Български автори,  История,  Трако-Келтика

Келтите и Поломието през III и началото на II в. пр. Хр.

30.06.2017г., автор: Гари Делчев, взето от:

http://gdelchev.blogspot.com/2017/06/st1behaviorurlieooui-style-definitions.html

В богатата историческо минало на Поломието и Поповско от III в .пр. Хр. насетне следи е оставил един народ чиято родина се намирала в централна Европа – келтите.[1]

Изучаването на келтите е българската историография се фокусира основно върху търсенето на латенски материални следи в българските земи и търсенето на енигматичната столица на балканските келти – Тилис (Манов 1999; Лазаров 1996).     

Първата поява на келти по долното течение на р. Дунав не се свързва с военен поход, а с едно пратеничество което било изпратено при Александър Македонски по времето на трибалския му поход от 335 г. пр. Хр. (Strabo 7.3.8; Arr. Anab. 1.4). Пратеничеството било на келтите, който живеели по това време край Адриатическо море и имало за цел да установи дипломатически отношения с новата балканска сила – Македония.     

През следващите десетилетия явно келтските племена се придвижили на югоизток, тъй като македонския басилевс Касандър (316-297 г. пр. Хр.) бил принуден да се сражава  с тях “в Хемус” (Seneca. Nat. Quaest. 3.11.3; Plin. N. H. 31.35).

Това вероятно е било прелюдия на “голямото келтско нашествие” от 279 г. пр. Хр. срещу Тракия, Македония и Пеония. Единия от походите воден от Керетерий бил насочен срещу трибалите но от изворите не е ясно какъв е бил резултата от този агресия на келтите[2] (Paus. 10.19.7; App. Illyr. 8-14). Трудно е да се каже дали Поломието е било засегнато от този поход на Керетерий, това било може да се определи основно върху археологически материали от района свързани с келтите и датиран в I пол. на III в. пр. Хр.     

Скоро след този поход келтите който трябвало да пазят изходните бази на “голямото келтско нашествие” организирали нов поход в дн. Северна България срещу гети и трибали. Вероятноста Поломието или част от него да е било засегнато е голяма (Justin 25.1.1-2.7). Възможно е част от тези келти да са влезли в състава на основаното в Тракия от Комонторий келтско царство с център град Тилис (Polyb. 4.46; Trog.)

Античния географ Страбо (I в. пр. Хр.-I в.) в своята популярна “География” в два пасажа твърди, че на юг от р. Истър (дн. р. Дунав ) наред с траките са живеели келтски и скитски  племена[3] (Strabo 7.1.1, 7.5.1). В страбоновия текст вероятно е отразена етническата ситуация на юг от р. Истър към I в. пр. Хр. Но келтите живеещи по това време на юг р. Истър са се появили по тези места много по-рано още в средата на III в. пр. Хр.     

Един късен епиграфски паметник за времето което ни интересува регистрира присъствието в околностите на Одесос (дн. Варна) на келтско население (Блаватская 1952). Той се датира от началото на римското владичество в тези територии но показва, че в Северна България е имало келтски анклави преди идването на римската власт.

Археологическите находки от района на Поповско и Поломието показват , че местното антично население е имало контакти с келтските нашественици или е имало културно влияние още в началната фаза на появата им в Северна България.     

Няколко находки от региона могат да се свържат с келтите и латенската култура с датировка, която лежи в общите граници на III в. пр. Хр.-I в . пр. Хр. При с. Методиево (Шуменско) е открит фрагмент от латенска стъклена гривна (Домарадски 1984). При с. Камбурово е открито погребение погребение на войн с латенски тип въоръжение – меч, умбо и юзда (Домарадски 1984).     

Латенски материали са открити още в околностите на с. Виноград (латенска шпора), с. Долец (копие импортирано или заимствано от скордиските) и при с. Захари Стояново (Домарадски 1984).     

Наскоро в музея на Попово е предаден ритуално нагънат келтски меч от околностите на с. Садина. Този меч вероятно е бил положен в гроб на келтски войн, като датировката му е неизвестна. От района на с. Садина произхожда една метална пластика известна като “Мадоната от Садина” за която се допуска, че има латенски произход.

Нумизматичните данни който може да се свържат с келтите от района са дискусионни поради това, че съкровищата и единичните находки  от “имитации” на македонски (на Филип II, Филип III Аридей) и елински (тетрадрахми на Тасос) монети като цяло не са публикувани в специализираната книжнина.     

“Варваризати” на тетрадрахмите на Филип II се намират основно на север от Стара планина. Тези монети се делят на два типа:

–   Saddle Head – II в. пр. Хр.

–   Oltenia – II – I в. пр. Хр.

Най-голяма концентрация на “варваризати” от типа “Филип II” са от Русенско по поречието на р. Дунав:

– Русе[4] (Топалов 2001, 111-112). – Средна кула- Русе (Юрукова 1966). – Беляново (Pink 1974, 247-250, таб. XII). – Мечка (Мушмов 1932, 314). –  Пиргово[5] (Юрукова 1978). – – Сливо поле –  Николово (Герасимов 1952).

В района на Поповско са намерени две находки с “варваризати” от типа “Филип II”. Едната е от района на с. Люблен[6], а другата е от околиите на с. Паламарца (Стойков 2002-2003, 82- датира се също през II в. пр. Хр.).     

Смята се, че монетите са продукция на местното тракийско племе (гети)(Топалов 2001, 110-113), но е много вероятно те да са продукция на келтския политически и икономически център в устието на р. Русенски Лом[7]. И двете съкровища са датирани през II в. пр. Хр., което загатва за възможността заселването на келтите по тези места да е ставало на вълни и то основната маса от заселници да се заселила през II пол. на III в. пр. Хр.- нач. на II в. пр. Хр.    

На същия политически и икономически център в устието на р. Русенски Лом, който според нас може да се идентифицира като келтски принадлежат “имитациите” на тетрадрахмите на Филип III Аридей. Те се датират в периода II-I в. пр. Хр. и са откривани в големи количества в район на Поломието.    

Съкровища съдържащи “варваризирани” монети на Филип III са намерени при с. Пиргово (Герасимов 1938, 455; Юрукова 1978, 58), с. Беляново (Pink 1974, 247-250, таб. XII) , с Острица, с. Пепелина (Герасимов 1962 – съкровището се датира през II-I в. пр. Хр.), гр. Русе и с. Долна Златица (Търговишко).     

От по-късен период са датирани и две монетни находки открити в Русе. Първата е открита през 1939 г. и е публикувана в 2013 г.(Драгоев 2013). Тя се състои от 15 сребърни келтски монети от типа Sattelkopfpferd (Kostial 1997, 111-117).       

При археологически разкопки в периода 2005-2012 г. на римския град Сексагинта Приста са намерени 7 келтски монети, включващи от типа  Sattelkopfpferd и четири от типа “Филип III” и датирани късния II в. пр. Хр.- I в. пр. Хр. (Драгоев 2013, 99-104).     

В Русе е намерена и матрица за изготвяне на монети от типа Sattelkopfpferd. Това показва, че келтския политически и икономически център в Русенско продължавал да е стабилен и през II-I в. пр. Хр.     

В последните години голямо количество нумизматичен материал принадлежащ на последния тилитски басилевс Кавар (II пол. на III в. пр. Хр.) е открит в Дългополско (вр. Арковна, с. Аспарухово, с. Сладка вода), Провадийско и на юг от Стара планина. Това позволи на някой учени да търсят голям келтски център в района на вр. Арковна, ако ли не и самата столица на тилитските келти – Тилис (Лазаров 2010, 97-114).    

В този район на р. Камчия (ант. Панисос) е обитавало племето на коралите, което се идентифицира като келтско и на което се преписват латенските материали намерени в погребения от района (Домарадски 1984).   

По този начин Поломието се оказва между два изявени келтски центрове, което няма как да не е повлияло на икономическия и културен живот на местното тракийско население през III-II в. пр. Хр.  

Въпреки нееднозначните археологически материали от района на Русенско, някой учени смятат, че по течението на р. Дунав в периода III-I в. пр. Хр. са съществували редица келтски поселения локализирани основно върху нумизматични и лингвистични данни. Такива селища според тях трябва да се търсят при с. Пиргово (ант. Медиолана)[8], с. Мартен (ант. Тегрис/ Тигра)[9].    

За келтски поселения се смятат още ант. Апиария[10], Трансмариска (дн. Тутракан)[11], Абритус (дн. Разград)[12] и Дуросторум (дн. Силистра)[13]. Редица топоними в северната част на Балканския полуостров се свързват с келтите и тяхното придвижване на югоизток от средата на IV в. пр. Хр. насетне. Келтски топоними са Danubius (р. Дунав), Singuidunum (дн. Белград) , Naisus (дн. Ниш) , Remesiana (дн. Бяла Паланка), Bononia (дн. Видин) , Noviodunum (дн. Исакча)

От изложените данни в статията се вижда, че част от Поломието е заселено трайно от носителите на латенската култура – келтите. Политическия и икономически център на келтите може да се локализират основно както се вижда, чрез нумизматични данни в устието на р. Русенски Лом и прилежащите райони.

Не може да се датира точно кога този район става център на келтска племенна общност но виждаме, че през II в. пр. Хр. той има осезаема икономическа мощ. Обилното монетосечене на “варваризати” на тетрадрахми на Филип II, Филип III Аридей и Aлександър III, показва активен икономически живот и търговия в района на долен Дунав и Поломието. Въпреки, че тези “имитации” не се включват в международната търговия както монетите на Кавар, тези монети вероятно са използвани както от келтите така и от местното тракийски население.    

В изворите не е запазена информация за гетското политическо обединение на басилевса Дромихет след войната му с Лизимах от нач. на III в. пр. Хр. Някой автори предполагат, че това гетско обединение продължило да съществува и след смъртта на Дромихет и да е водещо в региона (Калоянов 1985, 125).

Столицата на Дромихетовата държава- Хелис се индентифицира с града проучван в ИАР “Сборяново” край Исперих ( Делев 1990, 97-109; Стоянов 1998, 86-88). Възможно е това държавно обединение да е устояло на келтския натиск но към средата на III в. пр. Хр. столицата му в ИАР “Сборяново” е разрушена от земетресение и престава да съществува[14]. Явно този мащабен катаклизъм в североизточна България е позволил на келтите да се установят трайно в районите на Русенско и по течението на р. Камчия. Където през II пол. на III-II в. пр. Хр. по нумизматически, археологически и лингвистични данни се локализират два изявени келтски центрове.

Келтите със сигурност са играли важна роля в историята на Поломието особено през II в. пр. Хр. и  отношенията с местните траки едва ли винаги са били враждебни.

    

Цитирана литература

Блаватская  1952:   Т. В. Блаватская. Западнопонтийские города в VII-I века до н. Э, Москва, 1952.
Георгиев, Делчев 2012:   Г. Георгиев, Г. Делчев. Земите на изток от р. Янтра през   втората половина на I хилядолетие пр. Хр. – Във: Попово – минало и бъдеще. VI национална научна конференция. Част 1, Велико Търново, 2012, 25-39.
Герасимов 1938:   Т. Герасимов. Колективни находки на монети през 1937 и 1938 г.- В: ИБАД, 1938.
Герасимов 1952:   Т. Герасимов. Колективни находки на монети през последните години.- В: Известия на археологическия институт, 1952.
Герасимов 1962:   Т. Герасимов. Съкровища от монети, открити в България през 1962 г.- В: ИБАИ, XXVI, 1962.
Делев 1990:  П. Делев. Тракийският град при Свещари- една възможност за историческа идентификация.- Acta. Terra Antiqua Balcanica, 4, 1990,97-109.
Домарадски 1984:   М. Домарадски. Келтите на Балканския полуостров , IV-I в. пр. Хр. София, 1984.
Драгоев 2013:   Д. Драгоев. Късноелинистическа монетна находка от гр. Русе.- В: SEXAGINTA PRISTA. Тракийския ямен комплекс. Велико Търново, том 1, 2013, 99-104.
Калоянов 1985:   С. Калоянов. Североизточна Тракия през IV-III в. пр. н. е.- В: Северо- източна България. Древност и съвремие. София, 1985, 121-131.                               Лазаров 1996:   Л. Лазаров. Относно келтската държава с център Тиле в Тракия при Кавар.- Нумизматични изследвания, 1996,2, 73-86.
Манов 1999:   М. Манов. Проблеми на монетосеченето в Тракия 281-218 г. пр. Хр. София, 1999.
Мушмов 1932:   Н. Мушмов. Колективни находки на монети.- ИБАД, 1930-1931,6, 1932
Стоянов 1998:   Т. Стоянов. Съкровището от Борово в археологически и исторически контекст. – Във: Първи академични четения в памет на акад. Г. Кацаров (Seminarium Thracicum, 3). София, 1998, 65-90.
Топалов 2001:   Ст. Топалов. Тракийското анепиграфно подражателно монетосечене главно от района на североизточна Тракия (на племенни обединения от гетската общност) през III-I в. пр. н.е. съгласно извършваните проучвания и попадащи в колекционерите от България нумизматичен материал.- В: Приноси към проучване монетосеченето и историята в земите на Източна Тракия от края на IV в. пр. н. е. –III в. пр. н. е. 2001. 
Фалилеев 2009:   А. Фалилеев. Кельтские лингвистические остатки юго-восточной Европы: – В: Acta Linguistica Petropolitana. St. Petersburg, Том 6, част 1, 2009, 275-299. 
Юрукова 1978:   Й. Юрукова. Монетни находки, открити в България през 1975 и 1976 г.- В: Археология, XX, 1978,4.
Duridanov 1980:   I. Duridanov. Les Rapports Linguistiques Entre Les Thraces et Les Celtes. – In: NOI TRACII, 7, 1980/2.
Duridanov 1997:   I. Duridanov. Keltische Sprachspuren in Thrakien ind Mosien. In: ZCP. B. 49/50, 130-142.
Falileyev 2007:   A. Falileyev. Celtic Dacia : personal names, place-names and ethnic names of Celtic origin in Dacia and Scythia Minor. Aberystwyth, 2007.
Kostial 1997:   M. Kostial. Kelten im Osten. Sammlung Lanz. Munchen, 1997.
Lazarov 2010:   L. Lazarov. The Celtic Tylite in the time of Kavaros.- In: In Search of Celtic Tylis in Thrace (III c. B. C.). Sofia, 2010, 97-114.
Pink 1974:   K. Pink. Die Munzpragung des Ostkelten. Braunschweig, 1974.
ddddsdsdsds                                                                                                                         


[1] Келтите са известни и като галати в текстовете на елинските автори и епиграфски надписи.

[2] По това време трибалското племенно ядро е било изместено на изток по Дунавската равнина в района на р. Янтра (Георги Георгиев, Гари Делчев 2012).

[3] Скитите споменати от Страбо са тези който са обитавали Малка Скития, докато за келтите на юг от р. Истър не ясно дали става въпрос само за скордиските или други племенни общности на келтите с неясна локализация.

[4] Авторът определя това съкровище за тракийско и го датира в периода ок. 125-75 г. пр. Хр. А началото на сечене на  типа ”Филип II ”, Топалов поставя в средата на III в. пр. Хр. Но според авторът на тази статия тези монети трябва да се отдадат на келтски племена.

[5] В района на с. Пиргово са намерени общо 488 “имитации” на тетрадрахмите на Филип II и 25 на тетрадрахмите на Филип III Аридей (Герасимов 1938, 455).Тези монети имат подчертано келтски произход.

[6] Съкровището включва 25 “имитации” на тетрадрахмите на Филип II, датирани през II в. пр. Хр.(Стойков 2002-2003, 82).

[7] Стила на “варваризатите” от Поломието има някой общи черти с келтските монети от Средния Дунав (Панония).- б. ав.

[8] Not. Dign. 40, 21; Фалилеев 2009,282.

[9] Not. Dign. 40. 9.15; Procop. De aedef. 4.7.6/131.22; Falileyev 2007.

[10] Ptol. Geog. 3.10.5; Not. Dign. 40.16; Procop. De aedef. 4.11.147.

[11] Procop. De aedef. 4.3. 7-9; Duridanov 1980, 6

[12] Falileyev 2007- Абритус се смята за келтско име.

[13] Дуросторум се счита за сигурен келтски топоним – Duridanov 1997,139.

[14] И друг гетски политически център при с. Кралево, Търговишко е разрушен в средата на III в. пр. Хр. от земетресение и не се въстановява след това.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *