Литература

Митът Тристан и Изолда и ценностите на феодалното общество

02.09.2013г., редактор: Евгения Чаушева, взето от:

https://www.actualno.com/books/mityt-tristan-i-izolda-i-cennostite-na-feodalnoto-obshtestvo-news_436967.html

https://img-cdn.dnes.bg/d/images/photos/0197/0000197931-fbv.jpg

Един от най-проникновените митове за любовта в европейската и световна литература – за тайните копнежи между рицаря Тристан и неговата любима Изолда, излиза за първи на български език в превод от старофренски.

В изданието „Тристан и Изолда“ са събрани някои от най-ранните писмени версии на легендата, които датират от втората половина на XII век и са дело на различни автори.

Неостаряващият мит за трагичната история на Тристан и Изолда е вдъхновявал редица режисьори, писатели, драматурзи и други творци от ранното Средновековие до ден днешен. Първите писмени творби за рицаря и възлюбената му датират от втората половина на XII век и са на старофренски.

Прието е, че Тристан e герой от пиктски произход (пиктите са населявали северната част на Шотландия през ранното Средновековие), за когото са се разказвали истории сред различните келтски племена – уелсци, корнуелци, бретонци, ирландци.

Те разпространявали, допълвали и видоизменяли легендата като постепенно тя излиза извън пределите на тези земи. Днес не е възможно да се установи пряка приемственост между тези ранни разкази.

Има хипотези, че първоизточник на историята за митичните герои е легенда за двамата влюбени, датираща още от VIII век в северните части на Шотландия, но за този, както и за всички останали митове, е характерна неизвестността къде и кога точно се е зародил.

„Тристан и Изолда“ е сред представителите на първото поколение куртоазни романи и новели, които поставят началото на редица литературни произведения от XIII-XIV век на тази тема в Западна Европа.

Родил се в Средните векове, този мит още тогава се утвърждава като модел на любовта-страст, която не се съобразява и дори има смелостта да се противопостави на християнския възглед за брака. Настоящото издание съдържа най-представителните писмени версии на мита, писани на старофренски.

Сред тях са: „Роман за Тристан” от Берул, „Лудостта на Тристан” (Оксфордски ръкопис), „Лудостта на Тристан” (Бернски ръкопис), „Орловите нокти” от Мари дьо Франс, фрагменти от „Романа за Тристан и Изолда” от Томас. Последователността на тези текстове не следва хронологията на тяхното създаване, а развоя на интригуващия сюжет…

Безграничната и абсолютна любов на героите поставя въпроса не само за брака, а за всички ценности, залегнали в основата на феодалното общество, голяма част от които са актуални и днес.

„Тристан и Изолда“ е трета книга от „Библиотека Романия” – поредица на издателство „Изток-Запад”, подкрепена от Европейската комисия.

Предишните издания от тази серия са първата художествена проза на френски език – „Роман за Граала“ от Робер дьо Борон, а също и „Куртоазни новели-Ле“ на Мари дьо Франс, която поставя началото на нов литературен жанр през XII век: „повествователното ле“.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *