Автор: Виктория Милова от Фрамар
Сборникът „Carmina Gadelica“ съдържа голям брой келтски лечебни магии и заклинания, като в него има още фолклорни песни и предания, химни и благословии, устно предавани още от 3 век сл. Хр. Тази ценна историческа информация е запазена благодарение на шотландския фолклорист Александър Кармайкъл (1832–1912), който съставя книгата и я издава в края на 18 век.
Акцент в нея са специалните рунически знаци, като всеки от тях е предназначен за лечение на определен тип заболяване.
Широко разпространено е келтско вярване, свързано със съществуването на келтски феи, които са враждебно настроени спрямо хората. Смятало се, че те отвличат новородени деца и разболяват майките им. Затова жените в старите времена, помагащи по време на раждането, слагат малко късче желязо в леглото на родилката. Поверието гласи, че то е смъртоносно за тези феи и прави отвличането на майката и нейното бебе невъзможно.
Новородените деца са смятани за най-уязвими от въздействието на злите духове до своето кръщене. То се правело няколко дни след раждането. Вярвало се, че децата се стремят да избягат и да се борят срещу злите феи, като мърдат и ритат силно в утробата.
Древните келти имат и жестоки ритуали. Ако детето се роди с краката напред, то трябва да се обеси, за да не се превърне в убиец. В случай, че ноктите му се отрежат преди навършване на една година, вярвали, че то ще стане крадец.
В по-напреднала възраст на често боледуващите деца се прилагат заклинания („Sian“), които ги предпазват от болести, уроки и наранявания.
В келтската медицина често се прилага и екзорсизъм срещу демоните, причиняващи жълтеница, епилепсия, еризипел и локални инфекции като ечемик и херпес. Магическото лекарство за епилепсия се състояло в погребването на черен петел на мястото, където пациентът последно е бил здрав.
Рахитът и телесните деформации, които причинявал, са често срещани в средновековна Шотландия. Заболяването се разпространява още повече през 18 век. По това време вярват, че ковачите, особено потомствените, имат силата да лекуват и предпазват децата от рахит.
Малчуганът трябвало да се измие от ковач преди изгрев в специално приготвена от него вода, а след това да се постави върху наковалнята.
Библиография
- J. Bannerman, The Beatons (Edinburgh, 1998)
- A. Carmichael, Carmina Gadelica (Edinburgh, 1928)
- M. Dillon and N. Chadwick, The Celtic Realms(London, 1967)
- J. Hunter, Last of the Free (Edinburgh, 1999)
- M. Martin, A Description of the Western Islands of Scotland circa 1695. (London, 1703)
- D. S. Thomson, The Companion to Gaelic Scotland (Oxford, 1983)