Български автори,  История

Рим и германските племена – част втора /последна/

сп.Българска Наука, бр.65, 2014г., автор: Владимир Попов, взето от: https://image.nauka.bg/magazine/bg-science65.pdf

Към 400 г. Аларих решил да нахлуе в Италия. Докато варварите били заети с обсаждането на Аквилея, Стилихон успял да събере легионите от всички краища на империята. През 402г. в битката при Поленция /в сев. Италия/ Аларих отстъпил и след второто поражение при Верона, се завърнал в Илирия.

Стилихон, който искал да го държи по-далеч от пределите на Западната империя, сключил мирен договор с него и също го назначил за наместник на Илирия, ежегодно заплащайки му по 4000 фунта злато. След убийството на Стилихон през 408 г., император Хонорий отказал да изплаща данъка и Аларих отново нахлул в Италия. Хонорий се укрил в добре укрепената Равена, а готите настъпили към Рим.

След блокадата на града римляните започнали преговори, но Хонорий отказал да ги признае, в следствие на което през 409 г. Рим отново бил обсаден. Доведени до глад, властите признали градския префект Атал за император, а Аларих – за главен военачалник на Западната Империя. Скоро обаче Аларих се скарал с Атал и го детронирал.

В това време в Италия били доведени спомагателни войски от Британия и Галия, след което Хонорий отново отказал да преговаря. Аларих отново обсадил Рим. Сенатът решил да се съпротивлява докрай, но благодарение на измяната на няколко роби, които отворили градските врати, Аларих превзел Рим на 24 август 410г.

След тридневно разграбване на града, готите продължили към Южна Италия, но не успели да превземат житниците на империята – Сицилия и Африка, заради липсата на флота. Скоро след това Аларих умрял и според преданието бил погребан с много съкровищата на дъното на река Буенто. Крал станал зет му Атаулф /410-415г/, който извел готите от Италия и ги заселил в Аквитания.

Така образуваното Вестготско кралство със столица Тулуза било първата варварска държава на територията на Римската империя. През втората половина на 5 в. при крал Ейрих /466-484г./ вестготите завладели Оверн, Прованс и по-голямата част от Пиринейския полуостров.

През 507 г. след като били победени от франките на Хлодвиг I при Поатие и загубата на Аквитания, центърът на кралството се преместил в Толедо. През 8 век държавата на вестготите била завладяна от арабите. Остготите, влизащи в състава на хунския съюз на Атила се сражавали на негова страна срещу съплеменниците си, водени от „последния римлянин“ Аеций в битката при Каталаунските полета /451 г./, а след разпада на съюза през 454 г. се заселили в Панония и Илирия.

При крал Теодорих (474-526г) /от рода на Амалите/, остготите получили благоволението от източния император Зенон да завладеят Италия, където се бил укрепил херулският вожд Одоакър, свалил последният император Ромул Августул.

През 488г. цялото племе заедно със жените и децата /около 100 хил. човека/ се преселили в Италия. Теодорих получил от Зенон титлите консул, патриций и върховен главнокомандващ в три битки разбил войските на Одоакър, който се укрил в Равена.

След превземането й през 493 г. Теодорих лично убил Одоакър и бил провъзгласен за крал на готи и италийци, създавайки Остготското кралство. По време на готското господство местната и централната римска администрация останали непроменени, под контрола на бившите римски чиновници.

Близък съветник и помощник на Теодорих бил римлянинът Касиодор. 1/3 от земята и робите на богатите римляни била конфискувана в полза на готските заселници. Били раздавани участъци и на плебеите.

Теодорих подчертавал уважението си към римските обичаи и култура, а столицата на кралството Равена се превърнало в истинско средище на изкуството, съперничещо с Константинопол. Въпреки това в края на управлението на Теодорих, противоречията между римляните и готите се обострили.

Дъщеря му Амалазунта провела проримска политика, но била убита. Това послужило за повод източният император Юстиниан да се намеси в Италия. През 535г. ромейските войски, командвани от Велизарий, се прехвърлили от Северна Африка /където преди това унищожили Вандалското кралство/ и завзели Сицилия, Южна Италия и Рим.

Последният готски крал Тотила /541 – 552 гг./, конфискувал земите на едрите земевладелци и привлякъл в армията си роби и колони, обещавайки им освобождение, ако изгонят войските на Източната империя. Това укрепило готските позиции на полуострова. Войната продължила 19 години, разорявайки Италия.

Рим пет пъти последователно бил завладяван и от римляни и готи и населението му намаляло до 50 хиляди жители. Милан бил разрушен до основи, а Неапол напълно разграбен, а плодородната Кампания била опустошена. Населението на Италия намаляло значително.

Под командването на Нарзес, сменил престарелия Велизарий, римляните превзели столицата на кралството Равена /550 г./, а през 554 г. напълно разгромили остготите, а Тотила бил убит. Оцелелите готи били частично избити, частично изгонени от пределите на полуострова.

Източната империя обаче не контролирала дълго Италия. По-голямата част от полуострова била завладяна през 568 г. от друго германско племе -лангобардите.

Кралство на Лангобардите

През първи век след н. е. лангобардите обитавали левия бряг на долна Елба. През V век, след разпадането на Хунския съюз заели средното течение на Дунав, и унищожили държавата на херулите, а в 566 г. в съюз с аварите – и тази на гепидите.

През първата половина на V век лангобардите проникнали в Италия като ромейски съюзници във войната срещу остготите. През 568 г. по своя инициатива и като противници на Източната Римска империя под предводителството на Албоин лангобардите нахлули в Италия, като завоювали северната й част, която впоследствие била наречена Ломбардия.

Столица на новообразуваното Лангобардско кралство станала Павия през 572 г. Освен Ломбардия лангобардите завладяли вътрешната част от полуострова. Пристанищните градове, Равена и областта около Рим останали в ромейски ръце. В Южна Италия се образували лангобардски херцогства в Беневент и Сполето.

Лангобардското кралство било унищожено през 774 година от франките, когато след осеммесечната обсада на Павия последният лангобардски крал Дезидерий (756-774г) се предал на Карл Велики. След 774 година държавата на лангобардите станала част от Франкската империя.

Единствено херцогството в Беневент надживяло края на Ломбардското кралство. В кралството на лангобардите били запазени заварените форми на собственост. Те имали добре развито земеделие и скотовъдство.

Кралство на Франките

Първите сведения за франките се отнасят към III в. Тогава възникнал този съюз от западногермански племена, обитаващи до рейнската граница на Римската империя. Около 358г. вече съществували два франкски военноплеменни съюза: рипуарски и салически.

През 30-те години на IV в. салическите франки използвайки затрудненията в империята увеличили територията си до р.Сома. Като федерати те подкрепили големия римски пълководец Аеций в битката му с хунския владетел Атила при Каталунските поля през 451 г. След смъртта на Атила през 453 и на Аеций през 454 г. нямало кой да спре тяхното настъпление. При Хлодвиг /481-511 г./ франките разбили римския наместник на Галия Сиагрий в битката при Соасон през 486г.

През 496 г. Хлодвиг и семейството му били покръстени и християнството станало официална религия сред франките. Той издал и нареждане да бъде направен запис на обичайното право. Наследниците му също се стремели да копират римските институции, за да легитимират властта си.

Последвали победи над алеманите и бургундите, но най-значителния успех на Хлодвиг бил над вестготите при Поатие през 507г. Той ликвидирал Тулузкото им кралство и завладял южна Галия /Аквитания/. Едва след този епизод Франкското кралство станало водеща сила в тогавашна Европа.

След смъртта на Хлодвиг кралството било поделено между синовете му, но използвайки силната армия те продължили да го разширяват, присъединявайки Тюрингия през 531 г., Бургундия през 532 г. и Прованс през 537 г.

След 561 г. Франкската държава се разделила на четири: Австразия на север със столица Реймс, Неустрия на запад със столица Париж, Аквитания на югозапад със столица Бордо и Бургундия на югоизток със столица Орлеан. От VII в. се засилила властта на придворните министри, наречени майордоми.

След междуособни войни майордомът на Австразия – Пипин II /679-714/ успял да завладее Неустрия и Бургундия. Неговият син Карл Мартел /714-741г./ продължил завоевателната политика, а през 732г. успешно отблъснал нашествието на маврите при Поатие. Преди смъртта си разделил кралството между синовете си.

Един от тях Пипин III през 751 г. обединил страната и се самообявил за крал. Той поставил началото на новата династия на Каролингите, а синът му Карл Велики бил коронован от папата за римски император. Франкското кралство е и единственото варварско кралство, което оцеляло в „Тъмните векове“ и дало началото на съвременната европейска държава Франция

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *