25.12.2018г., автор: Екатерина Капрова, взето от:
Според ирландската митология, векове преди Христос един митичен народ избягал от гръцко робство и се преселил в земите на днешна Ирландия. Той се наричал „Фир Болг“ – Народа Болг, Хората на Болг. Това се разказва в средновековната „Книга на нашествията“. Автор е ирландски монах.
Ирландските саги разказват, че Хората на Болг напускат Тракия, понеже бягат от гръцко робство и доплават до Ирландия.
Старинна Ирландска сага споменава българското име и го свързва с Балканите. The Lebor Gabala Erren (Книга на нашествията) . „Изумруденият остров“:
„Следващата група, пристигнала в Ирландия е на Fir Bolg, потомците на Nemdians, които дойдоха тук поради две причини – войната срещу Fomorians и чумата, която унищожаваше техният народ. Semion пра-пра-внук на Nemed, беше довел хората си в Гърция, но те страдаха от робството и подтисничеството в ръцете на техните гръцки господари.
Петимата синове, потомци на Semion взеха народа Му от робството в Гърция и Тракия, като ги върнаха в Ирландия, 230 години по-късно. Синовете на Dela (Fir Bolgs) разделиха Ирландия помежду си, но тяхната сила в Ирландия продължи само тридесет и седем години, до идването на Tuatha De Danann“.
И така се набиват на очи наименования, географски ареали, лични имена и събития, които можем да отпратим към българската история. На първо място трябва да се отбележи името, с което са упоменати нашествениците – Фир Болг или народа на Болг. Без съмнение Болг е и корена на етнонима Болгарин (в миналото, а сега Българин). Но от къде иде този етноним, от къде се е взел? Има много хипотези. Но ето една много вероятна.
В своят летопис, „Летопис и Родословие“ (края на осемнадесети век) Поп Йовчо от Трявна, наред с хронологията на царете и съдиите юдейски, и израилеви, Асирийските царе, Римските Цезари, дава хронология и на Българските владетели.
В година 4838 или 670 г. пр. Хр. е отбелязано, че е властвал Цар на име Болг, син на Цар Колад.
По всичко личи, че щом имената на тези двама древни царе – Колад и Болг, са останали в паметта на народа, макар и под малко видоизменена форма и се тачат и до днес, то явно това са били славни и могъщи владетели.
И изобщо не е за пренебрегване хипотезата, че поданиците на Болг да са възприели името му като народностно име. Историята познава такива случаи. Най-известният е с Ромул и Рем или с легендарният крал Елин, който дал името си на Елините (които нямат нищо общо с никакви гърци), или легендарният крал Чех, който дал името си на чехите…
Не може да не се отбележат и личните имена на някои от героите, споменати в Сагата. Например Semion. Или казано на български Симеон. Разбира се това име има еврейски произход, но пък често се среща сред Българите, но пък не е в именната традиция нито на днешните ирландци, нито на техните предшественици. Освен това името Симеон е по-скоро име, давано на владетели, на Царе.
Един от най-блестящите и велики владетели на България е бил именно Симеон Първи-Велики.
Още по-показателно е името Умор. В българската история се среща владетел с такова име, за съжаление данните за него са оскъдни. Тук е изключено да става въпрос за съвпадение и ясно личи една установена и специфична именна традиция, която може да се проследи дори и до днес, под различни форми и начини. И тук българската специфика е на лице и наистина не може да се отмине просто като съвпадение.
Друга препратка към известната ни българска история е повествуванието с петимата братя, които разделят Ирландия на пет части.
Това несъмнено има своите успоредици със синовете на Княз Кроват и подялбата, която те извършват след смъртта му. Разбира се тук става дума само за едни и същи действия и за идентично поведение. Но дали това не е някакъв обичай, някакъв закон и традиция спазвани в древността, очевидно и от българските владетели?
В земите на келтите върху епиграфски паметници са изписани лични имена като Аспериус, Борисус, Борилус, Токетус, Кобер, Корсиус, Курмисиус и Персинус. Те отговарят на старобългарските Аспарух, Борис, Борил, Токту, Кубер, Корсис, Кормисош и Персиян. Това не е случайност, тъй както не са случайност и древните галски топоними Булгариакум, Блато Булгиум, Вента Белгарум…
Край Вента Белгарум са намирани монети със знака IYI.
Времето на доплаването:
Според „Книга на нашествията“ това е периода между Троянската война и началото на елинистичната епоха. Ако се вземе за отправна точка Троянската война, това е около 8 век преди Христа.
Митичният народ Болг управлява древна Ирландия:
Той е четвъртата вълна заселници на острова в ирландската митология. Ранните ирландски крале са от Народа Болг и техни крале управляват Ирландия, докато не ги изместват други династии.
ОСОБЕНОСТИ НА ХОРАТА НА БОЛГ
Народът Болг е известен и с това, че донася на Британските острови ритуала за влизане в битка с тъпани и гайди.
Столицата на Фир Болг се наричала Тара. Старобългарската дума „Тарно“ означава крепост.
КРАЛЕТЕ НА НАРОДА БОЛГ
Някои от имената на кралете на Фир Болг – Ган (Ганьо), Беоан (Боян, Баян), Умор, Бурис, Борис. Женски имена са Етър, Ануст, Кнука.
Според Encyclopedia of the Celts – Енциклопедия за келтския свят – „Fir bolg“ е равнозначно на „fir vulag“. „Vulag“ очевидно е гръцка транскрипция на името.
В History of Ireland пише за Murtagh MacLoughlin (българското име Омуртаг).
Murtagh е Древноирландско име – името на българския владетел Омуртаг.
А един от владетелите на Fir Bolg се нарича Semion Mac Stariat. Древен ирландски владетел а име Ugaine Morе е от българската династия Угаин. В ирландската история откриваме още и владетел на име Ugain Mor, погребан в 570 пр.н.е. в Cruachan, което име съвпада с това на древнобългарския владетелски род Угаин.
Най-големия мегалитен комплекс в далечния север на Британските острови – островите Orkney. Той е известен под името „Камъните на Болгар“. Тези мегалитни съоръжения имат абсолютен аналог в „девташларите“ в България, концентрирани предимно около Плиска.