История,  Оръжия,  Трако-Келтика

КЕЛТСКА РИЗНИЦА

Автор: Брендън Мак Конгейл /Brendan Mac Congail/ https://www.academia.edu/3891226/Celtic_Chainmail

превод Сурен Исраилян, 22.04.2020г.

публикува се с разрешение на автора

https://balkancelts.files.wordpress.com/2012/02/adclet-w.jpg

Популярният образ на голия варварин, тичащ право в боя, описван от древните и нео-класическите историци и увековечен в класическите творби, като „Умиращият Гал“/ „The Dying Gaul‟/ или „Самоубийството на Галат“ /„The Galatian Suicide‟/ вероятно е пасвал на предпочитания стереотип за келтите, като голите диваци в очите на „цивилизования“ гръко-римски свят. Но археологическите находки показват, че реалният келтски воин от Желязната епоха е бил доста по-опасен противник.

Диадор (v,30:3), Страбо (II, 3:6), Апиан /Appianus (Syriaca 32, 1-3), Ливий (37:40) и Варо/ Varro (De Ling. Lat. V, 24:116) – всички те отбелязвали, че келтските воини са носели ризница /chainmail/, а по-късно с учудване уточнявали, че тя е била изобретена от келтите. Нека да разгледаме археологическите сведения, които хронологически показват развитието на тази технология.

Гало-римска статуя на келтски воин в ризница
(Mузей Calvet – Avignon, Франция)

Ризниците от централна и западна Европа, с изключение на една от Vielle-Tursan (Aubagnan) датирана около 200г. пр.н.е., се отнасят към късния латенски /La Têne/ период (Boyrie-Fénié, Bost 194:160, Rustoiu 2006; образци от остров Als в Дания, с произход североизточния регион на Европа – Randsborg 1995, Roustoiu 2006 с дискусии и преди цит.).

Но голяма част от находките на подобно защитно въоръжение от късно желязната епоха се откриват в източна Европа. В Карпатския басейн най-старите ризници са били открити в могилата в Horný Jatov (Словакия) са датирани през LT B2 период (първа половина на III-ти век пр.н.е.) (Rustoiu 2006:50), докато много други образци от келтските ризници са били открити в Румъния – в Ciumeşti, Cugir, Cetăţeni, Poiana-Gorj, Popeşti и др.. (Rustoiu, цит. 49, и преди цит).

В Украйна също са били открити ризници в района на град Мутин, при разкопките през 2009/2010г. на брега на река Сейм, в средния басейн на Днепър. В Мутин са били открити „дузина“ богати могили на келтски воини, като всички са били датирани в края на I-ви век пр.н.е., а цялото откритие, освен горепосочената ризница включвало и 13 предмета от латенския период: мечове, ножници, острия на копия, предните части на щитове, както и 5 латенски шлема, от които поне 2 са били от типа „Novo Mesto“ (Kazakevich 2012).

Ризница от могилата на келтски вожд, открита в Ciumeşti, Румъния (ср. На III век пр.н.е.) (виж статия „Принцът на Трансилвания“)

На юг по Дунав, в Тракия можем да изследваме две отделни места с концентрация на келтски ризници, разположени на територията на днешна България и датирани от III-ти век пр.н.е и по-късно. Първото място е около укреплението на хълма Арковна, където е бил центърът на държавата „Тиле“, в източна България.

В този район находките са били открити в Дългопол (Lazarov 2010), Кълново (виж статията за Кълново), Кьолмен и Янково (Torbov 2004), както и по-късните открития от района на Шипка/Казанлък в „Долината на тракийските царе“ (Сашова, Славкова и Цакова могили; Китов 2007 – Виж статия ‘Зад Златната маска“) и Брястовец (Бургаско) (Torbov 2004; Borangic 2011).

Келтска ризница от северозападна България
1. Върбешница
2. Враца (по Torbov 2004)

Ризницата от района на келтското укрепление в Арковна (община Дългопол, област Варна) и тази от Янково (област Шумен) също датират от III-ти век пр.н.е., докато откритите в гробницата на богат келтски вожд в Сашова могила, близо до Шипка, в „Долината на тракийските царе“ подобно на тази в могилата от Кълново са датирани от края на III-ти век/началото на II-ри век пр.н.е. (Mанов, 2010).

Вторият регион на концентрацията на келтските ризници в Тракия се отнася до по-късния период (II-I век пр.н.е.)  и е разположен във Врачански и Ловешки регион на северозападна България. Находките там са открити във Враца, Търнава, Върбешница и Мездра (всички са в област Враца), а също така в Смочан и Дойренци в област Ловеч (Torbov 2004).

Ризници са били открити в келтски могили в района на село Панагюрски колонии (област Пазарджик – Домарадски 1984:136), село Розовец (област Пловдив – Шкорпил Х., Шкорпил К. 1895: 125) и в село Равногор (област Пазарджик-Torbov 2004).                                                                                                                        В допълнение към вече посочените находки от различни келтски погребения из цяла България, екипировката на воините, носели подобни ризници също се откриват в много други артефакти от късно желязната епоха, особено в днешна северозападна България.

Подобен, например, е случаят с изобразените воини върху златна каничка от късно желязната епоха, намерена в Могиланската могила, във Врачанско или апликациите от Летнишкото съкровище (област Ловеч), което е било открито малко по на североизток от вече посочените келтски могили в Смочан и Дойренци, в които са показани ризница и други латенски предмети.

 

https://balkancelts.files.wordpress.com/2012/02/adclet-w.jpg
Келтският воин в ризница изобразен на апликацията от Летнишкото съкровище
Изображение на воин, облечен в ризница върху златна каничка от Могиланската могила (Врачански регион, северозападна България) Разпространение на келтските ризници в България
Разпространение на келтските ризници в България

Също така, на различни места в България и Румъния са били открити многобройни бронзови апликации с изобразени ризници. Полусферичните бронзови дискове от келтските ризници са били открити на места, като село Маточина (област Хасково – Lazarov 2006: 171, 178. Fig. 11) и в Панагюрски колони (Domaradski 1984:136) в България, както и в Ciumeşti и Targu Mureş в Румъния.

Апликации върху блонзов диск от ризницата, открита в Ciumeşti (по Rustiu 1969)
Апликация върху бронз във вид на „трискел“ от ризница, открита в Târgu Mureş  (по Berecki 2010) 

Сред келтите от днешна Турция (Галати/Galatians) използването на ризницата е описано от Апиан (Syriaca 32, 1-3) и Ливий (37:40), а също така е включено в изображението на келтската военна екипировка в Pergamon (Rustoiu 2006:55). В битката при Магнезия /Battle of Magnesia/ през декември 190г. п.н.е., в която келтите са подкрепили Антиох III Велики /Antiochus III (the Great)/ против римляните, водени от консула Луций Корнелий Сципион /Consul Lucius Cornelius Scipio/, са описани келтските воини в армията на Антиох по следния начин:

“Неговата конница се намирала в двата фланга и се състояла от облечени в ризници галати и македонски корпуси, известни като Агена/Agena/”. (Апиан, Syr. 6)

“В дясната фаланга Антиох е сложил 1500 галатски воина и 300 конника, облечени с ризници”. (Ливий, 37:40)

Археологическите доказателства за използването на ризници от келтите, живеещи в днешна Турция са открити в кралско погребение на галатското племе Толистобоги или Толистобойи /Tolistobogi (-boii)/, намерено в Karalar (Турция) (Arik, Coupry 1935:140).

Келтски щитове и ризници, изобразени в „оръжейното пано“ от Pergamon

От този анализ на откритите археологически находки от Европа и Мала Азия следва да подкрепим тезата на Varro (De Ling. Lat. V, 24:116), че ризниците първо са били изобретени от келтите. Освен това, както отбелязва Ристою (Rustoiu 2012), хронологическата рамка на находките от югоизточна Европа ясно показва, че подобно защитно въоръжение за първи път е било използвано от келтските племена в тази част на Европа. 

Използвана литература  

Arik R.O., Couprey J. (1935) Les tumuli de Karalar et la sépulture du roi Déotarus II. In: Revue archéologique 6, Paris 1935. P. 133-151.

Berecki S. (2010) Two La Tène Bronze Discs from Târgu Mureş, Transylvania In: Marisia, Studii Şi Materiale, XXX Arheologie. Targu Mureş 2010. P. 69 – 76

Bohn R. (1885) Das Heligtum der Athena Polias Nikephoros. Mit Beitrag H. Droysen, Die Balustradenreliefs. Altertümer von Pergamon II. Berlin.

Borangic C. (2011) Războinici Nord-Dunâreni în Armuri de Zale (Sec. II a. Chr. – Sec. II. P. Chr.) – Partea I (ET)

Domaradski M. (1984) Keltite na Balkanskia Poluostrov. Sofia.

Kitov G. (2007) – Tombs of Thracian kings in the region of Kazanlak. 265-277; In: PRAE In Honorem Henriet Todorova. Stefanovich M., Angelova C. (eds.) Sofia.

Lazarov L. (2006) New findings of Cavar’s coins and Celtic materials from the archaeological complex of Arkovna, IN: Sîrbu, V.–Vaida, D. L. (ed.), Thracians and Celts, Proceedings of the International Colloquium from Bistriţa, 18–20 May, 2006, Cluj-Napoca, 167–182

Lazarov L. (2010). The Celtic Tylite State in the Time of Cavarus. In: L.Vagalinski, (ed.) In Search of Celtic Tylis in Thrace (III c. BC). Proceedings of the Interdisciplinary Colloquium Sofia, 8 May 2010. Sofia. P. 97-113.

Mac Congail B., Krusseva B. (2010) The Men Who Became the Sun – Barbarian Art and Religion on the Balkans. Plovdiv

Manov, M. (2010.) In Search of Tyle (Tylis.) Problems of Localization. In: L.Vagalinski, (ed.) In Search of Celtic Tylis in Thrace (IIIc. BC). Proceedings of the Interdisciplinary Colloquium Sofia, 8 May 2010, Sofia. P. 89-96

Rustoiu A. (2006) A Journey to Mediterranean. Peregrinations of a Celtic Warrior from Transylvania. In: Studia Universitatis Babeş-Bolyai, Historia 51, no. 1 (June 2006). P. 42-85

Rusu M. (1969) Das Keltische Furstengrab von Ciumeşti in Rumänien. Germania 50, 1969: 167 – 269

Shkorpil H., Schkorpil K. (1898) Mogili. Plovdiv. Torbov N. (2004) Chain-Mails from Northern Bulgaria (III – I c. BC) Archaeologica Bulgarica 8, 2. P. 57 – 69.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *