Високопоставените особи пиели от рогове, изработени от натурална кост и злато
03.07.2017г., редактор: Еми Мариянска, взето от: https://impressio.dir.bg/design/istoriyata-na-ritona
Още в ранната античност хората пиели вино от рогове /ритони/. Особено използвани били в културата на германските племена, при келтите и в Кавказ. Рог, под формата на пегас, е открит в Адигея. Известно е, че рицарите са пиели от овнешки рогове, а високопоставените особи – от рогове на зубри и бикове.
Още през Средновековието тези съдове започват да се появяват из пазарите вече изработени не само с натурална кост, но и с украса от метал. Както и от стъкло във формата на рог. Популярността им, като символ на финес, не стихва и до днес.
В древността ритоните били изработвани от рогата на чифтокопитни млекопитаещи, като елени, крави, антилопи и овце. Едва по-късно започват да ги изработват от глина и метал. В Древна Гърция съдовете били неотменна част от украсата на бог Дионис. Съдовете са били използвани за церемониални ритуали в продължение на цялото Средновековие в много части на Европа, но основно – в Кавказ и на териториите на германските племена. Известно е, че траките и скитите също са пиели от рогове. Древногръцкият философ и историк Ксенофонт, описва това като традиция при траките.
Гръцкият историк Диодор описва един банкет в чест на Лисимах, приемникът на Александър Македонски, на който всички са пиели от рогове от животни, както и от рогове от дърво. При скитите има описания и на рогове с инкрустирани скъпоценни камъни.
През 1982 г. в Адигея е намерен ритон от V век пр.н.е., във формата на крилат кон /пегас/ от злато и сребро. Сега той се намира в Музея на изкуствата на източните народи в Москва. Ранни келтски рогове за пиене, изработени от злато, са били намерени в Хохдорф, Швейцария. Костта от животните, за хилядите години под земята, се е разрушила, но металическите части на тези ритони е запазена.
Първи започват да изработват рогове от стъкло германските народи. Един от най-изящните – от зелено стъкло, се пази в Британския музей на изкуствата в Лондон. В същия музей има рог и от синьо стъкло, открит в селище близо до Рим.
По време на управлението си датският крал Кристиан IV заповядва тези съдове за пиене да се доусъвършенстват, като им се направи нещо като капачка и да имат връвчица за носене. Всъщност, именно този тип рогове стават известни през XVII – XVIII век в Европа. Самите оригинали, обаче, изчезват някъде. В Британския музей се съхраняват двойка англосаксонски модели от VI век, намерени в кралските тайници в Таплоу. Те са изработени от естествени рога на зубър, резбовани с позлатено сребро.
Рогове за пиене използвали всички германски племена, още от железния век до епохата на викингите в Скандинавия. Археолозите са откривали рогове за пиене даже в гробовете на жените-войни. Всъщност, важен отличителен знак, че са били такива.
В много хроники от скандинавския епос се споменава за бог Тор, който пие от рог, съдържащ водата на целия свят. За ритоните се споменава и староанглийския епос „Беовулф“, чието действие се развива в Скандинавия. Повечето норвежки рогове за пиене от Средновековието, са с металическа част. В Музея на Севера в Стокхолм, Швеция, се съхранява рог, пищно украсен със злато.
Традицията да се изработват рогове с метална украса, продължава и днес, макар съвременните модели да имат по-скоро предназначението на сувенири, отколкото на съдове за пиене.