Откъс от Глава IV, от книга „Друиди“ на Франсуаз Леру – /„Les Druides“ Françoise Le Roux, Presses Universitaires de France, Paris 1961/. Руско издание „Франсуаза Леру. Друиды, Санкт Петербург,, 2000г.“, преводач: Н.С.Широкова
Взето от: http://ru-sled.ru/prazdnestva-keltov-druidov/
Превод: Сурен Исраилян, 28.03.2020г.
Отделните фрагменти на свещените ритуали, които успяхме да открием сред митологичните текстове, със сигурност са били резултат от систематичния и хармоничен мироглед и взаимосвързаните познания.
В тези сведения успяхме да обособим няколко главни категории – а именно определена представа за пространството и времето и тяхна връзка с обществото. В това познание най-важните стъпки са били понятието на центъра, определяне на празниците и създаването на календара.
I. „ОМФАЛ“ И „НЕМЕТОН“
Понятието „равновесие“ се изразява в географското събиране на сакралните места към „пространството по средата“. Не случайно битуригите (Bituriges), „царете на света“, живеели в центъра на Галия, а ирландското кралство Мийт (Meath), „по средата“, създадено от отнетите части на четирите първи ирландски провинции, е станало мястото на столицата на върховния крал Тара (Tara). Едно от най-важните поселения, основани от галите в Цизалпийска Галия – днешният град Милан, се казвал Медиолан (Mediolan), „светилището на центъра“ [Ogam, XII, 403-404, 531-532, XIII, 142].
Понятието „светилище“ или „неметон“, всъщност са били много близки към понятието „омфал“. И двете обикновено се свързвали помежду си или се възприемали като аналогични, например в топонима Мезунемус/Mezunemusus или Медионеметон. [ Rev. celt, 34, 423 ]. Галатската дума „друнеметон“ означавала свещената гора, в която се събирал „съветът на племето“ [Strabo, XII, 5; 1].
В латинския превод имаме „sanctissimum templum“ (свещеното светилище) на племето „бойи“ в Италия [Liv., XXIII, 24, 11], както и „locus concecratus“ (свещеното място) на племето карнути, земите на които се смятали за „центъра на Галия“ [Caes, В. С, VI, 13]. В митологичен план най-прочутия келтски омфал е бил остров Авалон, откъдето някога трябвало да се върне крал Артур, за да освободи народа си от чуждоземната власт [Et celt, IV, 255 op. cit.] Разликите във формата на съществуването лесно се обясняват с местната специфика и регионалния манталитет.
От друга страна неметонът, често се свързвал с дървета [Ogam, XI, 1.]. Това безусловно обяснява факта, че свещените дървета са били свързвани с важните събития. „Нощта, в която се роди Кон е била благословена за Ирландия, именно тогава се родило свещеното дърво Торту /Tree of Tortu/и тисът Рос /Tree of Ross/“ [Bataille de Mag Lena (Cath Maighe Lens), изд. Jackson, стр.51]
Тези две дървета са част от петте главни дървета на Ирландия, още едно от тях, тисът Мугна /Tree of Mugna/ можел да събере под короната си хиляда човека и три пъти годишно дарявал на хората от равнината Мугна три свещени плода: жълъд, орех и ябълка [Metrical dindshenchas, III, 144-146]
Думите „гора“ и „светилище“ се явявали абсолютно еднакви понятия, затова друидите, според Лукан, изпълнявали богослужения именно в гората: «Вие живеете във високите светилища в средата на отдалечените гори (nemora alta remotis incolitis lucis)“ [Lucan, Pharsal, I, 452-454].
Келтите са имали най-тесни връзки с горите, било като избиране на племенното име (ебурони, «тисовите хора», видукаси, «воюващи с помощта на дървото » и т. н.) или като място за изграждане на най-големите светилища (гората на Марсилия, унищожена от Цезар; оклеветеното от Лукан свeтилище в Ангълcи, унищожено от римляните) [Lucan, Pharsal, III, 399 sqq], или дори включването на горските символи в митовете [P. Le Roux, loc. cit, 1-10 и 185-205].
Гората можела дори да бъде „населеното място“. Домът на Амбиорикс /Ambiorix/, както е посочил Цезар „е бил в гората, тъй като галите, за да се пазят от жегите по принцип строели жилищата си предимно в близост до горите и реките“ [Caes, B. G, VI, 30].
А дали настина причината е била да се скрие от жегата ? Това, което е видял Цезар представлявало кралска резиденция в ирландски стил. „Градска резиденция“ – така може приблизително да се преведе ирландската дума „dun“ (галско „dunum“), в която преобладавали вкопани помещения и дървени постройки.
Тук е важно да се отбележи, че в религиозния смисъл понятието „център“ е било много близко към думата „столица“ – мястото, където живеел вождът и съветниците му – религиозни, светски и военни.
II. ПРАЗНИЦИ
Дърветата, с които са отбелязвали границите на свещените места или които са били част от ритуалите служили за ориентир при провеждането на събрания или съвети на племената (oenach). Дори името на дърветата можело да бъде използвано за посочване на такива събрания, както например е било, с дървото Маиге Адаир (The Tree of Magh Adhair), което е дало име на събранията – оенах Маиге Адаир (oenach Maighe Adhair), споменавани в «Аналите на Четирима Монаси» (981 г) [Silva Gadelica, II, 542].
Тържествените празници се правели четири пъти в годината в свещените места, като по време на тези събития е имало церемонии, в които разбира се съществената роля играели друидите и са организирали разнообразни игри. Нека да опишем накратко тези празници.
«Имболк» (Imbolc)
Пречистващият празник (представка «imb-» и «folc», «порой»), [Vendryes, Rev. celt, 41, 243], който се провеждал на 1 февруари, почти съвпадащ със Сретение Господне. Доста рано Имболк е бил превърнат в деня на Св.Бригит и по този начин е най-малко изследван от всички ирландски празници.
Той може да се сравни с някои римски празненства, които се отбелязвали през февруари („februare“ – „пречиствам“), след трудности и „скверни“, присъщи в апогея на зимата. „Ето какво ти казвам да направиш на Имболк: опитай от всички храни, измий ръцете, краката и главата“ [K. Meyer, Hibemica Minora, 49].
«Белтейн» (Beltaine)
Друг важен празник Белтейн, или „Мейдей“ /първи май/ – за него вече говорихме във връзка със жертвения огън /стр. 154-158/ – отбелязвал настъпването на летния сезон, „светлата“ част на годината. Предписанията за празнуването му са били прости: „Казвам ви, в този особен празник даровете на Белтейн са бира, зеле и сладко мляко, както и млечна извара „сварена“ на огъня“ [ К. Meyer, Hibemica Minora, 49].
Според „Книгата на нападенията“ първата митологическа раса е била акостирала в Ирландия в деня на Белтейн: «Един ден, във вторник той (Партолон) достигнал Ирландия, в седемнадесетия лунен ден, по време на майските календи (§ 209).
На Белтейн също така пристигнали на острова и Туата Де Данан, затова този празник се отбелязвал в самия център на Ирландия, в резиденцията на Върховния крал, в Мийт. Друидите трябвало да изчисляват точността на спазването на соларния символизъм на празника, защото това осигурявало силата на върховната кралска власт.
Когато Св.Патрик, въпреки кралската забрана, запалил своя великденски огън, което е било страшно прегрешение в очите на ирландците, друидите предупредили краля, че ако огънят не се угасял до сутринта, „този, който го е запалил …ще царува во веки веков“, (ille qui incendit… regnabit in saecula saeculorum) [Tripartite Life, II, 278-279]. Звучи обаче малко невероятно, че друидите, нападайки Св.Патрик са давали такива „фатални“ решения.
Лугнасад (Lughnasadh)
Лугнасад или „сватбата на Луг“ и англоезичният вариант Ламас (Lammas) се празнувал на 1 август в Талтиу, Телтаун (Tailtiu, Teltown), който също е бил на територията на Върховния крал на Ирландия, в Мийт. «Това, което е традиционно на празника Лугнасад във всички времена: опитайте всякакви плодове „достойни за слава“ и яжте храна от зеленчуци в този празник“ [К. Meyer, op cit, p. 49].
Празникът и мястото за провеждането му са били свързвани с анонимна богиня. «Талтиу, дъщерята на Маг Мор («Великата Равнина») Благородната, която е била дъщерята на Еоха Суровия, който е бил син на Дуй – Слепеца. Тя е дошла начело с войската на Фир Болг (Fir Bolg) в Каил Куан сред великата битка» [Metrical Dindshenchas, IV, 147; Rennes — Rev. celt,, 16, 5a]
Някои религиозни обреди от този празник са били забранени от християнството. «Три кражби, свързани с предателството, забранени от Св.Патрик: кражба на впрегнат бик, убиване на млечна крава чрез запалване на плевниците и убиване на първата рожба на добитъка» [Metrical Dinshenehas, IV, 156].
По случай на Лугнасад в Телтаун е имало панаир [O’Curry, Mann., III, 530], по време на който организирали конни надбягвания [Rev. celt, XV, 312], а понякога дори жените се състезавали в бягането [O’Curry, op. cit, 538]. Жителите на Лейнстър от своя страна, три години отбелязвали «празника на Карман» /за него вече говорихме на стр. 174-175/ в деня на Лугнасад, в августовските календи, на шестия ден в същия месец, когато организирали погребалните игри в чест на Карман.
Той настина заслужавал такава чест, някога е накарал Талтиу да изоре гората около бъдещата й могила. [Metrical Dinshenehas, IV, 148-150]. Смятало се е, че празнуването в неговата чест осигурявало изобилие на хляба и млякото, понеже Карман покровителствовал плодородието, а също така пазел участниците в празненствата, като спирал нападенията от другите провинции. [Livre de Ballymote, fol 193 sqq.; O’Curry, III, 528].
«Сауин» (Samhаin)
И накрая „Сауин“, на 1 ноември, «риба, бира, орехи и колбас – ето какво се полагало на празника – а също така, огън и весела компания на хълма —с бита сметана, хляб и свежо масло» [ K. Meyer, Hibemica Minora, 49]
Това е бил най-важният празник в годината, който започвал от спомени за лятото и изпращането му. С този празник келтите започвали „зимен“ шестмесечен период – до Белтейн. Празнуването траело 7 дни, [La maladie de Cuchulainn, Ogam, X, 286, § L], в които се организирали игрите, обилни пиршества, както и кралския пир, с главно блюдо от свинско месо на прасетата, хранени цялата година.
По време на празника се плащали данъците на краля и са му носели даровете [Arch. f. Celt Lex., II, 366, 978]. В ръкописа „Старите места“ от Маг Слехт (Magh Slécht) се отбелязвало, че освен горепосоченото, на този празник са правели жертвоприношения в чест на езическия бог Кром Круах /Crom Cruach/.
«За него (идола Кром Круах) безславния те трябвало да за колят нещастните си рожби /на добитъка – заб. на преводача/, с множество стонове и опасности, като кръвта на заколените рожби трябвало да бъде полята около идола, заедно с млякото и хляба и една трета от хубавите плодове, за да има изобилие – и всичко това ставало с много ужас и шум». [Meyer – Lutt, The Voyage of Bran, II, 302, 4-5]
Ако правилно разбираме смисъла на посочения ритуал ставало дума не да се жертват децата, както много често се говори, а по-скоро рожбите на добитъка.
Особеното значение на празника е било в това, че «всеки човек от уладите, който не присъствал в столицата Емайн Маха в нощта на Сауин, губел разсъдъка си, на следващата сутрин са му приготвяли мястото за погребение и могилен камък» [Ogam, XI, 61]
В същата нощ друидите запалвали „кралския“ огън, като е било забранено със смъртно наказание, някой да го прави преди друидите. След което се организирали весели пиршества, и масовото напиване в Сауин е била честа тема в епическите текстове.
Тези тържества с обилен алкохол понякога свършвали много зле, защото „на празника Сауин уладите нямали сили, подобно на жените при раждане, [Thurneysen, Sageh Aus dem alten Irland, 21] и се случвало кралят да бъде подложен на „ритуално умъртвяване“ – той е бил удавян в бъчвата с вино или изгарян жив в свой кралски дом [Ogam, VII, 38 и Rev. celt, 23, 396-430].
Сауин също е имал лоша слава на това, че се явявал отрязък във времето, когато се отварял сид /отвъдният свят – заб. на преводача/ и «всичко свръхестествено излизало навън, готово за погълне света на хората». [Meyer – Lutt Sjoestedt, op. cit, 71]. Безсмъртните идвали в живота на хората, а хората получавали достъп в сид, в този кратък период от време ставали сражения, хората се женели за съществата от отвъдния свят и се изплащали всякакви дългове.
Боговете и героите, като например Кухулин умирали по време на Сауин; всички митологически сражения, като например «Битка при Маг Туиред», всички по-важни легендарни и епически събития се концентрирали около тези дни и намирали в нея своето начало и край, а времето сякаш се свивало.
Интересно е, че в епоса, времевият отрязък не е по-голям от пространствения: когато Кухулин е бил победен от Птиците на Отвъдното, той боледувал една година, но тази болест е затъжила всички, които се грижели за него само за няколко дни, за разлика от Бран, чието отсъствие траело много векове /виж това издание на стр. 211-212/. Нека да не упрекваме келтите за неточната и непоследователна хронология, тя в случая не означавала нищо.
Мисълта и учението на друидизма приемали, разбира се, представата за времето. Всеки празник се явявал „финална черта“ на определен период, който е бил самостоятелен и образувал пълен цикъл, затворен отрязък във времето, приравнен както към вечността на боговете, така и към краткия човешки живот.
Един ден и една година са имали същото понятие за времето, например Дагда, заел своето подземно царство на сина си Мак Ок за една година и един ден и в крайна сметка го е загубил за вечни времена, докато кралят Финахт дал отсрочка за изплащане на провинция Ленстър [Cath Finntraga, ХII-ХIII] за един ден и една нощ, а на практика се отказал завинаги от нея [Silva Gad., I, 404]
III. ПОНЯТИЯ „ВРЕМЕ“ И „КАЛЕНДАР“
Времето в реалния живот е съвсем различно от времето в митовете и друидите естествено не пропуснали тази възможност да опознаят и да управляват „човешкото“ време, подчинено на точните закони, а именно – на календара.
Келтските празници по най-добрия начин правели разделение на календарната година предвид религиозните и ритуалните дейности, съобразени с равноденствията, и няма основание да не се доверим на Цезар, който е казал: «Освен това, те много говорят на своите млади ученици за светилата и тяхното движение, за големината на света и земята, за природата, за силата и властта на безсмъртните богове» [Caes. B. G., IV, 14].
Помпоний Мела отбелязал: «Друидите твърдят, че знаят големината и формата на земята и света, за движението на небето, звездите както и това, което искат боговете“ [Pomp. Mela, III, 3].
Имаме и по-точни указания. Според Цезар, „галите изчисляват и определят време не по брой дни, а нощи, тоест рожденият ден, началото на месеца и годината те пресмятат така, че първо започва нощта, а след това денят“ [Caes. B. G., XI, 18, 2].
Плиний добавял: „Те определяли месеци и години по движението на луната, както и техните „векове“, които били с времетраене 30 години“ [Plin. Naturalis Historia, XVI, 249]
В Ирландия също отброявали време по нощите: aidche Samria, «нощта на Сауин», — така пише в някои текстове. Wythnos – „осем нощи“, pym-thegnos – „петнадесет нощи“, — казват на уелски език, за да посочат една седмица или две, а на бретонски «утре» е antronoz, «от другата страна на нощта». Освен това галите наричали себе си синовете на „тъмния бог Диспатер“ (Dispater): «Галите смятат себе си за потомците на /бащата/ Дит (Dis Pater) и казват, че това е според учението на друидите» [Caes. B. G., XI, 18].
Доказано е, че галският календар, намерен на части в Колини (Colingy) в края на миналия век, съдържа многобройните структурни и езикови съответствия с аналогични данни от Ирландия, което подсилва теорията за общото учение на друидизма. Например в този календар, който е реконструиран с много труд, прави впечатление един много кратък израз: (trinoux (tion) Samon (i) sindiu (os)), който смятаме, че се превежда като «трите нощи на Самониос [започват] днес» [Ogam, IX, 337-342, pi. 1].
Нещо повече, в този лунно-слънчев календар нощта е единицата на времето, а разположението на месеците и годините точно съвпадат с 30-годишния „век“ на друидите, за който споменавал Плиний. Добре е да се сетим за разделяне на „светлите“ и „тъмните“ дни, които явно е използвал друидът Катбад, когато казвал на учениците си, какъв е бил знакът на деня [виж настоящото издание, стр. 94] или когато той е молил Нес, която чакала да роди бъдещия наследник на краля Конхобар, дали е можела да изчака с раждането в подходящия момент [стр. 177].
Всички ритуали на ясновидството, особено тези, които „хвърляли дърво“, помагали да се различават щастливи и нещастни дни. Календарът от Колини, освен двата израза „prinni lag“ и „prinni loud“, [стр.149-170] съдържа и две думи mat и anmat. Коренът «mat» се открива както в бетонското «mat», така и в ирландското «maith», което означава «добър» (светъл), а представката „an“ има значение на отрицание и в съвременните келтски езици.