История,  Келтски свят

ОБЩЕСТВО И ЦЪРКВА В ИСЛАНДИЯ ПРЕЗ ХІ–ХІІ В. – ЕДИН ИНТЕРЕСЕН ФЕНОМЕН (според „Закони на сивата гъска”) – откъс

Надежда ХРИСТОВА (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, България)

взето от: journals.uni-vt.bg › getarticle

Смята се, че първите заселници в Исландия били ирландски монаси,
които прекарвали известни периоди от време на острова от VІІІ в. нататък, но престанали да го посещават, когато от 870 г. започнало постепенното усядане на преселници норвежци. Първият известен заселник в Исландия бил Ингоулвюр Артнарсон, който през 874 г. се настанил в района на днешен Рейкявик. Той бил последван от нови заселници и през следващите около 60 години броят им достигнал около 30 000 души. Така годините до 930 са известни в исландската история като период на заселване или „век на колонизация” (Barden 2010: 1).

До ХІІІ в. в средновековна Исландия функционирала самобитна политическа система, ефективно контролирана от обществото. Целта на настоящата статия е да представи взаимоотношенията на Църква и общество в условията на липсваща държавна организация. Проучването се основава на информация, почерпена от исландския законник Grágás („Закони на сивата гъска”) и на трудовете на едни от най-големите познавачи на исландското Средновековие.

Когато в исландските саги се упоменава произходът на заселниците, се говори главно за скандинавци и в редки случаи – за хора с друг произход. Последните вероятно са били роби, главно келти. В Landnámbók2 („Книга за заселването”) също се споменава, че някои от заселниците били пристигнали от Британските острови и Ирландия и че били със скандинавски или ирландски произход. Някои историци предполагат, че много от заселниците са били по-скоро датчани, отколкото норвежци. Според Б. Солвасон не би могло да се направи каквото и да било предположение за действителния етнически състав на населението на Исландия по онова време (Solvason 1991: 31). Анализирайки информация от различни източници обаче Г. Карлсон отбелязва, че макар и вероятно някои от заселниците да са били с келтски произход, наложилият се на острова исландски език ясно показва, че културата на мнозинството е била норвежка. (Karlsson 2001: 14).

До 930 г. основната част от ограничената по количество обработваема
земя на острова била разпределена между новозаселилите се. Още преди 930 г. възникнали местни общности, т.нар. Hreppar. В Landnámbók се казва, че заселниците се установили в една или друга от тези териториални общности. Й. Йоханесон смята, че Hreppar възникнали на базата на местните тингове или енории и всяка такава единица включвала поне 20 тинг-фермери, т.е. фермери
членове на местното събрание (тинг) (Jóhannesson 1974). Впоследствие броят на Hreppar се увеличил и те вероятно обхванали целия остров. Според някои изследователи тези общности били сформирани, за да поемат социалните функции, които преди това изпълнявали семейството и родът (Solvason 1991:36). Основна функция на Hreppаr била осигуряването на прехраната на онези бедни членове на общността, които нямали роднини, които да се погрижат за тях. Все пак трябва да се отбележи, че законите задължавали семействата да
се грижат за членовете си, а Hreppаr трябвало да поемат тази отговорност, ако дадено семейство не можело да го прави или семейство въобще липсвало.

Първоначално комитетите от членове на местните общности разпределяли бедните членове на общността по стопанствата в зависимост от имотното състояние на последните. След християнизацията на острова всяко общност получила приходи, с които пряко да се грижи за бедните. Споменатите комитети били съставени от по петима глави на домакинства, избрани от всички стопани, членове на общността. Освен грижата за бедните тяхно задължение било да наказват онези членове на общностите, които нарушавали обичайното право или не изпълнявали задълженията си. Друга функция на Hreppаr, тази, която би могла да обясни първоначалното им възникване, била да организират из-ползването на летните пасища (Solvason 1991: 36).

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *