Български автори,  Келтски празници,  Ритуали,  Традиции

Нашествието на вещиците

24.10.2011г., текст Пепа Витанова, от www.bacchus.bg взето от: https://www.bacchus.bg/spisanie/gurme/2011/10/24/1186187_nashestvieto_na_veshticite/

Кухненските и вещерските принадлежности винаги са били сходни (тези са дело на гениалния дизайнер Торд Бунтье)
Кухненските и вещерските принадлежности винаги са били сходни (тези са дело на гениалния дизайнер Торд Бунтье)
снимка: Бакхус

Уважаеми приятели ! По принцип избягвам да публикувам автори на тема Хелоуин, но тази статия е остроумна и нестандартна, при това за кулинарни вещици – български !

Трудно е да се каже кой повече харесва вещици – децата или мъжете. Порасналият Хензел е по-любопитен и от малкия. Най-изкусителните му фантазии са свързани с магьосници, надвесени над ухаещи тенджери. Лошото момиче, което умее да готви вкусно, е любимият капан на всеки мъж.

Тази фатална зависимост е усетена от някои кулинарни блогърки. „Слагайте островърхата шапка и замахвайте с магическата пръчица. Нека превърнем готварството в детска игра. И както навремето по-лесно съставяхме разказ по картинки, така днес да готвим по-уверено по снимки.“

В http://towerwitch.blogspot.com/, ; откъдето идват тези редове, има тематичен раздел „Ароматно в Кулата на вещицата“ – записки за сладки и солени магии, забъркани с въображение и страст. Авторката на блога уверява, че като цяло е добронамерена вещица и яхва метлата само ако открие свои кулинарни фотосесии в чужди сайтове и блогове, без да е упоменато откъде са взети.

Но в такива случаи и най-милите феи стават вещици – единодушни са кулинарните магьосници от http://the-best-witches.dir.bg/. Те също забъркват вкусотийки и отвари не в кухни, а в кули, и не обичат педантичната точност на мерките и теглилките в рецептите.

Сигурно, защото в перспективата на един казан няколко грама, стига да не са отрова, губят значение. Залагат на интуитивните комбинации. Форумите им бликат от остроумие и позитивна енергия. Дори да мразиш тиганите, ти се приисква да запретнеш ръкави – заради удоволствието от смяната на ролята.

Тези виртуални общества на играещите вещици се отнасят скептично към т.нар. календарни вещици – онези, които се роят около Хелоуин. Празникът на „нечистите сили“ и на Вси Кулинарии. Тогава  от всеки готварски блог надничат вампири, тикви и скелети, а най-посещаваната игра в http://www.za-momicheta.com/igra е „Отварата на вещицата“.

Краят на октомври е тежък период за черните петли (какъвто е краят на ноември за черните пуйки). Обменят се всевъзможни рецепти за традиционното вещерско меню: блюда с черни петли, които сам си уловил по здрач, и тайнствени билкови отвари, заместващи средновековното питие от мандрагора (растение, което предизвиква халюцинации).

Истерията около вещерските отвари стигна дотам, че дори уважаваното списание „Британска археология“ публикува статия на английския химик Алън Маси, в която той твърди, че е анализирал съдържанието на отвара от ХVІІ век срещу (за?) черна магия. Запечатаното шише със зловонна смес било намерено на строителен обект в Гринуич, Югоизточен Лондон.

В отварата ученият открил парченце кожа, железни гвоздеи, къдрица, нокти, мъх. С подобни смеси древните келтски вещерици изпращали на 31 октомври края на старата година, когато според тях душите на мъртвите се връщали на Земята. За да се пазят от злите духове, келтите намятали страховити кожи и танцували по улиците.

За изобретател на тиквения фенер легендите сочат кoвача Джак, пияница, който на три пъти успявал да надхитри Дявола да не му вземе душата. Накрая все пак Джак умрял, но в Рая отказали да го приемат, заради грешния му живот. Заради размотаването на Дявола не го искали и в Ада.

Дяволът все пак проявил известна милост – бръкнал в огъня на Ада и дал на Джак тлеещ въглен, който да осветява лутанията му по пътя към Страшния съд. Джак изрязал вътрешността на една ряпа и сложил в кухината й въгленчето от Ада, за да не го духне вятърът. Така се превърнал от символ на прокълнатата душа в огненосец на Halloween (от All Hallows’ Eve) – празник, покорил чрез ирландските имигранти Америка, а оттам и всички купонджии от християнския свят.  

У нас най-хубавото на празника – уличните карнавални шествия, все още не е добило популярност. Виртуалното пространство пак изпреварва реалното. Там са най-страхотните вещици с най-необичайните хрумвания.

В http://www.hera.bg/ е показано как сами да си спретнем тържество със сандвичи във форма на ковчези и надгробни плочи, с нарисувани с кетчуп черепи, скелети и дяволски рога, както и сладкиши с украса от желираните бонбонки, тип червеи и буболечки. Предлагат се и по-елегантни рецепти, без некрофилски сюжети. Като например пилешки гърди с пелерина от прошуто върху канапе от тиква и кървава заливка от сок от цвекло.

Хубавото е, че в някои блогове и сайтове (http://gotvarstvo.georgievi.net) ; има и съвети как да посрещнем Хелоуин, за да бъде хем празнично, хем да не разгневим духовете с излишно преиграване и с несъобразен с местните ни нрави копипейст.

Да наситим дома си с аромата и вкуса на есента. Да сложим на масата малка издълбана тиква, в която да натопим есенни цветя. Да приготвим тиквени сладкиши – печена тиква с мед и орехи или пълнена тиква с плодове и печени кестени. Да купим разноцветни бонбони за децата, червено вино за съпруга, островърха шапка и магическа пръчка за себе си. Защото, знае се – мъжете и децата обожават вещици.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *