Език,  Изкуство,  История,  Митология

Келтско-кавказки фолклорни паралели и възможни сценарии за произхода им

автор: Е. Н. Дувакин (Музей антропологии и этнографии им. Петра Великого (Кунсткамера) РАН) взето от:

https://www.academia.edu/39952800/%D0%9A%D0%B5%D0%BB%D1%8C%D1%82%D0%BE_%D0%BA%D0%B0%D0%B2%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5_%D1%84%D0%BE%D0%BB%D1%8C%D0%BA%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%BD%D1%8B%D0%B5_%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BB%D0%BB%D0%B5%D0%BB%D0%B8_%D0%B8_%D0%B2%D0%BE%D0%B7%D0%BC%D0%BE%D0%B6%D0%BD%D1%8B%D0%B5_%D1%81%D1%86%D0%B5%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B8_%D0%B8%D1%85_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B8%D1%81%D1%85%D0%BE%D0%B6%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F_Celtic_Caucasian_folklore_parallels_and_possible_scenarios_for_their_origin_

превод: Сурен Исраилян, 09.09.2020г.

Публикува се с изричното съгласие на автора.

Уважаеми приятели ! Вероятно повечето от вас знаят, че съм арменец. Нашият народ открай време живее на Кавказ заедно с безброй други общности там. Когато открих тази статия още от заглавието бях приятно изненадан. Моите приятели непрекъснато ми подхвърлят, че щом толкова много харесвам тази култура, сигурно има някаква връзка. Мисля, че статията предлага интересни факти по въпроса. Приятно четене !

Масовата обработка на фолклорно-митологичните текстове ни даде възможност да уточним разпространението на някои посочени причини за необичайните келтско-кавказки паралели, както и да допълним този списък с две нови специфични съответствия. Разпространението на тези мотиви може да бъде свързано с културното взаимодействие в периода от втората половина на I-во хилядолетие пр.н.е. до първата половина на I-во хилядолетие, които ставали с участието на келтски и ираноезични групи, както в Северно Причерноморие, Балкано-Карпатски регион и Западна Европа, така и донякъде са свързани с миграците от ранна бронзова епоха, през която на Британските острови се появил генетичния компонент от „степите“. Ключови думи: фолклор, фолклорно-митологични мотиви, келти, народи на Кавказ, културни контакти, миграции.

Наличието на келтско-кавказските, най-вече ирландско-осетинските необичайни паралели в областта на фолклора отдавна е забелязано от учените и се дискутира вече повече от 50 години (виж., например., Abaev 1965: 98–100, 108; 1990: 179, 235, 430–432, 435; Dumézil 1990: 11, 64–70, 95–96, 168–172; Grisward 1969; Higham 2018: 77–116; Miller 2007;Tuallagov 2011).

Тази статия е още една крачка по пътя към изследването на тези съответствия в цялостната евроазиатска перспектива. Тя се базира върху електронната база данни, която към началото на март 2019 г. съдържа резюмета на около 55 хиляди текста и в която е отразено разпространението на 2567 фолклорно-митологични мотиви, отнасящи се към 957 традиции на Стария и Новия Свят (Berezkin, Duvakin s.a.).

Смятаме, че само при подобна масова обработка на данните може с висока степен на точност да се определи, какви са границите на разпространението на мотивите, отнасящи се към келтско-кавказките паралели, както и да се селектират елементи, които имат ексклузивен характер, за да може да се допълни техния списък с нови незабелязани преди специфични съвпадения1.

Кой идва ?

Една от най-ярките и съдейки по всичко най-важните келтско-кавказки паралели е темата „Кой идва ?“.

Същността на този мотив е, че два или повече участника коментират приближаването на конен ездач, колесница или група конници. Един от участниците в разговора уточнява, че това което прилича на птиците /в повечето случаи – врани/, всъщност е пръст, хвърчаща от копитата на конете, а това което изглежда като сняг, облаче или мъгла е падащата от устата на коня пяна или пара от дишането на животното.

Подобна серия епизоди се среща в ирландските саги (най-малкото в уладския цикъл: Grisward 1969: 474–475; Mikhailovа 2004: 375–376, 416, 475), както и в нартовите легенди, записани при кабардинците (Alieva et al. 1974: 248–249, 251–252, 257–258; Atazhukin 1871: 60–61; Petrosian 1975: 206–208; Talpa 1936: 35–36), балкарците (Alieva 1994: 515, 520; Urusbiev 1881: 30–31) и осетините (Abaev 1965: 100; Libedinsky 1948: 422–423, 439)2. Ето някои фиксирани съответствия, с които разполагаме:

–––––––––––––––––––

1 Това изследване е направено в рамките на проекта «Граници и контакти: транс-културните връзки в Стария Свят, на база резултати от анализа на ареалното разпространение на фолклорно-митологичните мотиви» (грант РНФ No 18–18–00361).

2 В келтски и кавказки текстове освен това се срещат близки но не напълно съвпадащи съответствия на тези мотиви. Така например в „Бойна колесница със сърпове“ в кабардинския и осетинския вариант се използват и двете посочени сравнения по отношение на препускащите коне, но липсва диалогът между незапознат наблюдател и този, който обяснява видяното (Bukhurov 2017: 307; Khamitsaeva 1973: 117–118; Khamitsaeva, Biazyrov 1989: 385; Libedinsky 1948: 97; Mikhailova 1989: 121). В имеретинската версия Амиран пита Тамара, какво означава мъглата и снегът, а тя отговаря, че това е парата от конете на техните преследвачи а пяната е от бързото препускане на тези животни (Lominadze 1903: 150). В чеченския вариант има разговор за приближаващия се конник и се споминава мъглата, която всъщност се появява от дишането на коня (Mal’sagov 1983: 177), обаче подобно на грузинския вариант няма сравнение с птиците.  

–––––––––––––––––––

Ирландският вариант («Смъртта на Кухулин»). «След това Конал тръгна по следите на войската си. Лугайд в това време се къпеше. “Огледай се, – каза той на своя кочияш – за да не ни изненада някой”. Кочияшът се огледа и каза: „О, Лугайд ! Наближава конник. Бързината с която се движи е голяма. Сякаш всичките врани на Ирландия са се скупчили над него. Струва ми се, сякаш цяло поле пред него е покрито със сняг”. “Не го харесвам този воин, – отговори  Лугайд, – това е самия Конал Кернах яхнал Червената Роса. До него не са враните – това е пръстта от копитата на коня. Равнината не е покрита със сняг – това е пяната от устата и юздите на коня. Виж по кой път отива”. “Той се движи към брода, – отговори кочияшът, – по същия път, където премина и нашата войска“. “Дано мине настрани, – каза Лугайд, не ми е приятна срещата с този конник“ (Mikhailovа 2004: 416).

Кабардинският вариант . «Разгневи се първият юнак Бадиноко. / Скочил е конят му Тхожей – / Бадиноко върху гърба на коня подскача. / Какво удрят копитата на коня му  – / Какво е това, сякаш ято от врани; / Нещо излиза от ноздрите на коня – / Нещо, което изгаря всичко от двете страни на пътя. / Това е видяла прислужничка на господарка Сатаней – / Тя е стояла на пътя, по който носят водата/ Хвърлила е съд с вода / притичала към Сатаней: / “О, господарке Сатаней, / Ти си най-прекрасна от всички / Ти си гледачка на боб, / Има нещо, което не си виждала / И аз не съм виждала, / При нас се появи чудото“ / “Как изглежда конят и хазяинът му, блудница?” / “Мъжът на гърба на коня подскача, / зад него кръжи ято от врани, / Пред него мъгла се стели ”. / “Аллах, аллах, блудница, / Това, което зад него се вдига, – / Е пръстта от копитата на коня, / Това, което пред него се стели – / Е парата от устата на коня / Това е първия юнак Бадиноко. / Той тръгна на битка, не бива да го изпускаме» (Alieva et al. 1974: 248–249).

Балкарският вариант. «След няколко дни младият Рачикау наближи селото, в което живееше главният юнак Уризмек със жена си, пророчица Сатаной. Прислужничката й Кюлюмхан, когато ходи за вода, видя скачащ конник и като се върна, се обърна към Сатаной: “Благодарение на вашето величие и слава имах възможност да видя много доблестни конници, но този днес никога не съм виждала: пред него върви облак, в който летят звезди и врани, пред него свети слънцето, зад него – луната, под коня скачат бели зайци.Такова чудо никога не съм виждала“.

Пророчицата Сатаной, като чула това, веднага се досети за какво става дума и каза на прислужничката: “Чух, че Шубадиев Рачикау се смята за най-бляскав и най-добър ездач: вероятно конникът за когото говориш е същият, той е приятел на нашия Сосруко. Това, което ти се струва облак, е парата от устата на коня; враните са пръстта от копитата на коня му, звездите са искри от лулата му; слънцето, светещо отпред е от неговата ризница; а луната отзад е от такия /вид шапка  – заб.на преводача/; и накрая зайците, които видя да скачат под коня са нищо друго освен широкото копринено въже на камшика му. Сега трябва да отидеш да го чакаш на пътя, иначе той може и да не дойде у нас“ (Urusbiev 1881: 30–31).

Осетинският вариант. Могъщият юнак Бедзенаг наближава селото. Поразена от вида му прислужничката съобщава на господарката си Сатана: «…Над главата му кръжат много черни врани, пред него се стелят облаците…» Сатана отговаря: «…Черните врани пред конника е пръстта от копитата на коня, а облаците стелещи се пред него е от дишането на животното..» (Abaev 1965: 100).

Наличието на съответното сходство между ирландските саги и осетинските легенди бе отбелязано от В. И. Абаев (1965: 100; 1990: 235) и Ж. Грисвар (Grisward 1969: 474–475), обаче кабардинските и балкарските данни не бяха използвани. Междувременно в кабардинския и балкарския вариант, както и в текста за Бедзенаг, има допълнителен паралел с епизод от «Смъртта на Кухулин»: в ролята на тълкувателя в тях се явява персонаж с висок социален статут, а в качеството на този, който описва видяното е подчиненото му лице.

Наметалото от брадите и мечът, хвърлен в езеро

Доста рядък за световната митология мотив „Наметалото от бради“ (могъщото лице прави, иска или нарежда да му се изготви наметало или обкантване за мантия или кожено палто от човешки бради и/или мустаци: Abaev 1990: 207; Miller 2007) се среща не само в келтската (по-точно в уелската, с латински преразказ) и кавказката традиция, но и в англо-френските и норвежко-исландските източници.

Най-ранната му версия е открита в «История на кралете на Британия» написана от Галфрид Монмутски/Geoffrey of Monmouth (1984: 112). Другите западно и североевропейски варианти включват епизоди от «Роман за Брут» от Вас/Wace (Mason 2007: 114), «Роман за Тристан» на Тома (Bédier 1902: 290–293; Mikhailov 1976: 132–133), «Сагите на Тристрам и Исонда»  (Mikhailov 1976: 280–281), «Сагата за Од Стрелата» (Pálsson, Edwards 1985: 89–91), алитеративна поема «Смъртта на Артур» (Krishna 1983: 27) и «Смъртта на Артур» на Томас Малори/Thomas Malory (1974: 46–47, 138–141). На Кавказ тази мотив е известен при осетините (Khamitsaeva, Biazyrov 1989: 108–112; 1991: 29) и ингушите (Dalgat 1972: 216–218, 385–390).

Подобно разпространение има сюжет „Мечът хвърлен в езерото“, който се състои от следните епизоди: едно могъщо лице поръчва на сина си или своя воин или някой подчинен да изхвърли в морето или езерото собствения му меч (или шпага или сабя). Този на когото се поръчва твърди, че мечът уж е изхвърлен, лъжата се разкрива, когато могъщото лице пита, какво се случи при падането на оръжието във водата и получава отговор, че нищо свръхестествено не се е случило. Тогава поръчителят отново иска изпълнение на желанието си, този път /или следващия път/ мечьт се хвърля във водата и собстввеникът му умира/отива в отвъдното.

Изследователят Грисвар (Grisward 1969), открил дадено съответствие между осетинските предания за Батраз (Khamitsaeva, Biazyrov 1989: 314; Shanaev 1876: 21–22) и легендата за смъртта на Артур от цикъла «Ланселот-Граал» (Lacy 2010: 127–130), което вероятно е свързано с вече изгубените в наше време келтските източници и които присъстват също така при Малори (1974: 752–754). Той не е имал и нямаше как да има ингушския вариант от 1984 г. (Dakhkil’gov 2006: 382–387).

Като рамка за този вариант служи мюсулманската легенда за Али и притежаваната от него сабя Зюлфикяр, но сюжетът „Мечът хвърлен в езерото“ на това предание се явява по-скоро като местна кавказска компонента3. Важен момент е, че в ингушския текст, в разказите от «Ланселот-Граал» и «Смъртта на Артур» на Малори има общ допълнителен детайл: когато мечът най-сетне се хвърля, от водата се появява ръка, която го хваща.

–––––––––––––––––––

3 сравнете турския вариант на историята за умиращия Али и изхвърлената в морето сабя зюлфикяр, в който изследваният сюжет отсъства (Rogov 1978: 37).

–––––––––––––––––––

Снахата на майстора и изгубените жребци

Масовата обработка на фолклорно-митологичните материали ни помогна да открием келтско-кавказките паралели във вид на сюжет «Кривата кула и снахата на майстора“ (владетел, при когото идва на работа майстор строител смята да убие или нарани изпълнителя си.  Майсторът моли някой да бъде изпратен в дома му, за да донесе забравен инструмент или нещо подобно; жена му или снаха му разбират истинския смисъл на „поръчението“ и пленява човека или хората на владетеля, в резултат на което майсторът благополучно се връща у дома).

Тази последователност от епизодите е открита както на Британските острови, така и на Кавказ при гелите, ирландците, ингушите, чеченците, грузинците и азербайджанците (Berezkin, Duvakin 2016: 39–41), а също така в Южна и Централна Азии при непалците (Sakya, Griffith 1980: 127–129) и сариколците (Gryunberg, Steblin-Kamensky 1976: 405–413).

Привеждам резюме на двете легенди:

Гелският вариант. Бобан Сур [Boban Saor] посъветвал на сина си да се ожени за умно момиче. Той така и направил. Бобан тръгнал заедно с него до Ирландия, за да построи замък за лорда. Синът му, посъветван от жена си, се запознал с местно момиче. Местната жена му е казала, че него и баща му искали за убият, вместо да се разплатят за свършената работа. Бобан казал на лорда, че в стената имало пукнатина, която не можела да се премахне без специалния инструмент, който майсторът пазел вкъщи. Лордът отказал на Бобан да се върне за да вземе инструмента и изпратил сина си. Жената на Бобан е разбрала смисъла на „съобщението“ и задържала посланика в плен, докато владетелят не се е разплатил с мъжа й и сина й и те не се върнали у дома (MacDougall 1957).

Ингушският вариант. Майсторът оженил сина си за умно момиче, а след това е тръгнал с него да строи кулата за княза. Научавайки, че владетелят има намерение да го убие заедно със сина му, майсторът нарочно накривил горната част от кулата. След това е казал на княза: „За да се оправи грешката, трябва да донеса от къщи специален лост“. Владетелят е изпратил в дома на майстора сина си и неговия слуга. Снахата на строителя е разбрала, че няма никакъв лост и заповядала да се върже сина на княза, а слугата му е изпратила с послание, в което пишело, че ако майсторите не бъдат освободени и заплатени, пленникът щял да бъде убит. Князът заплатил на строителите и ги пусна да си ходят (Mal’sagov 1983: 208–210).

Друг относително рядък за Европа мотив, който бе намерен при островните келти и на Кавказ е „Изгубените жребци“ (кобилата редовно ражда, но всеки път някой краде роденото жребче). Това предание се среща в „Първата част на Мабиноги“ (Lambert 1993: 52), в текстовете, открити при балкарците (Malkonduev 2017: 643–647) и осетините (Miller 1902: 79–82), то е разпространено предимно в региона между Долното Поволжие и пустинята Ордос, където има документирани записи при калмиците, казахите, каракалпаците, узбеките, народа пария, хуфците, тувинците, бурятите и халхите (Berezkin, Duvakin s.a.: K148).

Обсъждане и изводи

Това, че редица необичайни фолклорни елементи се срещат в Европа или в света като цяло само в рамките на келтските или кавказките традиции или също в германо-романските източници, които потенциално са свързани с келтските, очевидно изисква историческото обяснение.

Най-популярният към днешната дата сценарий свързва произхода на паралелите между циклите за Крал Артур и нартовските текстове със сармато-аланското влияние на западноевропейския свят (Abaev 1990: 431; Dumézil 1990: 11; Grisward 1969: 476–477; Littleton, Malcor 2000; Tuallagov 2011).

Присъствието на келтите в елинистичното и римско време в Балкано-Карпатския регион и вероятно в Приазовието се проследява най-вече по данните на ономастиката (Falileyev 2009; 2013). Тяхното взаимодействие с населението на Северното Причерноморие би могло да доведе до проникване на фолклорните мотиви (при това, както от изток на запад, така и обратно), а изпращането на 5500 язигски конници от района на Дунав към Британските острови в края на управлението на Марк Аврелий (Cass. Dio LXXII. 16; Littleton, Malcor 2000: 16–26)4 и проникването на аланите в Галия през първата половина на V в. (Alemany 2000: 44, 57–58, 62–63, 65–66, 70, 113, 117–122, 124, 126, 128, 130, 144, 146–147, 168; Bachrach 1973: 28–33, 59–119) доказва пренос на степните устни традиции в съответните райони на Европа.

–––––––––––––––––––

4 за иранска езикова връзка на язигите и техните контакти със сарматите, виж.: Podosinov 1984: 130–133; Tokhtas’ev 2017: 234–235.

–––––––––––––––––––

Така или иначе, става дума не за непосредствения контакт на келтските и кавказките етнически групи, а за набор от повествователните елементи, присъщи някога на Северното Причерноморие, които са се изгубили в резултат на многобройни смени на народите и култури.

Кавказ в дадения случай, както и Британските острови са били в ролята на своеобразен рефугиум /район незасегнат от климатични катаклизми, в който е оцеляла флората и фауната – заб. на преводача./ (ср. Duvakin 2018).

Последният от споменатите от мен мотиви „Изгубените жребчета“ малко се отклонява от общия фон. За разлика от останалите той е документиран основно в Централна Азия и на юга на Сибир. Като се има предвид ролята му за формиране на европейския приказен фолклор (виж. Резултатите от статистическа обработка на данните: Berezkin 2018), много е вероятно проникването на тези мотиви от източните райони на степния регион в посока запад по време на Великото преселение на народите.   

Някои от откритите келтско-кавказки паралели могат да бъдат свързани с по-ранните исторически процеси, преди културното взаимодействие от втората половина на I-во хилядолетие пр.н.е. до първата половина на I-во хилядолетие. В геномите на носителите на традициите на културата на камбановидните чаши от територията на Англия и Шотландия е открита сигурна „степна“ компонента (Olalde et al. 2018: 193–194).

Тя се е появила на Британските острови не по-късно от средата на III-то хилядолетие пр н.е. и вероятно е била свързана с миграциите, центърът на които е бил регионът на Ямната култура (Allentoft et al. 2015; Haak et al. 2015). В образците открити на остров Ратлин /Reachlainn/и датирани 2026–1534 г. пр н.е., има аналогично влияние (Cassidy et al. 2016). Не може да се изключи, че заедно със съответната генетична компонента на Британските острови са били принесени и някои фолклорни елементи, характерни за населението на понтийско-каспийските степи.

Източници и литература

Abaev, V. I. 1965: Skifo-evropeiskie izoglossy [Scythian-European Isoglosses]. Moscow: Nauka. Абаев, В. И. 1965: Скифо-европейские изоглоссы. М.: Наука.

Abaev, V. I. 1990: Izbrannye trudy. Religiia, fol’klor, literatura [Selected Works. Religion, Folklore, Literature]. Vladikavkaz: Ir. Абаев, В. И. 1990: Избранные труды. Религия, фольклор, литература. Владикавказ: Ир.

Alemany, A. 2000: Sources on the Alans: A Critical Compilation. Leiden; Boston; Köln: Brill. Alieva, A. I. 1994: Narty. Geroicheskii epos balkartsev i karachaevtsev[Nart Sagas: Heroic Epic of the Balkars and Karachays]. Ed. by A. I. Alieva. Moscow: Nauka.

Алиева, А. И. 1994: Нарты. Героический эпос балкарцев и карачаевцев. Отв. ред. А. И. Алиева. М.: Наука. Alieva, A. I., et al. 1974: Narty. Adygskii geroicheskii epos [Nart Sagas: Heroic Epic of the Adyghe]. Ed. by A. I. Alieva, A. M. Gadagatl’, Z. P. Kardangushev. Moscow: Nauka. Алиева, А. И., и др. 1974: Нарты. Адыгский героический эпос. Сост. А. И. Алиева, А. М. Гадагатль, З. П. Кардангушев. М.: Наука.

Allentoft, M. E., et al. 2015: Population Genomics of Bronze Age Eurasia. Nature 522 (7555), 167–172.

Atazhukin, K. 1871: [Some Kabardian Tales of the Narts]. Sbornik svedenii o kavkazskikh gortsakh [Collected Reports on the Caucasian Highlanders] 5 (2), 47–71. Атажукин, К. 1871: Из кабардинских сказаний о нартах. Сборник сведений о кавказских горцах 5 (2), 47–71.

Bachrach, B. S. 1973: A History of the Alans in the West: From Their First Appearance in the Sources of Classical Antiquity through the Early Middle Ages. Minneapolis: University of Minnesota Press.

Bédier, J. 1902: Le roman de Tristan par Thomas: poème du XIIe siècle. Publ. par J. Bédier. Paris: Librairie de Firmin Didot et Cie. Vol. I.

Berezkin, Yu. 2018: [Siberia and Central Asia as a Region of Innovations (Folklore Data)]. Antropologicheskij forum 39, 33–51. Березкин, Ю. Е. 2018: Сибирь и Центральная Азия как инно-вационный регион (материалы фольклора). Антропологический форум 39, 33–51. Berezkin, Yu., Duvakin, E. 2016: The Captive Khan and the Clever Daughter-in-Law. Folklore (Tartu) 64, 33–56. http://dx.doi.org/10.7592/FEJF2016.64.kha .n

Berezkin, Yu., Duvakin, E. s.a.: Tematicheskaia klassifikatsiia i raspredelenie fol’klorno-mifologicheskikh motivov po arealam. Analiticheskii katalog [The Electronic Analytical Catalogue of Folklore and Mythological Motifs: Thematic Classification and Areal Distribution] http://www.ruthenia.ru/folklore/berezkin.  Березкин, Ю. Е., Дувакин, Е. Н. б.г.: Тематическая классифи-кация и распределение фольклорно-мифологических мотивов по ареалам. Аналитический каталог. http://www.ruthenia.ru/ folklore/berezkin.

Bukhurov, M. F. 2017: Narty. Adygskii epos [The Nart Epic of the Adyghe]. Ed. by M. F. Bukhurov. Nalchik: Institut gumanitarnykh issledovanii. Vol. 2. Бухуров, М. Ф. 2017: Нарты. Адыгский эпос. Отв. ред. М. Ф. Бухуров. Нальчик: ИГИ КБНЦ РАН. Т. 2.

Cassidy, L. M., et al. 2016: Neolithic and Bronze Age Migration to Ireland and Establishment of the Insular Atlantic Genome. Proceedings of the National Academy of Sciences 113 (2), 368–373.

Dakhkil’gov, I. A. 2006: Antologiia ingushskogo fol’klora [An Anthology of Ingush Folklore]. Nalchik: El’-Fa. Vol. 4. Ed. and transl. by I. A. Dakhkil’gov. Дахкильгов, И. А. 2006: Антология ингушского фольклора. Нальчик: Эль-Фа. Т. 4. Сост., пер. и коммент. И. А. Дах-кильгова.

Dalgat, U. 1972: Geroicheskii epos chechentsev i ingushei: Issledovanie i teksty [Chechen and Ingush Heroic Epic: Study and Texts]. Moscow: Nauka. Далгат, У. Б. 1972: Героический эпос чеченцев и ингушей. Исследование и тексты. М.: Наука.

Dumézil, G. 1990: Skify i narty [The Scythians and the Narts]. Moscow: Nauka. Дюмезиль, Ж. 1990: Скифы и нарты. М.: Наука.

Duvakin, E. N. 2018: [Ancient Greek – Latin – Caucasian Mythological Links in the Eurasian Context]. Indo-European Linguistics and Classical Philology 22, 452–463.

Дувакин, Е. Н. 2018: Греко-латинско-кавказские связи в области мифологии на евразийском фоне. Индоевропейское языкознание и классическая филология 22, 452–463.

Falileyev, A. I. 2009: [Celtic Linguistic Traces in South-Eastern Europe. Some Results and Perspectives of Research]. Acta Linguistica Petropolitana 5 (1), 275–299. Фалилеев, А. И. 2009: Кельтские лингвистические остатки юго-восточной Европы. Некоторые результаты и перспективы исследования. Acta Linguistica Petropolitana 5 (1), 275–299.

Falileyev, A. 2013: Going further East: New Data, New Analysis. In:Continental Celtic Word Formation. The Onomastic Data. Ed. by J. L. G. Alonso. Salamanca: Ediciones Universidad de Salamanca, 85–98.

Geoffrey of Monmouth 1984: Istoriia Brittov. Zhizn’ Merlina [Historia Britonum.Vita Merlini]. Ed. by A. S. Bobovich, A. D. Mikhailov, S. A. Osherov. Moscow: Nauka. Гальфрид Монмутский 1984: История Бриттов. Жизнь Мер-лина. Изд. подгот. А. С. Бобович, А. Д. Михайлов, С. А. Оше-ров. М.: Наука.

Grisward, J. H. 1969: Le motif de l’épée jetée au lac: la mort d’Artur et la mort de Batradz. Romania 90 (359), 289–340; 90 (360), 473–514.

Gryunberg, A. L., Steblin-Kamensky, I. M. 1976: Skazki narodov Pamira [Tales of the Pamir Peoples]. Ed. and transl. by A. L. Gryunberg and I. M. Steblin-Kamensky. Moscow: Nauka. Грюнберг, А. Л., Стеблин-Каменский, И. М. 1976: Сказки народов Памира. Пер., сост. и комм. А. Л. Грюнберга и И. М. Стеблин-Каменского. М.: Наука.

Haak, W., et al. 2015: Massive Migration from the Steppe was a Source for Indo-European Languages in Europe. Nature 522 (7555), 207–211.

Higham, N. J. 2018: King Arthur: The Making of the Legend. New Haven and London: Yale University Press.

Khamitsaeva, T. A. 1973: Istoriko-pesennyi fol’klor osetin [Historical Folklore and Folk Songs of the Ossetians]. Ordzhonikidze: Ir. Хамицаева, Т. А. 1973: Историко-песенный фольклор осетин. Орджоникидзе: Ир.

Khamitsaeva, T. A., Biazyrov A. Kh. 1989: Narty. Osetinskii geroicheskii epos [Nart Sagas: Heroic Epic of the Ossetians]. Ed. by T. A. Khamitsaeva and A. Kh. Biazyrov. Moscow: Nauka. Vol. 2. Хамицаева, Т. А., Бязыров А. Х. 1989: Нарты. Осетинский героический эпос. Сост. Т. А. Хамицаева и А. Х. Бязыров. М.: Наука. Кн. 2.

Khamitsaeva, T. A., Biazyrov A. Kh. 1991: Narty. Osetinskii geroicheskii epos [Nart Sagas: Heroic Epic of the Ossetians]. Ed. by T. A. Khamitsaeva and A. Kh. Biazyrov. Moscow: Nauka. Vol. 3. Хамицаева, Т. А., Бязыров А. Х. 1991: Нарты. Осетинский героический эпос. Сост. Т. А. Хамицаева и А. Х. Бязыров. М.: Наука. Кн. 3.

Krishna, V. 1983: The Alliterative Morte Arthure. A New Verse Translation. Lanham, New York, London: University Press of America.

Lacy, N. J. 2010: Lancelot-Grail: The Old French Arthurian Vulgate and Post-Vulgate in Translation. Ed. by N. J. Lacy. Cambridge: D. S. Brewer. Vol. VII.

Lambert, P.-Y. 1993: Les Quatre Branches du Mabinogi et autres contes gallois du Moyen Âge. Trad. du moyen gallois par P.-Y. Lambert. Paris: Gallimard.

Libedinsky, Yu. 1948: Osetinskie nartskie skazaniia [Ossetian Nart Tales]. Transl. by Yu. Libedinsky. Dzaudzhikau: Gosudarstvennoe izdatel’stvo Severo-Osetinskoi ASSR. Либединский, Ю. 1948: Осетинские нартские сказания. Пер. Ю. Либединского. Дзауджикау: Государственное издательство Северо-Осетинской АССР.

Littleton, C. S., Malcor, L. A. 2000: From Scythia to Camelot: A Radical Reassessment of the Legends of King Arthur, the Knights of the Round Table, and the Holy Grail. New York and Abingdon: Routledge.

Lominadze, Sh. K. 1903: [Kartvelian Legends of Amiran]. Sbornik materialov dlia opisaniia mestnostei i plemen Kavkaza [Collection of Materials for the Description of Places and Tribes in the Caucasus] 32 (2), 141–157. Ломинадзе, Ш. К. 1903: Картвельские сказания об Амиране. Сборник материалов для описания местностей и племен Кавказа 32 (2), 141–157.

MacDougall, D. 1957: Boban Saor and His Son Saved as a Result of the Son’s Wife’s Advice. School of Scottish Studies Archive SA1957.080, Tobar an Dualchais / Kist o Riches. http://www.tobarandualchais.co.uk/fullrecord/42721/1.

Malkonduev, Kh. Kh. 2017: Svod karachaevo-balkarskogo fol’klora[ACorpus of Karachay-Balkar Folklore]. Ed. by Kh. Kh. Malkon-duev. Nalchik: Institut gumanitarnykh issledovanii. Vol. 3. Малкондуев, Х. Х. 2017: Свод карачаево-балкарского фольк-лора. Отв. ред. Х. Х. Малкондуев. Нальчик: ИГИ КБНЦ РАН, 2017. Т. 3.

Malory, T. 1974: Smert’ Artura [Le Morte Darthur]. Ed. by. I. M. Bernshtein, V. M. Zhirmunsky, A. D. Mikhailov, B. I. Purishev. Moscow: Nauka. Мэлори, Т. 1974: Смерть Артура. Изд. подгот. И. М. Бернштейн, В. М. Жирмунский, А. Д. Михайлов, Б. И. Пуришев. М.: Наука.

Mal’sagov, A. O. 1983: Skazki i legendy ingushei i chechentsev [Ingush and Chechen Folktales and Legends]. Moscow: Nauka. Мальсагов, А. О. 1983: Сказки и легенды ингушей и чеченцев. Сост., пер., предисл. и примеч. А. О. Мальсагова. М.: Наука.

Mason, E. 2007: Arthurian Chronicles: Roman de Brut by Wace. Transl. by E. Mason. University Park: The Pennsylvania State University.

Mikhailov, A. D. 1976: Legenda o Tristane i Izol’de [The Legend of Tristan and Iseult]. Ed. by A. D. Mikhailov. Moscow: Nauka. Михайлов, А. Д. 1976: Легенда о Тристане и Изольде. Изд. подгот. А. Д. Михайлов. М.: Наука.

Mikhailova, T. A. 1989: [«Cathcharpat Serda» as a Literary Monument, as Text and as Artifact]. In: Epos Severnoi Evropy. Puti evoliutsii[Epos of Northern Europe. Ways of Evolution]. Ed. by N. S. Chemo-danov. Moscow: Izdatel’stvo Moskovskogo universiteta, 119–142. Михайлова, Т. А. 1989: «Боевая колесница с серпами» как памятник, как текст, как реалия. Эпос Северной Европы. Пути эволюции. Под ред. Н. С. Чемоданова. М.: Издательство Московского университета, 119–142.

Mikhailova, T. A. 2004: Sagi ob uladakh [Sagas of the Ulster Cycle]. Ed. by T. A. Mikhailova. Moscow: Agraf. Михайлова, Т. А. 2004: Саги об уладах. Сост. Т. А. Михайлова. М.: Аграф.

Miller, D. A. 2007: Legends of Hair: Tracing the Tonsorial Story of Indo-European King and Hero. The Journal of Indo-European Studies 35 (3–4), 311–322.

Miller, V. F. 1902: Digorskie skazaniia [Digorian Tales]. Moscow: Lazarevskii Institut vostochnykh iazykov. Миллер, В. Ф. 1902: Дигорские сказания. М.: Лазаревский Институт восточных языков.

Olalde, I., et al. 2018: The Beaker Phenomenon and the Genomic Transformation of Northwest Europe. Nature 555 (7695), 190–196.

Pálsson, H., Edwards, P. 1985: Seven Viking Romances. Transl. by H. Pálsson and P. Edwards. Harmondsworth: Penguin.

Petrosian, A. A. 1975: Geroicheskii epos narodov SSSR [The Heroic Epic of the Peoples of the USSR]. Ed. by A. A. Petrosian. Moscow: Khudozhestvennaia literatura. Vol. 1. Петросян, А. А. 1975: Героический эпос народов СССР. Отв. ред. А. А. Петросян. М.: Художественная литература. Т. 1.

Podosinov, A. V. 1984: [Ovid and the Pontus: An Approach to Source Study of Poetical Texts]. In: Drevneishie gosudarstva na territorii SSSR. Materialy i issledovaniia [Ancient States on the Territory of the USSR. Materials and Studies]. Ed. by V. T. Pashuto. Moscow: Nauka, 8–178. Подосинов, А. В. 1984: Овидий и Причерноморье: опыт источниковедческого анализа поэтического текста. В сб.: Древнейшие государства на территории СССР. Материалы и исследования. Отв. ред. В. Т. Пашуто. М.: Наука, 8–178.

Rogov, A. I. 1978: Zapiski ianychara. Napisany Konstantinom Mikhailovi-chem iz Ostrovitsy [The Memoirs of a Janissary of Konstantin Mihailović]. Ed. by A. I. Rogov. Moscow: Nauka. Рогов, А. И. 1978: Записки янычара. Написаны Константином Михайловичем из Островицы. Введен., пер. и коммент. А. И. Рогова. М.: Наука.

Sakya, K., Griffith, L. 1980: Tales from Kathmandu. Folktales from the Himalayan Kingdom of Nepal. Brisbane: House of Kathmandu.

Shanaev, G. 1876: [Some Ossetian Tales of the Narts]. Sbornik svedenii o kavkazskikh gortsakh [Collected Reports on the Caucasian Highlanders] 9 (2): 1–64. Шанаев, Г. 1876: Из осетинских сказаний о нартах. Сборник сведений о кавказских горцах 9 (2), 1–64.

Talpa, M. E. 1936: Kabardinskii fol’klor [Kabardian Folklore]. Ed. by M. E. Talpa. Moscow and Leningrad: Academia. Талпа, М. Е. 1936: Кабардинский фольклор. Вступ. ст., комм. и словарь М. Е. Талпа. М.; Л.: Academia.

Tokhtas’ev, S. R. 2017: [Barbarian Tribes, Neighbours of the Greek Cities of Bosporus]. Scripta antiqua 6, 135–279. Тохтасьев, С. Р. 2017: Варварские племена, соседи греческих городов Боспора. Scripta antiqua 6, 135–279.

Tuallagov, A. A. 2011: Mech i fandyr (arturiana i nartovskii epos osetin)[The Sword and the Fandyr. The Arthurian Cycle and the Nart Epic of the Ossetians]. Vladikavkaz: Ir. Туаллагов, А. А. 2011: Меч и фандыр (артуриана и нартовский эпос осетин). Владикавказ: Ир. Urusbiev, S, 1881: [Tales of the Narts among the Mountain Tatars of the Pyatigorsk District, the Terek Province]. Sbornik materialov dlia opisaniia mestnostei i plemen Kavkaza [Collection of Materials for the Description of Places and Tribes in the Caucasus] 1 (2): 1–42. Урусбиев, С. 1881: Сказания о нартских богатырях у татар-горцев Пятигорского округа Терской области. Сборник материалов для описания местностей и племен Кавказа 1 (2): 1–42.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.