1996г., публикувана първо в Réalta, списание на Ирландска Астрологическа Асоциация /Irish Astrological Association./, автор: Peter Berresford Ellis, взето от:
http://cura.free.fr/xv/11ellis1.html
Уважаеми приятели ! Много време ми отне, но все пак намерих това научно изследване за астрологията на ирландците и келтите. Авторът – Питър Бересфорд Елис е известно име в келтския свят и мнението му тежи. Не искам да взимам страна, харесва ми да чета всякакви хороскопи /а на кого не му харесва ?/, но все пак Ви предлагам една чисто научна гледнва точка, която между другото е доста интригуваща и интересна.
Във всички истории на западната астрология има любопитен пропуск. Няма препратки към древните Ирландски нито – наистина – към древните Келтски астрологически практики.
Фактически, единственото сериозно научно изследване върху Келтската астрология е било публикувано във Френски академичен журнал през 1902г. Тази дисертация, в светлината на съвременните проучвания, е отворена за дебат.
Главната причина за отхвърлянето на предмета, най-малко през последните 50 години, несъмнено е било вредното и коварно влияние на Робърт Грейвс и неговата The White Goddess /Бялата богиня/. Тази книга е направила мечешка услуга на тези, които са искали да изучават реалностите на Келтската космология и специално, практиката на астрологията.
Грейвс не е бил Келтски учен. Неговите високо въображаеми измишльотини за т.н. “дървесен календар” и “дървесен зодиак” са вдъхновили порой от книги, претендиращи да са “Келтска астрология”. Грейвс и неговите последователи за нещастие са притежавали богато въображение, но техният “дървесен зодиак” няма нищо общо с реалностите на древния Келтски свят.
Не е това мястото да дисекцираме басните на Грейвс. Това изисква обширна статия. В тази полемика възнамерявам да се огранича до кратко изложение на историческата реалност на астрологията в Ирландското общество.
Ирландия е била и все още е част от Келтския свят. Келтите от 3 век пр.н.е. са постигнали най-голямата си експанзия в Европа. Те са окупирали територия през Европа от Ирландия, на запад към централната част на Турция /Галатия/, на изток към Азовско море и северно от Белгия, южно в Италия, към Анкона, южно към Кадиз на Иберийския полуостров.
Те са били една от най-великите открити цивилизации в Европа, първата Северноевропейска цивилизация, която се е появила в писмената история.
Макар че имаме стотици текстове и писания на континентални Келтски езици, датиращи от 4 век пр.н.е., най-ранните ни останки от обширната литература на Островните келти, ирландци и уелсци, не датират по-рано от 6-ти век пр.н.е.
Гръцките и латински писатели показват ясно, че келтите са били не само напреднали в астрономията, но също са били почитани, специално от гърците, за техните “догадки по звездите”.
Дори римляните, от Цезар до Плиний отдават дължимото на тяхната астрономия. Едно от първите,които е посочил е, че древните келти са вярвали, че светът е кръгъл /а не плосък/ е бил Марциал (осоло 40-103/4гг н.е.), който е приветствал келтските предшественици.
Популярният Календар от Колини /Coligny Calendar/ през I в. пр.н.е., който се е смятал за най-обширния документ на Келтски език, но сега задминат от други изумителни открития, е датирал по оригинални изчисления от своите астрономически калкулации и изследвания.
Този високо изтънчен лунарен и соларен предсказател е бил, съгласно водещия Келтски учен, д-р Гарет Олмстед, конструиран за пръв път през 1100 пр.н.е. Важно е да се посочи, че концепциите на календара са намерили паралел във Ведическата космология. Ще се върнем към това по-късно.
Гъркът Хиполит (170-236гг н.е.), е бил този, използвал по-ранен източник, който посочва, че древните келти са предсказвали бъдещето по звездите чрез цифри и числа след маниера на Питагорейците.
Мястото изключва възможността за дискусия при спора, който се е породил в Александрийската школа на гръцките писатели дали келтите са заимствали идеите си от питагорейците или обратно. Този удивителен спор сред гръцките учени започнал през 2-и век пр.н.е. и е продължил няколко века.
Концепцията, че гърците са заимствали от келтите, е намерила добър адвокат в лицето на родения в Атина учен Климент от Александрия (150 г. н.е – 211/216гг н.е).
Обръщайки се към позицията на Ирландия, доказателството сочи, че ирландците, както и останалата част от Келтския свят, са били високо напреднали в астрономическото изследване, в частност при конструирането на календари. Един от първите ирландци, които можем да наречем признат експерт в тази област, е бил Mo-Sinu Maccu Min (610г. н.е), абат на Bangor.
Неговият ученик Mo Chuaróc macc Neth Sémon от Мюнстер е написал основен труд по астрономически изчисления. Уви, екземпляр от него изглежда, не се е запазил, но имаме подобен труд от Cummian (633г. н.е), професор от Clonfert, Galway.
Тогава имаме астрономически текст от средата на 7-и век от Aibhistin /по-известен като Августин и често бъркан с Августин от Хиппо/. Aibhistin е бил най-ранният средновековен писател, дискутиращ въпроса за приливите и отливите във връзка с фазите на луната.
Юлианският календар е бил представен в Ирландия в края на 5-ти век пр.н.е, с идването на християнството, измествайки местните календари. Но най-вълнуващото съвременно откритие е била “изгубената” Ирландска Великденска таблица през 84-та година, покриваща 438-521гг н.е., открита през 1980г в Библиотека Антониана, в Падуа.
Това е бил календарът или computus, препоръчван от Colmbanus в прочутото му писмо до папа Григорий в подкрепа на Келтското датиране на Великден. Става ясно от календричните проучвания и астрономически трактати, че формите на астрологията, практикувани в Ирландия от представянето на християнския период са били същите като практикувани от гръко-римляните по същото време.
Гръко-Латинските форми са изместили местната ирландска система, когато християнството и латинското учение са навлязли в страната. Тази система е била добре установена в Ирландия от 7 век н.е., от когато датират най-ранните оцеляли текстове по астрономия и астрология.
През 12 век н.е. ново Арабско учение е преминало в Ирландия, донесено от завръщащи се ирландски духовници и учени, които са преподавали в големите университети на Европа като тези в Болоня, Падуа и Монтпелие.
Отец Франсис Шоу e посочил, че по това време ирландските практикуващи медици и лекари, които са били познати в Европа, са възприели арабските медицински идеи. Както казва Отец Шоу “Арабската медицина има за сестри арабската философия и арабската астрология.”
По време на периода от 12-ти до 17-ти век н.е. ще открием много трудове по арабска астрономия и астрология, които са преведени на ирландски и, че ирландските астрологически практики са усвоили арабски форми, които са били последвани също в останалата част от Западна Европа.
Една от тези области, в която учените трябва да работят са многото непреведени и нередактирани ирландски медицински текстове, където е използвана астрологията. Преди 1800г ирландският език съдържа огромна колекция от медицински ръкописи.
С английските нашествия през 17-ти век местните астрологически традиции бързо са потушени и астрологията е станала провинция на колонистите и тяхната култура.
Една от последните местни работи е написана от йезуитския свещеник Отец Манус О’Донъл в средата на 17-ти век, базираща се на Lunario of Geronymo Cortes, която в последствие е била преведена, представена и редактирана с бележки и речник от F.W. O’Connell and R.M. Henry и озаглавена An Irish Corpus Astronomiae (David Nutt, London, 1915).
Можем да проследим това историческо развитие на ирландските практики в лингвистичен режим, в най-ранните писания ще открием, че речникът, използван за наименуването на зодиака, планетите, галактиката и констелациите е даден в местни концепции.
Констелацията на Лъв е била позната като An Corran, което означава сърп за жънене. Следващия път като погледнете Лъв, отбележете поредицата от ярки звезди изгряващи над Regulus във формата на въпросителен знак ?, който логично наподобява полумесец. Марс е наречен An Cosnaighe или “защитникът”.
Венера е идентифицирана с най-малко три от древните имена, както и Меркурий. Оцеляли в съвременността са Manx, Полярната звезда е била An Gaelin – блясъците, които осветяват пътя към дома. Галактиката на Млечния Път е наречена Bealach na Bo Finne /пътят на бялата крава/ . За Слънцето и Луната имаме изненадващо обширен речник в Стария ирландски. Има пет имена за Слънцето и шест – за Луната.
Вероятно е излишно да добавя, че тези понятия са подплатени със задължителния математически технически жаргон, изискван за практиката на астрономията и астрологията. Някой може да уточни, че докато този речник все още оцелява в ирландския, английските еквиваленти са заемки от гръцки, латински и арабски.
Когато гръко-латинските идеи са се внедрили в ирландските възприятия, отбелязваме промяна в речника. Местните идеи за планетите и зодиакалните знаци са започнали да се приспособяват към гръко-латинските концепции, които са били първите преведени на ирландски.
Например: Овен е станал An Rea или Reithe, превод от овен /aries – латинска дума за овен/; така констелацията Рак е била известна като An Portan, ракът. Тъй като в древния ирландски не е имало дума за Лъв, е използвана Cu – голямо куче, докато Дева е станала Oighbhean, младо момиче; Козирог е станал Pocan, козелът; Стрелец е бил An Saighead, стрелец или войник, и т.н.
Можем да видим области, където местните и внесените концепции вървят ръка за ръка, като например Орион е наречен An Selgaire Mhor/ Великият Ловец/, но Поясът на Орион е бил наречен Buaile an Bhodaigh /ограда или пояс или просветленият/.
Крайният лингвистичен процес в ирландския е след усвояването на арабските учения – представени през 12 век н.е. и скоро дори преводите на имената са приспособени към просто ирландизиране на чуждата дума. Така Орион е станал Oirion, Овен – Airges, следвани от Leo, Saigitairius, Mercuir, Uenir, Joib и Mars.
Съвременният ирландски астрономически речник /в понятията за планетите, констелациите и т.н./ сега основно е съставен от заемки, точно като английският астрономическо-астрологичен речник.
По време на ранния 20-ти век, когато е имало подновяване на интереса към астрологията, изследователи, виждайки този огромен заемен речник, са направили грешното заключение, че в Ирландия не е имало местни традиции по астрономия и астрология. A.Х. Алкрофт (Кръгът и Кръстът, 2 тома, изд. Maкмилън, Лондон, 1927) и Люис Спенс (История и произход на друидите“ изд. Райдер и Ко, 1949) са вярвали, че не е имало напреднали местни традиции.
Разбира се, вярно е точно обратното. Наистина, както е посочено в прекрасна книга на д-р Dáibhi Ó Cróinin „Ранна Средновековна Ирландия 400-1200гг“ /Early Medieval Ireland 400-1200, Longman, 1995/, ирландските астрономи са вършели работа, която е била далеч по-напреднала и прецизна, отколкото техните европейски съседи. Списъкът от астрономически наблюдения върху ярки звезди, комети, еклипси и т.н. записани в аналите и хрониките са били много по-старателни, отколкото в повечето европейска документация.
Би било странно, ако ранните ирландци са били високо напреднали в астрономията без да практикуват астрология. Доказателството идва от първите оцелели ирландски астрологически карти, датиращи от 8-9 век.
Те могат да бъдат намерени в швейцарски и немски библиотеки, както повечето ирландска литература от този период. Като изключение, забележително намираме някои от знаците на зодиака издълбани върху Ирландските Високи Кръстове, какъвто е ранният кръст от 10-век на Muiredach в Monasterboice.
Наистина, в староирландския е имало най-малко седем думи за астролог: Rollagedagh /този, който получава знание от звездите/; fisatoir /този, който получава знание от небесата/, все още намиращата се в Manx fysseree като дума за философ; eastrolach /този, който получава знание от Луната/, fathach /този, който е стъпил в пророчеството/; neladoir /този, който пророкува от небето/, realt-eolach /този, който е обучен в астрологията/ и realtoir.
Педантично погледнато, neladoir е спорна като значение на “облачен гадател”, но в ръкопис от 14 век срещу “астролог” е обяснен така.
В Законите на Брейхън /Brehon Laws/ откриваме, че астрономите/астролозите трябва да бъдат квалифицирани. Свидетелството за foirceadlaidhe е било свидетелство за петата степен на мъдростта, където човекът е трябвало да докаже познанията си по астрономия и астрология.
Най-ранната дума за хороскоп в ирландския се среща като nemindithibh, посочена от Dr Whitley Stokes в Thesaurus Palaeohibernicus. Nem е небе, докато nemgnacht означава изучаване на небесата, вероятно нашата най-ранна дума за астрология. Indithem е акт на обмисляне/ разглеждане.
Като смазващо доказателство, че предсказателната астрология е практикувана в древна Ирландия човек трябва само да се обърне към многобройните препратки към ирландските митологически текстове, които пренебрежително са били наричани “псевдо”-истории.
Ще намерите легенди и разкази от древната ирландска история, които попадат в ума на учения като сива зона между митологията и историята. Историите са пълни с препратки към рождени карти, начертани от Друидите, както и от християнските духовници.
В един текст, приписван на 7-и век има въпрос, зададен от Cillin, който оборва теорията на някои критици, че древните ирландци просто са търсели поличби от облаците. Denamh me an learsgail na realtai. Cen uair rathciuil agam? /“Направи ме карта на звездите. Кой час е благоприятен за мен?”/ Сега понятието learsgail na realtai, карта на звездите прави ясно какво се е търсело – хороскоп.
Най-важно е изложението, дадено от Felim Bocht O`hUigiunn през 14-ти век ‘bi uair ag an impidhe na reaht-eolais ‘ – винаги има подходящ момент да се зададе въпрос на звездите /или да спечелиш звездно познание/. Всеки съвременен хорарен астролог ще ви каже това.
В ирландска поема от 8-и век се подкрепя идеята, че древните ирландци не са започвали работа и не са строили къщи без да се предскаже от астролога подходящия момент. Една версия казва:
I have heard there was a house building Чух, че е била построена къща
In Tuaim Inbhir в Tuaim Inbhir
Nor is there a house more auspicious Но не знам, какво вещаят
with its stars звездите,
with its sun and its moon слънцето и луната за нея
Стигаме до най-важния въпрос: уместно е да се попита дали нещо е могло да бъде спасено от най-ранните ирландски традиции преди представянето на гръко-латинските форми? Все още е рано да се правят преценки, но началните проучвания показват, че древните ирландци и наистина, древните келти са практикували предсказателна форма на астрологията, която има паралел с ранните индийски форми, които сега наричаме Ведическа астрология.
С други думи, изучаването на лингвистичните концепции, ранните космологични мотиви и календарните философии и на Келтската / обхващаща всичко от древната ирландска/, и на Санкритската/ Ведическа култура дава път назад към общите индо-европейски корени на нашите култури.
Това не е толкова изненадващо. Повечето читатели осъзнават индо-европейската хипотеза и знаят, че от всички Европейски култури, Ирландия е запазила много повече връзки с индийския бранш на индо-европейската култура отколкото хората от другите европейски държави.
Връзките между древната ирландска култура и санкрит/ведичес-ката култура са били коментирани от учените от 19-ти век. През 1815г Adolphe Pictet е посочил тези връзки в De l’affinite des langues celtiques avec le Sanscrit.
Професор Myles Dillon (1900-1972) е бил един от водещите пионери в това обаятелно учебно поле, показвайки общите точки в митологията, социалните обичаи и в закона. Има много общо в това, което е познато в днешни дни, като Брейхънските Закони и Индуски Закони.
Както д-р Калвърт Уоткинс от Харвардския Университет е посочил: Келтските езици и особено староирландският изразяват забележителна архаична и консервативна лингвистична традиция в Индо-Европейската традиция.
Класическата староирландска номинална и вербална система на 8-и век на Християнската ера е далеч по-истинско отражение на събитията в Индо-Европа, отколкото е Латинската система преди повече от хиляда години. В синтаксиса на словореда структурата на архаичното старо-ирландско изречение може да бъде сравнено само с изречението във Ведическия Санкрит или Hittite на Старото Кралство.
През 1895г д-р Хайнрих Зиммер е изследвал съответстващите космологични възприятия в най-ранния оцелял Келтски календар, този от Колини, и Ведическата космология. Финалната дума потвърждаваща това, принадлежи на подробния анализ на д-р Олмстед.
Идеята, че тези “пътепоказатели” трябва да доведат до факта, че древната келтска астрология и Ведическата астрология също имат обща връзка, е друг оцелял паралел, от ирландски ръкопис от 9-ти век във Вюрцбург. Думата budh е тълкувана като “огнена точка” и “планетата Меркурий”.
Разбира се, речникът на Кормак от 9-ти век /ранен ирландски речник/ обяснява, че budh/bott означава “огън на Айни”. Айни е била ирландско божество, смятано за лунната богиня, макар че тя се появява в мъжки образ, както и във женски. Ако budh е било име за Меркурий, тогава той се приближава до Ведическата игра на топка.
Boudi и budh присъстват във всички келтски езици. Означава – всичко победоносно, дарбата на преподаването, постижението, ликуването, достойнството и т.н. В съвременен Бретон например boud означава “да бъде”.
Ще видите произхода в името Bouddica, по-често срещано в английския като Boadicea, келтската кралица воин на Iceni, която се е борила срещу римляните през 60 н.е. Важното е, че думата се среща на санкритски и Buddha е последната вариация на budh. Това е титлата, дадена на Sakyamuni Gautama – Просветеният. Това, което е важно е, че във Ведите планетата Меркурий е също позната и като budh.
Може ли келтският бранш от индо-европейската култура и санкритският бранш от индо-европейската култура да споделят еднаква концепция? Какви други общи концепции имат келтите и ведите при изследването на нощното небе?
Вярвам, че това проучване евентуално ще посочи пътя към най-ранните форми на келтската астрономия и астрология. Староирландското име за месец юли е било Boidhmis /месецът на Boidh/. Поясът на Орион, както посочих преди, е бил BuaiIe an Bhodaigh. А Budh na Saoghal е било понятие за “световно познание”.
Проучването продължава и аз съм убеден, че добрият ми приятел професор Gearoid Mac Eoin е склонен да вярва, че budh на ирландски е само “призрачна дума”, елемент произхождаш от думата birth /раждане/, живот често даден като findbudh и който е пропуснат да бъде идентифициран от Micheal O’Cleirigh, съставител на Focloir no Sanasan Nua, първият издаден ирландски речник, отпечатан в Лувен през 1643г.
Има все още много да се сортира лингвистично преди да теглим финалната черта, но тези проучвания демонстрират ранните ирландски схващания за космологията.
Естествено, повечето астролози без съмнение искат да видят финалното доказателство, колекция от специфични ранни ирландски или келтски карти – сравними с оцелелите гръцки хороскопи на Ветиус Валенс, или Критодемус или Антигон от Никея. Такива карти все още трябва да бъдат намерени и идентифицирани.
Не съм оптимист за това. Имаме късмет, че в Базел са запазени оцелели ирландски карти от 8-9-ти век. Голяма част от ранния материал е бил унищожен през 17-ти и 18-ти век по време на концентрирани опити да се смаже ирландския език, книги и ръкописи. Съмнявам се, че ще намерим нещо, което предшества средновековния период. Не твърдя обаче, че ситуацията е без всякаква надежда.
Полето на проучване е широко и за съжаление трудно за заелите се с него. За да дам идея за проблема, голямото богатство на медицинските книги на ирландски език са все още недокоснати от изследователи и преводачи. Нашето познание за ирландската митология се базира на около 150 разказа.
Професор Куно Майер и Елиънор Хъл са изчислили, че има около 400 идентифицирани текста, които все още не са изследвани и още 50-100, все още скрити в библиотеките. Това дава представа за огромните размери на задачата, свързана с проучване на ирландските ръкописи.
Текстове на континентален келтски са били открити в настоящето. През 1993г бронзова табелка с 200 реда от легален материал на келтски са били открити в Северна Испания. Макар че Календарят от Колини остава нашия главен текст от пре-Гръко-Римския период, давайки информация за ранната келтска космология.
Това, в което можем да сме сигурни в днешно време е, че ирландците /и основно келтите/ са имали дълга традиция в изучаването на астрологията във времето преди християнството и идването на гръцкото и латинско учение.
Можем да очертаем развитието на ирландската астрология сравнително лесно от 7 век н.е., когато са оцелели нашите записи на ирландски и хиберно-латински. Но за всичко, отнасящо се за този период трябва засега да се обърнем към Календаря от Колини.
Едно е сигурно, че тази дълга и богата традиция на келтската астрология за съжаление е била пренебрегната и подтисната от тези, които са предпочели да следват фантазиите и басните на Робърт Грейвс и неговия “дървесен зодиак”. До ден днешен, в ирландски и по-широк келтски контекст, ние не сме способни да видим звездите по дърветата!
Забележки
[1] ‘L’Astrologie chez les Gallo-Romains’, H. de la Ville Mirmont, Revue des Études Anciennes, Vol.4, 1902. « Text
[2] ‘The Gaulish Calendar: A Reconstruction from the Bronze Fragments from Coligny with an analysis of its function as a highly accurate lunar/solar predictor as well as an explanation of its terminology and development ‘, Dr Garrett Olmsted, Dr Rudolf Habelt GmBh, Bonn, 1992. « Text
[3] Mo-Sinu maccu Min and the computus at Bangor’, Dr Dáibhi Ó Cróinin, Peritia, 1982. « Text
[4] ‘A Seventh Century Computus from the Circle of Cummianus’ by Dr Dáibhi Ó Cróinin Proceedings of the Royal Irish Academy, vol. lxxxii (1982). « Text
[5] ‘On Augustin, an Irish ‘writer of the 7th Century’ by Dr William Reeves, Proceedings of the Royal Irish Academy, Vol ii, 1861, and ‘On the pseudo Augustinian treatise De Mirabilius & etc’ by Mario Esposito, Proceedings of the Royal Irish Academy, Vol xxxv, 1918-20. « Text
[6] ‘The ‘Lost’ Irish 84 year Easter Table rediscovered’, by Drs D. McCarthy and Dáibhi Ó Cróinin, Peritia, 6-7, 1987/8. « Text
[7] ‘Irish Medical Men and Philosophers’ by Francis Shaw SJ, in Seven Centuries of Irish Learning 1000-1700 ed. Brian Ó Cuív, Mercier Press, Cork, 1971. « Text
[8] An example of one such text is An Irish Astronomical Tract, based on a Medieval Latin version of a work by Messahalah, edited by Maura Power, Irish Text Society, London, 1914. Also: ‘Remarks on a Cosmographical Tractate in the Irish Language in the library of the Royal Irish Academy’, Maxwell II. Close, Proceedings of the Royal Irish Academy, Vol vi, 1900-1902. « Text
[9] The basic references for Old and Middle Irish vocabularies are: Dictionary of the Irish language: based mainly on Old and Middle Irish Materials, Royal Irish Academy, Dublin, 1983; Cormac’s Glossary, trs. and annotated by John O’Donovan, ed. with notes by Whitley Stokes, Calcutta, 1868 and O’ Davoreen’s Glossary (c. 1554-69) ed. Whitley Stokes, Halle, Germany, 1904. « Text
[10] ‘The Chronological Apparatus of the Annals of Ulster AD 431-I 131′, D. McCarthy, Peritia, 8(1994): see also Chronology of Eclipses and Comets AD 1 – 1000b3’D. Justin Schove, The Boyd ell Press, Suffolk, 1984. « Text
[11] ‘Notes on the Irish Zodiac Preserved in the Library of Basel’, Henry S. Crawford, Journal of the Royal Society of Antiquaries of Ireland, vol iv, 1925. and ‘Illuminations and Facsimiles from the Ancient Irish Mss in the Libraries of Switzerland, Dr Ferdinand Keller, trs Dr William Reeves, Ulster Journal of Archaeology, vol iii. « Text
[12] See note 9 (above). « Text
[13] Celt and Hindu, Myles Dillon, University College, Dublin, 1973, and Celts and Aryans, Myles Dillon, Indian Institute of Advance Study, Simla, Navrang, New Delhi, 1975. « Text
[14] ‘Indo-European Metrics and Archaic Irish Verse’, Calvert Watkins, Celtica (Dublin Institute for Advanced Studies), 1963. « Text
[15] See note 2 (above). « Text
[16] ‘On the Celtic Languages of Continental Europe’, Karl H. Schmidt, Bulletin of the Board of Celtic Studies, Cardiff vol. xxviii, 1979. ‘Gaulish and Celtiberian Poetic Inscriptions’, Dr Garrett Olmsted, The Mankind Quarterly, vol xxvii, no 4, 1988. « Text