28.03.2005г., автор: Виктор Джаков взето от:
В списъка на традиционните представи за Ирландия влизат още качественото ирландско уиски, черната бира „Гинес“ и Ирландската републиканска армия, Дъблин и ирландските кръчми.
Като към това се прибавят зелените ливади, келтските руини и многобройните замъци, става ясно защо „изумруденият остров“ има толкова почитатели.
Малко данни
- Общата площ на острова е 70 000 кв.км
- Население: 3.7 млн. души
- Столица: Дъблин (1.2 млн. жители)
- По-големи градове: Корк, Лимърик, Галуей
- Държавно устройство: република
- Парична единица: евро (ирландска лира до 2002)
- Административно деление: 26 графства, групирани в 4 исторически области (Конот, Ленстър, Манстър, Ълстър)
- Средна януарска температура: 5-8 градуса С
- Средна юлска температура: 14-16 градуса С
- Главни пристанища: Арклоу, Корк, Дъблин, Лимерик, Ню Рос, Дрохеда, Голуей.
- Официални езици: английски, ирландски
- Религия: католици – 92%, протестанти – 3% , други – 5%
Първо малко статистика – островът е населен с единствения народ в Европа, който никога не е предприемал завоевания на чужда земя.
Ирландците пък са начело на една друга класация – на няколко пъти населението е намалявало с повече от половината, после неочаквано проблемът с демографския срив се решава. Сега положението също е парадоксалното – в чужбина да живеят поне десет пъти повече ирландци и техните наследници, отколкото в самия остров.
Това всъщност е стара тема. Още след нашествието на викингите през IХ век емигрантството се превръща във важна черта от ирландската история. Столетия наред най-бурните духове търсят осъществяване вън от пределите на родния остров. Но пък всички знаят, че е хубаво един ден да могат да се върнат дори като туристи.
Ирландия се слави и като страната с най-младото население в Европа. Ирландците, които са емигрирали на гигантски вълни особено към Съединените щати, днес се завръщат в родината си.
Малко история
Островът е бил заселен с келти. През XI век. Ирландия и покорена от англичаните и е присъединена към английската корона. Ирландия обаче става и първата английска колония, където освободителните движения се свързват с много жестокост.
Повече от 800 години страната остава колония на Британия – до 1922 г. По това време Дъблин бил вторият по големина град от Бритнаската империя. Макар че днес република Ирландия е независима, Северна Ирландия все още се управлява директно от Лондон.
Дъблин
Дъблин е модерен град, обграден от красиви зелени хълмове и разделен на две части от река Лифи. Сградите са построени в типичната за Ирландия архитектура в стил крал Джордж (XVIII в.)
Центърът е в южната част на града, където са сградите на държавните институции и старите културни паметници. Там е разположен и зеленият оазис на Дъблин – „Сейнт Стивънс грийн“. Именно в Дъблин се намира прочутата „О`Конъл стрийт“ с още по-прочутата кръчма „Ъгълът на ирландското уиски“. Това е нещо като задължителна спирка за всички туристи.
Иначе ирландците освен хубавото уиски обичат и легендите. А любимата им история е тази за свети Патрик. Той е роден в Уелс и после е бил отвлечен и продаден в робство в Ирландия. Бяга във Франция, където отива в манастир и открива, че призванието му е да проповядва божието слово.
Става дякон, после – проповедник, и най-накрая – епископ. Връща се отново в Ирландия, но този път като епископ и с мисията да проповядва истинната вяра. Строи манастири, църкви и училища. Свети Патрик премахнал правата на друидите в Тара, покръстил военачалниците и принцовете, както и хиляди от поданиците им в Свети Уелс.
Светецът умира на 17 март 461 г. и този ден се отбелязва с паради, благотворителни акции и с много бира. Към празника се прибавят и всички символи на Ирландия – зеленият цвят и растението шам-рок, което наподобява детелината и не расте никъде другаде.
Ирландците пък вярват, че само с молитвите си светецът успява да прогони всички змии от острова.
Между другото – днес Свети Патрик се чества по целия свят. Заслуга за това имат емигрантите, разбира се.