярванията на нашите предци. Надявам се, че от написаното дотук се подразбира, че те не са ни оставили “цяла дреха”, която да навлечем върху себе си.

Тъй като отсъства цялостно и еднозначно разбиране за келтското древно минало, необходимо е да имаме предвид, че съществуват множество спекулации сред Ню Ейдж/Окултното общество. Повечето от тях в най-добрия случай са просто добри пожелания.

Ако желаете да реконструирате или практикувате келтска култура и религия днес, ще бъде добре да вземете под внимание съществуващите източници на информация за древните келти, както и нравствено-етичната и философско-мирогледната основа на изследването, провеждано от всеки учител или група, към която възнамерявате да се присъедините.

Хората, които се опитват да практикуват определени форми на “келтска” религия, образно казано изпридат нишки от изгубилата цялостта си прежда на нашето познание за келтите и ги вплитат около някоя друга, сходна, сравнително запазена културно-религиозна система.

Така например нео-езическите друиди от Ар нДрайах Фейн изучават информацията за древната келтска религия и същевременно съчетават изследванията си с данни, получени от анализите на други индо-европейски култури.

Други свързват “нишките” със съвременни синкретични религиозни движения, в резултат на което се получават производни като “келтска уика”, “келтска магия” и пр. Повечето от тези течения обаче нямат обективна връзка с келтската религия, с изключение на употребата на някои келтски имена на божества, включени в произволна система.

Аз лично вярвам, че най-значимият източник на магия и религиозно вдъхновение е вложен във всяка една личност. Допускам, че практиките, изградени на базата на нечие субективно преживяване, определено са съществен и жив религиозен опит.

Смятам обаче, че всички, които претендират, че практикуват религиозните практики на древните гелски или бретонски народи трябва да направят най-доброто, на което са способни, за да проучат в детайли съществуващата изворова база по темата.

От педагогиката знаем, че съчетаването на теория с практика в учебния процес помага на ученика да разбере по-добре материята, която се преподава. Сътрудничеството между теоретичните изследвания и тяхната емпирична реконструкция в областта на келтските религиозни практики би могло да спомогне за изясняването на редица въпроси в тази област. Вярвам, че ние, като историци и археолози, сме отговорни да споделим с всички студенти своето вдъхновение и опит, като и да ги насочим към безценната изворова база.

Възмущаващо е да ставаме свидетели на “доброжелателно” споделяне на “древно” келтско познание, което в действителност се оказва съчинено преди няколко години или десетилетия

Библиография

Brunaux, Jean Louis, 1988 (Eng trans.) The Celtic Gauls: Gods, Rites and Sanctuaries, London: B. A. Seaby Ltd. A good overview of religion in late Iron Age France.

Caesar, Julius, 1980 (new trans.) The Battle for Gaul, Boston: David R. Godine, The eight books of Caesar’s Commentaries on the Gaulish campaign

Chadwick, Nora (1970) The Celts, New York: Penguin Books Overview of Celtic kingdoms both insular and continental, religion, Christianity, art and literature.

Cunliffe, Barry (1979) The Celtic World: An Illustrated History of the Celtic Race, Their Culture, Customs and Legends, New York : McGraw-Hill. A beautifully illustrated account of both Insular and Continental Celts. Cunliffe tends to see the Celts with Romanized eyes.

–-(1988) Greeks, Romans and Barbarians: Spheres of Interaction, London : B. T. Batsford A meticulously footnoted study of the interactions between the Mediterranean world and the „barbarians“. Details economic ties which greatly influenced the culture of the Celts

–-(1997) The Ancient Celts , New York : Oxford University Press

Davidson, HR Ellis (1988) Myths and Symbols in Pagan Europe : Early Scandinavian and Celtic Religions, Syracuse: Syracuse University Press Davidson puts the Celtic religion in context using the better documented Scandinavian sources.

Gantz, Jeffrey, (1988) Early Irish Myths and Sagas, NY:Penguin A good secondary source for Irish mythology.

Green, Miranda, (1992) Dictionary of Celtic Myth and Legend, London: Thames & Hudson Ltd. Dictionary entries on Celtic myth, legend and folklore in Britain and Europe between 500 BCE and 400 CE.

–-(1989) Symbol and Image in Celtic Religious Art, London: Routledge Detailed study of Celtic religious imagery between 500 BCE to 400 CE, primarily Continental but with extended references to Insular practice.

–-(1986) The Gods of the Celts, Totawa, N.J.: Barnes & Noble An integrated look at the Celtic Gods of Britain and the Continent based mainly on the archaeological record with reference to vernacular and classical writings; this updates Anne Ross on Britain.

MacCana, Proinsias (1968, py 1991) Celtic Mythology, New York: Peter Bedrick Overview of Celtic Mythology, includes both Gaulish and Insular traditions.

Ross, Anne (1967) Pagan Celtic Britain: Studies in Iconography and Tradition, London: Routledge and Kegan Paul Classic treatment of the Gods of Britain based mainly on the archaeological record with reference to vernacular and classical writings.

–-(1970) The Everyday Life of the Pagan Celts, London: Transworld Comprehensive discussion of both insular and continental life, drawing on both archaeology and contemporary literature for information.

Ross, Anne and Don Robins (1989) The Life and Death of a Druid Prince: The story of an archaeological sensation, London: Random Century Speculative analysis of Lindow Man and his bog burial in Lindow Moss near Manchester, Eng.

Rutherford, Ward (1987) Celtic Mythology: Nature & Influence of Celtic Myth – Druidism to Arthurian Legend, Wellingborough: The Aquarian Press Scholarly discussion of Celtic myth and thought. The author has also written books on druids and on shamanism and this allows insights on subjects such as prophesy. He then carries the influence of the Celts up into Arthur and other later manifestations.

Stewart, Robert J. (1990) Celtic Gods, Celtic Goddesses, London: Blandford Detailed look at the magic, mythology and religion of the Celts using archaeological evidence plus folklore and Celtic and Medieval literature.

Clannada na Gadelica – Gaelige Traditionalist Tribal Resource & Mail List Page. http://www.aa.net/~morrigan/imbas/

IMBAS – The home of of the IMBAS list and archive of Celtic reconstructionist information hosted by Dani Dee. http://www.aa.net/~morrigan/imbas/

Nemeton – The home page of the Nemeton list and Celtic Reconstructionism hosted by Erynn Laurie. http://www.aa.net/~morrigan/imbas/

O’Dubhain’s Cauldron – Searles O’Dubhain offers articles on Celtic Gods, Hallows, divination and more. http://ourworld.compuserve.com/homepages/odubhain/

The Sanctum of Cathbad – Cathbad has links to Celtic resources and offers his own“best of“ collections from Nemeton and IMBAS. http://www.uoguelph.ca/~bmyers/sanctum.html

Печатни издания:

Laurie, Erynn (1995) A Circle of Stones: Journeys & Meditations for Modern Celts, Chicago: Eschaton Books

Keltria Journal of Druidism and Celtic Magick, P.O. Box 48369, Minneapolis, MN 55448, $12/four issues. http://members.aol.com/keltria/kjourn.htm

Carr-Gomm, Philip, ed. (1996) The Druid Renaissance. San Francisco: Thorsons, an imprint of HarperCollins Publishers. An anthology of Druidry. This is the best source for an overview of thinking by modern writers on the latest flowering of Druids in the 20th century.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *