Български автори,  Келтски свят,  Митология,  Символи

Други келтски божества от Западна Европа

Автор: Димитър Георгиев-Даков от Apolidorius’s Blog взето от:

https://apolidorius.wordpress.com/

Anextiomarus – келтски епитет на Аполон и протекторно божество.  Претърпяло романизация и последваща келтизация. Буквално означава „добавения(дошлия) бог от морето“(от лат.marus -морски, mare- море), вероятно заради влиянието на търгуващите елини в епохата на гръко-елинизма.

Atepomarus – мъжко божество на конете и целебните сили, отъждествявано с Аполон с името Apollo Atepomarus, като негово лечебно светилище е имало в Sainte-Sabine, Бургундия.  Името е смесица от келто-романско наречие и буквално означава – „ездач на женски коне“ от староанглийското mearh-кон и бретоно-галското  marh-кон.

Lugus – келтско божество с култ сходен на този с Меркурий. Произлиза от luxus, което значи светъл, но още и свещен. В множество надписи е известен с името Lucubo (Lucoubu). Изобразяван често с три лица.

Smertrios e гало-келтско божество на войната и смъртта със сходен езиков произход както наименованието на богинята Росмерта. И двете имена притежават общ индоевропейски произход от санскр. mortya – смърт. Името може да се преведе като божество на „реката на смъртта“ като израз на кръвопролитията по време на война. Доказателство за това  е друг именен вариант на същия бог – Smertulitanus, което от корена tanu ( на източно ирански Danu е река) и отново се превежда като „река на смъртта“. Доколкото и гръцкия бог на ненасилствената тиха смърт Танатос  съдържа в своето име първия корен tanu като поток, течение, въздушно дихание, то името му  (от tanu и tios) означава бог на „реката на мъртвите“ – крайната точка до която Танатос представял душите на умрелите била река Стикс, където лодкаря Харон ги отвеждал в царството на Хадес.

Intarabus(в частност Ентарабус) е галски бог на войната и вероятно горския лов на племето на тревери. Сревняван е в надписи с Марс, Нариус(друг гало-бретонски бог), Фаунус и Силванус.  Името му означава „божество при треверите“.  Тук се предлага и една сравнително различна етимология на треверите.  Първи употребява етнонима Цезар в своята „De bellum Galico“.   Безспорно това е термин на Цезар, както и понятието триумират. Така името на треверите се превежда в качеството си на военен етноним  като трижди мъже – име възникнало по време на войната на Цезар с галите (с други думи три пъти по-силни, вероятно заради съюза си с кондрузи и ебурони), а  триумвират е отново термин на Цезар, който произлиза от израза „трима души мъже“ -tri hom(ini) viri.

Artaios е епитет на бог Меркурий от романо-келтския период. Епитетът се превежда като изкустен от гр. ἀρτάω-обусловен съм, завися, свързан съм в качеството му на бог на изкуството и търговията.

Nabia е богиня на реките и водата в Галисия и Лузитания. Името произлиза от гр. ναῦς-плавателен съд и bios- живот. Реконструкцията на името го определя като Nabis, a Nabia е трансформацията на името като за женско божество.  То е идентично  с латинското navis (navis longa – военен флот). Оттук следва, че Набия е и богиня на морските плавания.

Endovellicus e романокелтско божество на здравето и безопастността, адаптиращо елински и финикийски корен в наименованието. В превод името Ендовеликус означава „вътрешен господар“ или бог на вътрешния скрит свят -на вътрешния разум и здраве от endo(гр. ἔνδοι, ἐνδοῖ ,ἔνδον)- вътре (ἔνδινα-вътрешности) и Baal – господар, повелител, божество. Култът на Ендовеликус е разпространен в Бетика и Лузитания.

Bandua в Галисия и Лузитания е божество с неивестен култ, тясно свързан наличието на вода. Засвидетелствано е на много места в Иберия, където има селища с окончанието брига – крепост. Възможно е това да е божество на речните мостове, тясно зависимо с проходимостта на реките и охраната на крепостите.

Taranis – келтски бог на гръмотевицата в Галия и Келтска Британия. Името е наследено от върховния бог на гръмотеците Тор (Thor).  Някои келтски интерпретация дават ясната представа, че Таранис е бог на небесната или още слънчевата колесница, а така също и бот на колела (на изкованите такива) и на колесниците – основно средство за предвижване и превози в античността и цялото средновековие.  Етимологията на Таранис е съставена от името на бог Thor и латинското anus – пръстен, колело.  Счита се, именните варианти Thoranis i Taranis са идентични. В заключение Таранис е келтското име на върховния северен бог на гръмотевиците Тор – негов келтски култ, натоварен с келтска специфика от мирогледа на този народ.

Каменни колела и съдове от Санта Тегра:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.