Кристоф Клод Кадуел – преподавател, художник и творец от Франция. Той е страстен почитател на келтската култура и е член на AFC „Асоциация на Келтите във Франция“.
Оригиналният текст на английски език е написан специално за блога. Превод: Сурен Исраилян 12.06.2020г.
Уважаеми приятели ! Това е второ /и надявам се не последно/ интервю, взето от нашия приятел Кристоф Кадуел, с която продължавам една образователна инициатива, с цел да представя съвременните възгледи и сведения за келтите. Ако имате въпроси, на които не сте открили отговори – пишете ми в коментари или на celticsuren@gmail.com, ще ги включим в следващите интервюта. Приятно четене !
1. Какво е състоянието на „Шестте келтски нации“ /Ирландия, Шотландия, Уелс, Остров Ман, Корнуол и Бретан/ днес ?
Тази концепция е била направена с цел да се определят само регионите, където се говорят келтските езици. Но всеки регион има специфика, и е много трудно да се отдели една култура от други подобни. Всяка от тях е обвързана с местните култури, като почти всички са били повлияни от Ирландия в последните десетилетия на 20 век, тоест са се създали смесени елементи, които нямат нищо общо с историята на дадената келтска общност.
Както например, плетениците в ирландските дърворезби и книги, които всъщност произхождат от Скандинавия или трискелът, който се е появявал в Бретан едва през тридесетте години на 20 век.
Факт е, че много елементи, представени като „чисто“ келтски, са били заимствани от други култури и са се смесили в нашата епоха. Като например, гайдите, които са били средиземноморски инструменти, са се появили в европейските кралски дворове през Средновековието.
Дори ангелите в готическите катедрали са изобразени, свирещи на гайди ! Този инструмент изгубва своя престиж и се е запазил само в отдалечени и по-бедни райони като Ирландия, региона Хайлендс в Шотландия, централна Франция или Долна Бретан (западната част на Бретан), в компания с местните гайди от Мароко, България, Гърция, Армения … и нито една от тях не е келтска.
Що се касае до езиците и там ситуацията е сходна: в шотландския Хайлендс и на Остров Ман използват език, произхождащ от Ирландски гелски /Irish Gaelic/, докато в другите три бретонски района езиците им произхождат от друга, по-късна езикова келтска група, като повечето от тях са на основата на средновековните диалекти от Уелс.
Освен това, Бретан е била „добавена“ към западна Франция – Арморика (Armorica) след 5 век, когато Римската империя престанала да съществува, тоест езикът на тази общност не произхожда от галския. Да не говорим, че този език никога не се е говорил в цялата област, а само в западна Бретан, подобно на Шотландския Гелски , който никога не е бил използван в Южна Шотландия.
Има много спорове около един прост въпрос: кое е келтско, а кое не е. Сегашният критерий за оценка е наличието на някакъв келтски език, независимо от възрастта му, плюс културата, създадена от него. Вероятно това отново трябва да стане предмет на дискусия: някои хора биха добавили като „Седмата нация“ Галиция /Galicia/ в Испания, която участва в така-наречените „интеркелтски фестивали“ /’interceltic festivals’/ с артисти като Карлос Нуньес (Carlos Núñez), свирещ на гайта /gaita/.
Но има и говореща на уелски общност в Патагония, със своя флаг и собствена култура, да не говорим за френско-говорещите жители на регион Вале д’Аоста /Aosta valley/ в Италия, които претендират, че имат келтски корени !
2. Вярно ли е, че келтите и българите са „далечни братовчеди“ като индоевропейските народи ?
Зависи от това, какво имате предвид, използвайки думата „българи“. Ако става дума за днешната нация, всички сме европейци и имаме обща култура. Ако питате за древния народ, въпросът става много деликатен и политически, защото влизаме в идеологията и национализма, като например се опитваме да изтрием влиянието на турците в българската история.
Знам, че във Вашата страна има хора, които смятат, че пра-българите произхождат от индоевропейската общност на народите, но все още няма доказателства за това. Думите, които се използват в българския език, показват, че има близка връзка със средноазиатските народи от тюркски произход. Малобройните иранските думи, присъстващи в съвременния Ви език, трябва да са дошли по време на Отоманската Империя или от аланите.
Ако се върнем по-назад във времето, трябва да говорим за траките. Траките са били група индоевропейски народи, обитаващи Балканския полуостров. Подобно на келтите те се смесили с местния народ пеласги /Pelasgian/ и с тях създали обща култура. Много малко се знае за езика им /четири кратки надписа/, тъй като те са ползвали писменост чак когато се приобщили към гръцката култура през VI в.пр.н.е.
Като част от същата индоевропейска езикова група, те разбира се, имали прилики с келтите: били са страховити воини и презирали смъртта. Те са били наемници на много народи и са имали добри занаятчии на желязо. Предполага се, че Котела от Гундеструп /прочут келтски артефакт, намерен в Дания/ е бил изработен от тракийските майстори или келтските ковачи с тракийско влияние.
Много малко се знае за тракийската религия, но е достатъчно за да се разбере, че тя се е различавала много от келтската. Келтските религиозни вярвания и практики са били по-близки към индуизма /Hinduism/, докато тракийските като че ли са били повлияни от индоевропейските народи, живели в Централна Азия, като скитите или кимерите /Scythians, Cimmerians/, например в случая с Тракийския Конник /Horseman God/.
3.Вие често посещавате България, намирате ли общи неща в традициите на келтите и българите, например в кухнята, игрите и манталитета като цяло ?
Много е трудно да сравняваш древните цивилизации с модерните общества. Ситуацията е различна, аз например трудно бих могъл да сравня дори галските маниери с френските.
От това, което виждам е ясно, че много малко е останало в България от келтското минало; всъщност нищо не е останало, освен археологическите открития. Намирам някаква близост с ирландците, като националистическата нагласа и желанието да се покаже, че светът е много задължен на България, дори когато фактите са много спорни и се тълкуват така, че да пасват на местното самочувствие.
Но това е типично за много народи, които са били колонизирани от чужди империи и са били принудени да се борят за свободата си, включително с пренаписването на историята си в по-добрата светлина. И в това няма нищо келтско.
Факт е, че знаем много малко за храната на келтите /за съжаление, не са ни оставили готварски книги !/. Знаем, че те са ядели много боб /legumes/, житни култури /cereals/, свинско, говеждо, овнешко и … кучешко месо. Те не ловували много, защото е имало религиозна забрана за лов, свързана с тяхната свещена функция и принадлежност към боговете.
Тъй че Г-н Обеликс, няма как да е закусвал с глиганско месо ! Те пиели много бира, медовина, както и вино, докарано от Етрурия /Etruria/, доста преди търговските действия на римляните, както и са изграждали собствените си лозя, от които започнала цялата френска винена традиция. Доказателствата за присъствието на местно вино са били наскоро открити в един грамаден съд /600 литра/ в могилата на Леди Викс /Lady of Vix’s grave/.
За игрите им знаем още по-малко, в някои италиански погребения са били открити зарчета, а във Франция – стъклени фигурки. Според ирландските притчи членуването в ирландската Fianna hÉireann изисквало задължителното умение за игра на шах, но проблемът е там, че шахът не е бил познат в Европа преди Средновековието, и не е било възможно да го играят ирландските воини през III век.
Също знаем, че галите обичали да играят на „военни игри“, като борба и фехтовка, които често довеждали до фатални и даже летални резултати. Но нямаме никаква представя за правилата или хватките които те са използвали, а съвременните спортове в Ирландия и Уелс са били създадени наскоро.
4. В келтологията много се говори за торкви /Torque/ и в България имаме намерени такива. Вярно ли е, че те са били своеобразен паспорт на келтите ?
Според произведенията на келтското изкуство, торквите са били носени от воините, боговете и богините, както и от обожествените предци, като човешките същества са ги носели отворени, а божествата – със затворени краища. Те вероятно са се възприемали като символ на универсалния цикъл на живота.
Торквите се възприемали от римляните и гърците като „варварска“ украса, понеже са били носени от скитите, персите и вероятно траките. По време на Римската империя торквите са били давани на легионерите като награда за героизъм, подобно на медалите.
Торквите са били символ на върховната власт и важен статут в келтското общество и са се различавали по видове и украса. Историците определят три времеви рамки в историята на торквите: отначало те са имали функция на огърлици, предназначени за жените аристократи (Халщатският и Ранен латенски период).
След това все повече торкви са се носели от воините в качеството на особен знак на благородно потекло. Подобно на брака/bracca (панталоните, носени от конниците), торквите се носели само от благородниците, като те са били богато украсени за да се покаже високия статут на притежателя им.
Някои от тях вероятно са били давани на воините, отиващи на война, а след това са били връщани в светилищата и предлагани на боговете като част от съкровищата при погребенията. И накрая те са се превърнали в част от божествения образ в изображенията от къснолатенския период. Някои от тях са станали чисто декоративни и служили на боговете, като са били оставяни в могилите и храмовете. Подобни предмети са били толкова тежки (стигали до 9 кг !) че явно не са се правели за носене от хората.
Така че в отговор на вашия въпрос мисля, че торквите не са били „паспорти“ за идентификация на определено племе или народ. Те са били символ на благородно потекло, власт и военно мъжество, както и дар за боговете.
5. Да поговорим за оръжията на келтите – това е въпросът, по който май всички имат позитивно мнение. Какво толкова е било измислено от келтите, че чак Римската империя ги е копирала, както в случая с ризницата ?
Добре известно, че успехите на келтите при завладяване на обширната територия от различни култури е била свързана най-вече с уменията им да обработват желязото, с цел украса на предмети на труда и естествено на оръжия.
Келтите са изобретили лемех (френската дума ‘soc’ произхожда от галското име на свинската зурла), усъвършенствали са земеделската техника, която се използва и досега (коса за косене, плуг и т.н.), развили са животновъдството (латинската дума ‘caballus’- кон идва от галската ‘caballos’), във вида, който е бил непознат на римляните. Те са имали центрове „цитадели“ и пътищата далече преди идването на римляните.
Но все пак келтите най-много са се прочули с военния си талант. Цезар е бил много впечатлен от ‘murus gallicus’ (отбранителни стени) на галските цитадели.
Рим е търпял поражения от много народи, но това му е помогнало в заимстването и използването на най-добрите вражески техники и екипировки. Келтите са се превърнали в най-големия враг на Рим, който е бил плячкосан от Бренос през 390г. пр.н.е., и от тях са били заимствани различни екипировки, като например:
- Ризницата е доказано келтско изобретение, а римските воини заимствали този атрибут за борба срещу галите, докато не са го сменили с иберийската нагръдна плоча.
- Шлемовете на римските легиони са били измислени под влиянието на келтските каски със странични защитни елементи за скулите и протектор за шията.
- Късият меч (латинскта дума ‘gladius’ идва от галската ‘cladio’)
- Военните колесници с два коня са били широко разпространени сред келтите през халщатския период и мисля, че са потънали в забвение, освен в Ирландия и Британия. Те са били важно средство за придвижване в Римската империя: Цезар е карал такава колесница по време на своя триумф, а всички помним прочутата колесница в Бен Хур /Ben Hur/. От думата karros /колесница/ са произлезли много съвременни термина, включително и ‘каруца’ в българския език.
- Копието (на галски ‘gaballacos’) също е било келтско оръжие, мятано от колесницата преди атаката, както е посочено Táin Bó Cúailngech
- Освен това, прочутото „testudo“ групиране на воините (правене на стена от щитовете при нападението на войската) е била популярната военна практика, измислена от галите.
6. Знаем за активната политика на Франция за културно-историческото си наследство. Има ли мащабни културни проекти, финансирани от френската държава в областта на келтската култура, които българската публика може да види виртуално или да посети на място /след края на пандемията, разбира се/ ?
Колкото и странно да звучи, във Франция няма много места, където са събрани откритите келтски артефакти; повечето от тях могат да се видят в някои музеи из цялата страна или по време на изложенията.
Единственото, за което се сещам е Muséoparc Alésia (https://www.alesia.com/, има превод на английски) в Ализ-Сант-Рен (Alise-Sainte-Reine). Това е предполагаемото място на последната битка на Версинжеторикс /Vercingetorix/, там има изложения и дейности, свързани с галската история.
Другото място е Samara, в северна Франция (близо до Arras, територията на Atrebati). Има сайт, който е само на френски език. Там е представена историята на региона, предимно в Римо-галския период, на терена има възстановка на Римския лагер и жилищата, показани са занаятите, има и традиционния „ресторант“ Виж http://www.samara.fr/ (the map: http://www.samara.fr/sorties-picardie-somme-amiens/sorties-picardie-somme-amiens-prehistoire.html)