Изкуство,  Символи,  Традиции

Символи: СПИРАЛА

Автор: Новият Акропол,взето от:

https://akropol.bg/simvol-spirala

Природни символи

Според Мирча Елиаде символизмът на спиралата е доста сложен и с неясен произход, но може да се каже, че в по-голямата част от древните традиции спиралата е символ на съзиданието и еволюцията в цялата Вселена. Този символ би могъл да се опише схематично като спираловидни съвкупности, които създават световете и циклите на раждане и смърт, на еволюция и инволюция според различните варианти в многобройните комбинации на съществуванието.

Последните открития потвърждават, че около две трети от всички съществуващи галактики, включително и нашата, имат спираловидна форма на растеж, която тръгва от една централна точка. В развитието си галактиките дори се свързват с числото „фи“, наречено „число на златното сечение“ в енигматичните математически серии на древните гърци.

В йероглифната система на древен Египет спиралата изобразява космическите форми в движение, отношението между проявените единство и множественост. Първите обитатели на Европа също са оставили спирали, издълбани в пещери и по скали. По много менхири и долмени могат да се видят спирали, приписани по-късно на келтската култура, тъй като в обичайната украса на сечивата и ритуалните накити келтите използвали именно тази геометрична форма.

В гръцката митология се различават съзидателна, завита надясно спирала, която е атрибут на богинята Атина, и разрушителна, завихрена наляво спирала, атрибут на Посейдон. За древните елини символ на прага между света на човеците и този на боговете била планината Хеликон, седалище на музите. Нейният връх винаги бил обвит в облаци и те олицетворявали границата между Земята и Небето.

Символичното изкачване по склоновете на Хеликон се извършвало във формата на спирала около планината и колкото повече катерещият се наближавал върха, диаметърът намалявал. Това изкачване в спирала, което позволявало постепенно да се достигне най-високата точка, символизирало постигането на собствения център, или синтез – достигане на единство с божественото в самите нас (Дионисиев възторг), в условията на множествеността на земния свят.

Посредством практикуването на изкуствата и по-специално на музиката – вдъхновена от Аполон, бащата на музите, които обитавали планината, както и на диалектиката – сократовския метод за постигане на познание за самите нас, тоест чрез упражняване на волята, позволяваща по време на изкачването да се развиват интуицията за божественото и чисто човешкият разум, достигналият върха човек се сливал със своето вътрешно Аз.

След това символично изкачване, последвано от обратния път на слизане, кандидатът се връщал възроден и зареден с нови сили, за да се влее отново – малко по-мъдър – в света и да предаде опита си на другите.

Галактики, урагани, раковини, сифони… Крилати, подобни на перки семена, като при клена, например, леко се носят във въздуха в спирала, за да дадат живот на нови растения, след като цветовете бъдат опрашени.

Спираловидни стебла се увиват около други растения все по-нагоре, все по-високо. Пъпки с безупречно нагънати в спирала листа обещават красота и съвършенство в бъдещия разцъфнал цвят… Цялата природа сякаш непрестанно е обсебена от спиралата…

Та нали всеки път, когато Вселената се разширява или свива, го прави спираловидно. Всичко ни припомня прочутата мисъл на Платон, който казва: „Бог, когато създава, геометризира“.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *