относно дисертационния труд на магистър Юлий Емилов Стоянов на тема ”Елинистическа Тракия и латенският свят. Културни контакти и взаимодействия през ІV-І в. пр. Хр.“ за придобиване на образователната и научна степен „доктор“
27.10.2014г., взето от:
file:///C:/Users/Viki/Downloads/doc%20MTonkova%20st%20JStoyanov.pdf
Предложеният дисертационен труд е впечатляващо обобщаващо изследване върху „келтската“ проблематика в Тракия, разисквана на фона на историческите процеси в Европа и извън нея, белязали срещата на елинистическата и латенската цивилизация.
За да стигне до своя „мирен“ прочит на взаимодействието на елинистическа Тракия с латенскиясвят Юлий Стоянов анализира развитието на научните изследвания в тази област – български и чужди, античните писмени свидетелства, цялата достъпна археологическа база-данни – археологически комплекси и артефакти с „латенски“ елементи или характеристика.
И тъй като в определени периоди те преобладават, дисертацията
представя задълбочен анализ на историята и културата на Вътрешна Тракия през елинистическата епоха в контекста на историческото развитите на цяла Европа.
Дисертацията съдържа въведение, три глави и заключение. Общият обем е от 521 страници, с библиография от над 1600 произведения – първични и аналитични публикации на паметници от Тракия, студии и монографии с фокус „траки и келти“, но и всички важни
синтези, които отразяват миналото и съвременното развитие на келтологията и чиито приноси без съмнение са използвани в текста.
В отделна част са събрани приложенията от 79 табла, които не само илюстрират текста, но и представляват самостоятелна аналитична
част.
Заявената цел на изследването е анализ на археологическите данни и сведенията от антични писмени извори за механизми и форми на контакти и взаимодействия между индивиди или групи от елинистическа Тракия с техните съвременници в атенската зона.
Във въведението са посочени целите и задачите на изследването, неговия времеви и териториален обхват, изследователската методика. Още тук правят впечатление изключителната подготовка, възможности и изследователски качества на автора –териториалният обхват далеч надхвърля пределите на българските земи, прави
впечатление задълбоченото познаване на развитието на келтската археология в цяла Европа, изследван е и модела на келтско присъствие в Анатолия.
На преден план е изведен контекстуалният подход – обосновано е пестеливото използване на многобройните артефакти с келтска фактура, но без контекст на откриване, от музеите най-вече от
Северна България, както и основателното предпочитание към данните от затворени комплекси – от гробове и селища, открити по време на археологически проучвания.
Резултат от този подход е изведеният на различни нива извод за отсъствието на данни за „келтски анклави“ в Тракия, основан на липсата на следи от селищни структури (ранните ферми или по-късните опидуми), некрополи и дори на отделни гробове с характерни само за латенската култура артефакти.
Напротив – направеният от автора щателен анализ на всички известни археологически комплекси с латенски материали от Тракия показват смесване на елементи, характерни за елинистическите контексти с такива с „латенска“ фактура. Затова пътят на тяхното проникване според автора е друг – не масово преселение, а миграции на отделни групи, на индивиди, на културен и търговски обмен.
В изложението е показано, че в разглежданите периоди – преди, по време и след голямото келтско нашествие, както и по-късно през ІІ и І в. пр. Хр. латенизацията на Тракия е резултат от миграции и културни процеси, които довеждат до смесване на място в Тракия на
елинистически и латенски културни характеристики.
Направен е изводът, че елинизацията и латенизацията, що се отнася до Тракия, не си противостоят, а са двете лица на една монета. След прочита на многостранния анализ и аргументация на Юлий Стоянов, тази картина на Тракия в периода от ІІІ до І в. пр. Хр. изглежда логична и реалистична, мозайката от често противоречащи си характеристики – сякаш подредена.
В първата глава на дисертационния труд е направен задълбочен анализ на достиженията на българската и чужда историография върху проблемите на елинистическа Тракия и нейното взаимодействие с латенския свят. Тя, както е подчертано от автора,
представлява основна база на изследването.
Втора глава, наречена „Антични сведения и археологически данни за келтското нашествие в Тракия“, с девет параграфа е основна за изследването. Наличието на латенски материали преди келтското нашествие главно в земите на Североизточна България е според автора плод на мирни контакти – находките са главно накити, по-рядко присъства оръжие.
Пътят на голямото келтско нашествие в Тракия е очертано с внимателно анализираните данни от археологическите проучвания на няколко важни укрепени градове от Илирия, Македония и Тракия – разрушенията в града при Кършевица, при Перник, в Пистирос и Вардарски рид са следа от тяхното движение на юг и югоизток.
Привличащата вниманието на изследователите концентрация на латенски материали и на такива с „латенски заемки“ в района на Севтополис и на Хелис е намерила обяснение, след щателно
проучване на вида и местоположението на артефактите (в Севтополис например латенски фибули са открити на различни места в града, дори на територията на двореца, или на
данните за местно производство на латенски фибули и в двата града, на отделни съдове с келтска фактура и др.) в очертаната от автора картина на мултикултурна среда около големите икономически и политически центрове на ранноелинистическа Тракия, където
присъстват и келтски групи.
Намирам този резултат за един от много важните приноси на
автора. Този извод съответства на духа на епохата и обяснява продължилия разцвет и на двата тракийска града и след келтското нашествие. Симбиозата между елинистически и латенски влияния е отразена в различни произведения на изкуството от този период,
обмяната на идеи и мотиви е в двете посоки.
Впечатляващ е анализът на автентичните келтски украси за колесница от Мезек, на произведенията на пластичния стил от
Североизточна България и особено на елемента от колесница с характерна келтска фигурална украса от селището в м. Бобата при Шумен.
Основни параграфи във втора глава са посветени и на други фундаментални за келтското присъствие в Тракия въпроси: критичен анализ на всички писмени и археологически данни за локализацията на Тилис и изказаните досега хипотези, формулиране на хипотеза за „краткотрайни трибутарни отношения“ на Кавар с Кабиле, с което е обяснено сеченето там на негови монети, без непременно да има следи от чуждо присъствие в полиса, интерпретация на документираната концентрация на латенски материали около Арковна като следа от разселване и заселване на тракийските галати в Североизточния Предбалкан.
Трета глава е посветена на латенските влияния в Източните Балкани през ІІ и І в. пр. Хр. Тук са анализирани археологически контексти с оръжие и накити с характер средно и къснолатенски черти, каквито на практика са повечето от откритите във Вътрешна Тракия гробни комплекси. В богатите гробове на „военни командири“ от Сашова могила и от могилата Фомус в Казанлъшката котловина латенското въоръжение и накити е в съчетание с характерно за елинистическа Тракия гробно съоръжение и инвентар, поради което находките с латенска фактура са възприети не като етнокултурен признак, а като маркери на властта. Симбиозата на двете културни тенденции е особено отчетлива в произведенията на изкуството – златната фибула с емайл в гръко-келтски стил от Сашова могила е много изразителен пример на тази тенденция.
Отделни параграфи са посветени на емблематичните за този период войнски погребения от северозападна България, на гробния комплекс със специфично вкопано съоръжение и смесен инвентар от гроб № 1 при Кълново и други комплекси от поречието на Камчия, на некрополите при Панагюрски колони, Тъжа.
Важен резултат от изследването е извода за наличие на „егалитарни рамки при отделни социални групи“ през този период в противовес на познатите и характерни за Тракия по-ранни йерархични структури.
Представеният от автора нов подход, а от тук и резултат, към анализа на „културния феномен“ Падея-Панагюрски колони намирам за убедителен. Чрез анализа на артефакти и комплекси отново е очертана картина на континюитет в развитието на елинистическа Тракия, под ясно видим „латенски воал“, според израза на автора.
Тази историческа обстановка, характерна не само за Тракия, е отразена в създаването на „варварски художествен стил“, с общи черти и различни локални проявления при торевтиката и ювелирството в края на предримската епоха. Също един от важните изводи на автора на дисертационния труд
Заключението на дисертацията е резюме и синтетичен анализ на изложението в отделните глави. Приносите на автора са изведени внимателно и отговарят на неговите големи постижения.
Авторефератът е много информативен и представя структурата на
дисертацията и нейните най-важни приноси. Публикациите на Юлий Стоянов са в наши и чужди реномирани издания. Те го представят като вече известен и уважаван изследовател.
На него е поверен текстът за келти и траки в Companion to the Ancient Thrace, автор е на частта за Тракия в Lexikon zur Keltischen Archaologie
Дисертационният труд н Юлий Стоянов отговаря на всички необходими изисквания. Неговото публикуване, което горещо препоръчвам, би го превърнало в основен извор за културата на елинистическа Тракия и нейните контакти с латенския свят.
Въз основата на голямата значимост на предложения за защита дисертационен труд и на несъмнените изследователски качества на неговия автор, предлагам на уважаемото Научно жури да присъди на магистър Юлий Емилов Стоянов образователна и научна степен „доктор“
27.10.2014г. автор на становището: доц. д-р Милена Тонква НАИМ-БАН