Български автори,  Занаяти,  Келтски свят,  Традиции

Лечебни келтски практики с животни и животински продукти

Автор: Виктория Милова взето от Фрамар

https://history.framar.bg/%D0%BB%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%B1%D0%BD%D0%B8-%D0%BA%D0%B5%D0%BB%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B8-%D1%81-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%B8-%D0%B8-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BA%D1%82%D0%B8

Лечебни келтски практики с животни и животински продукти - изображение

Разпространената лечебна келтска практика с животни и животински продукти включва странни ритуали, включително и яденето на мишки. Тя започва да се прилага около 500 г.пр.Хр. (почти веднага след възникването на келтската общност). Келтите считали, че с това се лекува нощно напикаване.

Съществувало разпространено вярване сред келтите, че заболяването магарешка кашлица може да бъде излекувано чрез преминаването на страдалец под корема на кон. Целта е болестта да премине върху животното.

В повечето области се ценели пъстрите коне (които били доста разпространени), но според келтите животното задължително трябвало да е бяло (такъв кон, трябвало да бъде в контраст с митичния черен кон на бога на отмъщението, наречен Келпи), за да може лечението да премине успешно.

В миналото шотландците вярват, че астмата може да бъде облекчена чрез лечебен масаж на ходилата с мас от елен, докато ирландците считат, че отварата от глухарче е далеч по-ефективна.

В западните острови се използват месо и кръв от тюлени за лечение на различни заболявания. Според древните лечители носенето на пояс от тюленова кожа облекчава ишиас, а прясното месо от млади тюлени лекува диария. В Сейнт Килда тюленовата мас се използва и за лечение на рани.

Библиография

  1. J. Bannerman, The Beatons (Edinburgh, 1998)
  2. A. Carmichael, Carmina Gadelica (Edinburgh, 1928)
  3. M. Dillon and N. Chadwick, The Celtic Realms(London, 1967)
  4. J. Hunter, Last of the Free (Edinburgh, 1999)
  5. M. Martin, A Description of the Western Islands of Scotland circa 1695. (London, 1703)
  6. D. S. Thomson, The Companion to Gaelic Scotland (Oxford, 1983)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *