Кристоф Клод – преподавател, художник и творец от Франция. Той е страстен почитател на келтската култура и е член на AFC „Асоциация на Келтите във Франция“.
Оригиналният текст на английски език е написан специално за блога. Превод: Сурен Исраилян 27.01.2021г.
Уважаеми приятели ! Това е четвърто поред интервю, които Кристоф Кадуел, дава специално за моя блог, с цел да представи съвременните възгледи и сведения за келтите. Ако имате въпроси, на които не сте открили отговори – пишете ми в коментари или на celticsuren@gmail.com, ще ги включа в следващите интервюта.
1.Нека да поговорим за стандарта на келтския живот. Какви са били келтите у дома? Как са спазвали хигиената, какви „битови уреди“ са имали? Имало ли е забрани за действията на децата и жените в семейството ? Мъжът ли е бил глава на семейството ?
По време на Желязната епоха не съществували села, подобни на тези, които познаваме днес. Те са били по-скоро ферми, обитавани от многобройни семейства и управлявани от земевладелеца, който също е бил и вожда. Всички тези ферми били свързани с пътищата, образуващи една сложна мрежа в цяла Галия. Когато дошли римляните, те използвали пътищата за завладяването на Галия, а фермите превърнали в своите „вили“, за да предпазят властта си.
Със сигурност изградената мрежата в Галия била келтска и тя е предшественик на съвременната транспортна схема на Франция: а фермите се превърнали днес в села и други населени места.
Домовете били сравнително големи. В опидумите/oppida (крепости), някои къщи имали един или два етажа, но последното било по-скоро изключение. Извън крепостите домовете били обикновено с квадратна форма.
Вътре имало „главна“ стая, където хората готвели на огнище в средата й и спели. По-голямата част от живота протичала извън дома. В тези къщи нямало прозорци и комини, но покривите били направени от слама, чрез която излизал пушек от огнището, но не влизала дъждовна вода. Така къщите били топли и сухи и не били задимени.
Хигиената и външният вид имали важно значение; мъжете и жените постоянно се грижили за това. Гребени, клечки за зъби, резачки за нокти и пинцети били също толкова важни, колкото бижута и облекла, защото показвали обществен статут на всеки. Келтите измислили сапуна, а галската дума за сапун влезе в повечето съвременни езици (savon, soap, сапун).
Те боядисвали косите си, която била сравнително къса, преди идването на римляните. Дължината на мустаците и брадите била различна на различни места и в различни времена, но за това говорихме в предното интервю.
Кой командвал вкъщи ? Този въпрос е свързан най-вече с положението на жената в келтските общества. Жените се радвали на почти пълното равноправие с мъжете, макар и с известни уговорки: мъжете били войниците и жреците, а жените отговаряли за семейството и понякога се изявявали като предсказателки.
Тоест, мъжът властвал навън – на бойното поле и в светилището, а жените командвали у дома – те се грижили за семейството, храненето, управлявали слугите и робите. Те са били господарки на дома.
Такова е било разделението в келтското общество, всеки си имал статут и определена роля. Това положение се запазило до Средновековието – когато лордовете отивали да воюват, а жените им оставали в замъците и се грижили за защитата на дома и всичко друго в имота, докато отсъствал съпругът.
Малко се знае за образованието на келтите. С него се занимавали друидите. Вероятно момчета и момичета били образовани, поне що се касае децата на аристократите. Можем да предположим, че друидите преподавали точни предмети и когато откривали талантливи момчета ги отделяли от групата, за да ги обучават за друид в продължение на 20 години, а останалите младежи се подготвяли за фехтовка и конна езда.
2. Много се говори за „свободната любов“ при келтите /виж Диодор Сицилийски/. Дали те са били наистина разкрепостени в любовта или по-скоро консервативни семейства, „омаскарени“ от римляните и гърци ?
От това, което знаем излиза, че келтите наистина били по-разкрепостени в сравнение с гърците. Не става дума за „свободна любов“, но браковете не били непременно „завинаги“. Бракът на келтите се сключвал между хората от еднакъв статут. Той също така показвал връзката между две фамилии или две общности, както било и при другите народи. Всяка страна можела да прекъсне брака, като при това положение двете страни запазвали собствеността си придобита преди сватбата.
Сексуалността не винаги целяла създаване на деца – в ирландските митове, макар и пренаписани от монаси, има истории за съвкупление между боговете и хората, с цел изграждане на връзка, която можела да прекъсне само с кръвопролитие.
Това, което знаем за обичаи, свързани с пола на галите, вероятно шокирало класическите автори: в Рим жена никога не е имала собственото си име, а взимала това на семейството, дори ако е имало няколко дъщери, те всички биха били наричани с еднакво „собствено“ име (дъщери на Гай Юлий Цезар се наричали еднакво – Юлия) ; в Гърция жените нямали право да участват в градския живот. Кой може да каже, как се казвала някоя прочута жена в Атина, докато знаем имената на известните келтски жени, съпруги и пророчици.
Легендите ни разказват за посвещения на младите войници от воини-жени. Жените се приемали като образ на Великата Богиня/ the Great Goddess, и като такива те изпълнявали това задължение: Кухулин/Cúchulainn бил посветен от Сканах/Scáthach („Призрачната“) както в изкуствата на войната, така и в изкуствата на плътската любов.
Между другото, ако четем между редовете, откриваме един малко известен нюанс, а именно близкото приятелство на Кухулин с друг воин – Фердиа/Ferdhia, в което явно имало и сексуален елемент. Това не бива да ни учудва: бисексуалността била разпространена след античните народи (Рим, Спарта и др.), и се приемала като обичаен културен признак.
3. Какво е отношението на келтите към хора от другата вяра, например мюсюлманите ? Знаем, че келтските наемници са пътували по целия античен свят и са контактували с „друговерци“. Имало ли келти, приели православието или исляма ?
Ислямът се появил доста след края на келтската епоха, затова няма как да са се срещали във времето !
По отношение на другите религии, нещата не са толкова ясни. Келтското общество спазвало „указанията“ на друидите и всяко действие от войната до любовта се смятало за свещено. Келтите били наемници на много места по света, например те помагали на армиите на Ханибал/Hannibal срещу римляните, но за какво им е било необходимо да приемат другата вяра ?
Древните народи не били толкова стриктни в религията, колкото по-късните монотеисти. Те били по-скоро толерантни и възприемали боговете като сила и природно явление, отколкото като реални фигури.
Дори римляните правели жертвоприношения на боговете на техните врагове, за да получат божествената помощ преди битката. Тогава не съществувало преследване за вярата. Векове по-късно, населението на Скандинавия приело Исус като един от техните богове „рамо до рамо“ с Один/Odin и Тор/Thor, и келтите сигурно са направили същото.
Имало е бавна романизация на Галия. Римляните налагали езика си в търговията, децата на галските аристократи били изпращани за обучение в Рим. Постепенно галският език се запазил само сред обикновените хора, въпреки че се съхранил чак до 6-ти век.
По време на император Клавдий имало големи гонения срещу друидите: светилищата били разрушени а самата келтска религия – забранена. По този категоричен начин била унищожена всякаква форма на съпротива. Друидите изгубили почти цялото си влияние преди агресията на римляните, но тяхната политическа власт все още била достатъчно силна.
Две религиозни учения са се слели в една Галоримска религия/Gallo-Roman religion, нещо като микс от двете цивилизации: галските богове си получили римските еквиваленти. Например, бог на войната на племето Ценомани/Aulerci Cenomani, живели близо до днешния Льо Ман бил наречен ‘Mars-Mullo’. Храмът му е възстановен според класическите източници, но и до днес никой не знае, какви ритуали са се правили в него.
От този период липсва много информация. Фактически келтите не си сменили вярата с религията на римляните; те само взели това, което им приличало на тяхното и което знаели, а останалото адаптирали в процеса на колонизацията, а след това приспособили и християнството към тази палитра. Религията на пустинята била трансформирана от хората на горите.
В Ирландия сблъсъкът с християнството бил сравнително бавен и без насилие. Разпространеното вярване, че то било докарано на острова от Патрик е, разбира се, само легенда.
Отделни християнски отшелници се появили там в първите векове от новата ера и се превърнали в част от дивия пейзаж на Запада (например, на островите Скелиг/Skellig Islands, сега известни като терена на епизодите на „Междузвездните Войни“ и местопребиваването на Люк Скайуотър/Luke Skywalker).
Гелите не ги убивали, нито измъчвали, а друидите вероятно са били любопитни да научат за тази нова секта, която създала така наречените „Зелени мъченици“/’green martyrs’. Има писмени свидетелства за това, как са съжителствали двете религии, как са контактували и как са влияели помежду си.
Предполага се, че образът на Света Троица/Holy Trinity е бил вдъхновен от Келтски Триади/Celtic Triads, въпреки че това, разбира се, е доста съмнително. Постепенно келтската религия се сляла с християнството, докато фактически не изчезнала, може би в следствие на природна катастрофа около 520г. н.е., което ускорило прехода.
Дори и след падането на Римската империя, християнските монаси, като Колумба/Columba странствали из Европа, опитвайки се да върнат християнската вяра, а с нея и някои друидически учения.
Един възможен пример за адаптацията на келтската култура бе намерен в Хада/Hadda, голям будистки център, открит от археолозите в съвременен Афганистан. Сред много артефакти (над 23 000 скулптури в гръцки стил, датирани около 1-ви век пр.н.е), археолозите откриват каменна глава на мъж, който изглежда досущ като гал или келт от посочения период: с късо-подстриганата къдрава коса и дълги мустаци.
Необикновеното тук е, че тази скулптура е намерена далече от земите на келтските народи и на главата има същата удължена форма на ушите като при Буда. Можем да предположим, че този мъж е бил поклонник, дошъл в Хада с духовна цел. Тук няма нищо странно: друидите били брамини/brahmans, а според някои гръцки автори, произходът на философията вероятно бил както индийски, така и келтски.
4. Защо, според Вас келтският кръст се възприема като нацистки символ, особено сред футболните запалянковци. И как въобще се е свързала келтската култура с фашизма ?
Келтският кръст е интересна тема, защото това не е кръст ….Когато император Константин сложил кръста на знамето си, той не го е приемал като инструмент на смъртта, а по-скоро като соларен символ, известен от векове и по този начин свързал култа към „Непобедимото Слънце“/Sol Invictus с култа към Христос „Люцифер“ – „Носител на Светлина“/Bringer of Light.
Така наречените „келтски кръстове“, които намираме в Ирландия, имат различен произход. На континента бог Таранис /Taranis (Божество на гръмотевицата, Бог-Баща, подобен на Зевс) често бил изобразяван с колело. Колелото било символ на Вселената. Според келтите светът се върти около оста си, която понякога е показана вид на дърво.
Келтският свят е разделен на пет части: четирите географски посоки и Медиоланън/Mediolanon – Свещеният Център/Sacred Centre, вероятно по същия начин е било прието при други келтски народи. Ето защо Ирландия била разделена на четири провинции, плюс петата част – около хълма Тара/hill of Tara, който бил едновременно политически и религиозен център на острова по времето, когато властвали Великите Крале/High Kings. Хълмът на Тара не принадлежал към нито една провинция и същевременно е бил част на всяка от тях.
Този символ по-късно бил възстановен от монасите и във всеки манастир имало високи кръстове от същия тип, богато украсени с колоритните християнски и езически символи.
Тази традиция се промени в края на 19-ти век, по време на расовите дискриминации в южните щати на САЩ. Ку-клукс-клан/Ku Klux Klan бе основан от хора с шотландски произход, които използваха Келтския кръст за своето лого. Оттогава този кръст се превърна в международния символ за превъзходство на бялата раса и расизма. Някои поддръжници за тази цел също използват трискела/ triskelion или скандинавския Валкнут/Scandinavian valknut.
На практика се повтори същата история, както при свастика/swastika. В Индия свастиката символизира щастие и буквално се превежда като „добър късмет“ или „добруване“. Там можете да видите този символ във всеки храм, почитан от индусите, будистите или джайнисти/Hindus, Buddhists, Jains. Свастиката можете да откриете в Гърция, в Египет и в Галия. Тя дори е била използвана като соларен символ в изображенията на Христос в катакомбите на Рим, преди да се използва кръста !
Хитлер е този, който погрешно е разбрал за символа като знак за арийската расова чистота и го използвал за своята емблема. Днес свастиката символизира абсолютното зло в Западния свят. Но след като бе забранена в повечето държави, футболните запалянковци решили да преминат към Келтския кръст за да запазят същата идеология.
5. Ако човек разбира френския език, кои сайтове от Франция, свързани с келтската култура бихте му препоръчали ?
Както и в книгите, мисля, че най-добрите са тези, в които има много текст и малко рисунки, както и богата библиография с академични препратки, но без никакви модерни друиди и персонални адаптации.
Един от подобни сайтове е http://www.arbre-celtique.com Сайтът представлява форум, в който се обсъждат всички теми, свързани с келтите – от езиците до фестивалите и различни артефакти, при това се посочват точни и сигурни източници.
6. И, накрая, един въпрос от съвремието. Как мислите, защо „келтската тема“ не носи пари на туризма във Франция ? В България всяка година местните туристически фирми рекламират и организират екскурзии като „келтски турове“ в Шотландия и Ирландия, но не и във Франция.
Може би, защото във Франция предпочитат да използват думата „келтски“ в истинския й смисъл, като древна култура без историческа връзка със съвременността. Във всеки регион има намерени келтски предмети и навсякъде може да се проследи връзката с галските народи, които обитавали земите на Франция и дали своите имена на повечето градове и региони.
Това, което обикновено „се води“ за келтско в Ирландия и Шотландия, в повечето случаи са фолклорни предания. Те нямат връзка с историческата келтска култура: килтовете/kilts са изобретение от 19-ти век, гайдите/bagpipes са от ориенталски произход, а музиката произхожда от Средновековието и често е вдъхновена от арабските класически стилове.
Подобна практика съществува донякъде в Бретан, където културното наследство бе възстановено през 20-ти век с помощта на някои елементи докарани от Ирландия и Уелс. Ирландците са решени да разработват келтското си минало, въпреки че то е само част от тяхната история.
Келтите са част и от историческото наследство на Франция, но тук са оставили по-малко следи. Туристите които посещават Франция повече се привличат от винените турове, средновековните градове и замъците от епохата на Ренесанса. А келтското минало е скрито в пейзажите, в имената на градовете и региони, в характера на хората… Това трудно може да „оформи“, за да стане туристическа атракция.