21.02.2008г., от admin на www.bglov.com източник: www.bgdogs.net взето от:
https://www.bglov.com/page/Irlandski-valkodav/
Уважаеми приятели ! Искам да внеса една малка корекция, която практически не променя интересната информация в текста. Авторът се опитва да влезе в ирландската митология и започва „мазалото“. Споменава се „ку-чулейн (хрътката от Чулан ???)“, което вероятно е прочутия Кухулин – ирландско божество от Ълстърския цикъл, който преди да получи това име се казвал Сетанта /Sétanta/. Думата Юзнийч – въобще не можах да открия, а и не знам как е на английски. Аз затова в моите преводи винаги пиша термина и в оригинал. Приятно четене !
FCI No на стандарта 160 от 02.04.2001 г.
Произход: Ирландия
Дата на публикация на валидния оригинален стандарт: 13.03.2001 г.
Предназначение на породата:
До края на 17-ти век ирландските вълкодави се използвали за лов на вълци и елени в Ирландия. Те са се използвали и за лов на вълци, опустошаващи големи части от Европа, преди изсичането на горите.
Класификация по FCI:
Група 10 – Хрътки. Секция 2 – Острокосмести хрътки. Без работен изпит
Кратко историческо резюме:
Знаем, че континенталните келти са отглеждали грейхаунди, вероятно произхождащи от грейхаундите, изобразени на египетските рисунки. Също като своите континентални братовчеди, ирландските келти са се интересували от отглеждането на големи хрътки.
Тези големи ирландски хрътки може би са имали мека или твърда козина, но в по-късен период твърдата козина е станала доминираща, най-вероятно поради ирландския климат.
Първите писмени данни за тези кучета са от римски консул от 391 г. след новата ера, но те вече били широко разпространени в Ирландия през I век след новата ера, когато сетана променя тяхното име на ку-чулейн (хрътката от Чулан).
Споменават се също от Юзнийч (I век след новата ера.), който взел 150 хрътки със себе си при преселването си в Шотландия. Ирландските хрътки без съмнение са станали родоначалници на шотландския дийхаунд.
Двойки от ирландски хрътки били подарявани на почти всички кралски фамилии в Европа, Скандинавия и по други места през средновековието до 17-ти век. Изпращани са също така и до Англия, Испания, Франция, Швеция, Дания, Персия, Индия и Полша.
През 15-ти век всеки регион в Ирландия е бил длъжен да отглежда 24 вълкодава за опазване стадата на фермерите от вълчи набези. Забраната на Кромуел (1652) за износ на вълкодави спомага за запазване на техния брой за известно време, но с постепенното изчезване на вълците и повишаващото се търсене зад граница се редуцира техния брой почти до границата на изчезването към края на 17-ти век.
Съживяването на интереса към породата се комбинира с развиващия се ирландски национализъм в края на 19-век. Ирландският вълкодав става жив символ на ирландската култура и на келтското минало.
По това време, един решителен ентусиаст, капитан Джордж Аугъстъс Греъм, се заема сериозно със задачата да придобие няколкото останали вълкодава, които все още се намират в Ирландия и като използва гени от дийхаунд с редки кръстоски от борзой и немски дог, той успява да достигне типа куче, развъждано от поколения.
Резултатът бил приет като съживяване на породата. Ирландският Кенел Клуб допуска ирландския вълкодав на своя изложба през Април 1879 г., а клуб е сформиран през 1885 г.
В момента ирландският вълкодав се радва на репутация, подобна на тази, която е имал през Средновековието. Сега вълкодавите са притежавани и развъждани в доста голям брой извън Ирландия.
Общо описание:
Ирландският вълкодав не трябва да е толкова тежък или масивен, колкото дога, но e по-масивен от дийхаунда, с който в основни линии си прилича.
С големи размери и внушително изражение, много мускулест, силен, но елегантен, със свободна и енергична походка. Главата и шията се носят високо. Опашката е насочена надолу с лека извивка в края.
Големият размер, включващ височината при раменете и пропорционалната дължина на тялото, са цел, като стремежът е да се установи порода със средна височина от 81 до 86 см при мъжките, гарантираща необходимата сила, енергия, смелост и съразмерност.
Поведение и темперамент:
“Агънце у дома, лъв на лов”.
Глава:
Дълга и плоска, високо носена. Фронталната кост на челото е много леко повдигната, с много малка бразда между очите.
Черепна част:
Череп: Не много широк.
Лицева част:
Муцуна: Дълга и умерено заострена.
Зъби: Идеална ножична захапка. Клещовидната е допустима.
Очи: Тъмни.
Уши: Малки, тип “роза” (Носят се като при грейхаунда).
Шия:
По-скоро дълга, много силна и мускулеста, добре извита, без гуша или висяща кожа.
Тяло:
Дълго, добре оребрено.
Гръб: По-скоро дълъг, отколкото широк.
Поясница: Леко сводеста.
Крупа: Много широка в ханша.
Гърди: Много дълбоки, умерено широки, с широка предна част.
Ребра: Добре извити.
Корем: Добре повдигнат.
Опашка:
Дълга и леко извита, умерено дебела, и добре окосмена.
Крайници:
Предни крайници:
Плешки: Мускулести, придаващи ширина на гърдите, полегати.
Лакти: Добре прибрани, без да са завъртени нито навътре нито навън.
Подрамене: Мускулести, с тежки кости, съвършено прави.
Задни крайници:
Бедра: Дълги и мускулести.
Колене: Добре склонени.
Подбедра: Добре замускулени, дълги и силни.
Скакателни стави: Доста ниско поставени, без да са завъртени нито навътре, нито навън.
Лапи:
Умерено големи и кръгли, без да са завъртени нито навътре, нито навън. Пръстите са плътно прилепнали и засводени. Ноктите са много здрави и извити.
Походка и движение
Движенията са свободни и енергични.
Космена покривка:
Косъм: Груб и твърд по тялото, краката и главата. Косъмът около очите и брадата е особено твърд.
Окраска: Признаваните цветове са сив, сив с по-тъмни ивици, червен, черен, изцяло бял, светлобежов и всеки цвят характерен за дийхаунда.
Размери и тегло:
Желана височина: средно от 81 до 86 см за мъжките.
Минимална височина:
Мъжки 79 см;
Женски 71 см.
Минимално тегло:
Мъжки 54,5 кг;
Женски 40,5 кг.
Недостатъци:
Всяко отклонение от гореизложените параметри трябва да се счита за недостатък и да се третира с прецизност, пропорционална на неговата големина.
– Много лека или много тежка глава;
– Много високо извита фронтална кост на челото;
– Извити предни крайници, слаби китки;
– Слаби задни крайници и цялостно слабо замускулени;
– Прекалено късо тяло;
– Провиснал, вдлъбнат или доста прав гръб;
– Големи уши и висящи плътно по главата;
– Засукани лапи;
– Раздалечени пръсти;
– Широка шия, подвис;
– Прекалено тесни или прекалено широки гърди;
– Прекомерно извита опашка;
– Носна гъба, различна от черна;
– Устни, различни на цвят от черни;
– Много светли очи, розови или червенокафяво оцветени клепачи.
Забележка: Мъжките трябва да имат два нормално развити тестиса, напълно спуснати в скротума.