Занаяти,  Келтски свят,  Оръжия,  Традиции,  Храна и Кухня

КЕЛТСКИЯТ БИТ ПРЕЗ ЖЕЛЯЗНАТА ЕПОХА

27.01.2012 г. преведено от Oakgate автор: Jarrien Wolf взето от

Публикувахте от ДРЕВНИ ЦИВИЛИЗАЦИИ в Четвъртък, 26 януари 2012 г.

Настоящият труд е следствие от упорито проучване както на достъпната библиотечна литература, така и на интернет ресурсите, които съдържат информация за ежедневието на келтските предци.

Оказа се, че на фона на изобилстващите материали за митовете и легендите на келтите, съществува една очевидна оскъдица на статии за бита, облеклото, храненето и другите ежедневни аспекти от живота на тези древни хора.

Затова авторът си поставя за задача да открие тази информация, която има връзка с практическите измерения на ежедневието и да я представи пред всички, които проявяват интерес към нея. Материалът, ако не друго, поне ще спести на заинтересуваните ровенето сред библиотечните рафтове и множество часове в интернет-дирене на съществена информация по тази тема.

Жилища

Най-популярните форми на жилища от Желязната епоха са т.нар. земни укрепления, които представляват обширно равно пространство, заобиколено отвсякъде с ров. Нуждата от последния била свързана с опасностите от нахлуване на враждебни племена или хищници. В земното укрепление живеело малка общност в колиби, направени от чимове, в центъра на които се намирала каменна сграда. Тя принадлежала на вожда на общността и неговото семейство. Под укреплението вероятно имало скрити подземни галерии, в които уязвимата част от населението се оттегляла в случеи на опасности.

Друга форма на жилищно пространство, които били използвана от келтите са хълмовите укрепления, които се различавали от земните по това, че били разполагани по възвишения сред равнината. Подобно разположение спомагало противниците да бъдат забелязани от голяма далечина, което давало възможност на общността да се подготви за защита.

Третата форма на местообиталища, навярно най-известната, макар и най-рядко срещаната е т.нар. краног. Това било нещо като изкуствен остров, направен от дърво в средата на езеро. Освен чрез водата, целият остров бил защитен и от дървена крепостна стена, така че в селището можело да се влезе само с лодка или мост. По време на атака вождът можел да нареди връзката със сушата да бъде премахната, а лодките да бъдат прибрани в селището, докато битката свърши.

 Воюване

Келтите обичали битките и по време на война, предвождани от страховитите звуци на бойните тръби карникс и тотемните знамена, придобивали свиреп и жесток вид. Случвало се да се появяват пред враговете с голи, боядисани в синьо тела, като носели единствено оръжия в ръце си. Крещели имената на божествата на войната и удряли мечовете в щитовете си. Често вождовете на враждуващите страни заставали един срещу друг и решавали конфликта с единоборство до смърт.

Античните коментатори ни уверяват, че келтите били смели хора, които никога не пропускали да отговорят на предизвикателствата. Израствали с копие, щит, прашка и меч в ръка, с историите за Кухулин, Кормак, Мориган, Мед и т.н. Жените също имали право да участват в битките като войни или поддръжници на мъжете. Има множество свидетелства, които указват, че младите войни били обучавани във военното изкуство именно от жени.

Наред с тотемните изображения на животни като глигана например, келтите били придружавани в битката и от страховити бойни кучета, които се борели с врага редом до своите господари. Понякога тези кучета били съоръжавани с брони и шипове и можело да се видят как преследват враговете, настървени от миризмата на страх и кръв. Вероятно било по-лесно да се воюва срещу човек, отколкото срещу подобни кучета.

Готвене

За приготвяне на храната келтите използвали различни готварски техники. Една от тях е готвенето с нагорещени камъни. След като се нажежат достатъчно, те се пускали съд с вода и от високата температура на къмъните водата завирала. После се прибавяли месото и добавките и от време на време се поставяли още нагорещени камъни за да се поддържа процеса. Най-често месото се приготвяло на открит огън.

За келтите храненето било важна част от обществения култ. Затова за тях бил израз на обида, ако някои откажел да се присъедини към останалите на трапезата.

В повечето случаи готвенето било извършвано от жените и децата. Можем да си представим как те седят около огъня, в очакване на изпичането на хляба или кипването на медовината. Вероятно са напявали песни на благодарност заради даровете на земята или са разказвали истории на децата, докато мъжете се занимавали с лов или полска работа.

В полово отношение келтското общество било значително по-равноправно от обществата на средиземноморския свят. За това свидетелстват както ранните исторически сведения на римски или гръцки автори, така и по-късните извори като например т.нар. брехонски закон в Ирландия.

oakgate@mail.bg

2

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *