по следите на един забравен летопис
21.05.2012г., автор: Иван Митев, взето https://bnrp2012.ucoz.ru/publ/istorija/blgarska_istorija/ivan_mitev_prvoblgarite_narecheni_kimeri_kimerijci_po_sledite_na_edin_zabraven_letopis_2/13-1-0-7
Кимерите – страшни и непознати
Въпреки многобройните исторически извори, кимерите и днес си остават един слабопроучен народ. Това е така, защото до нас са достигнали единствено записките на техните врагове – асирийци, елини и римляни, докато самите кимери не са оставили собствени писмени паметници.
От древните летописи ние научаваме за движениятa и военните действия на кимерите, но за техния език, култура и обществени порядки там почти нищо не се споменава. Несъмнено кимерите са един войнствен и свободолюбив народ, при това конен народ като нашите прадеди.
Като истински конен народ кимерите са се славили с ценните си породисти коне, за които съобщава Страбон. Остатък от нея са прочутите породисти коне камарги, носещи името на кимерите. Те и днес се развъждат в Прованс и се смятат за наследство от кимерийското племе волци , заселило се по тези земи.
За култа към коня, свойствен за кимерите и другите конни народи , свидетелствуват някои предмети, намерени при разкопки на кимерийски селища: брадва с формата на конска глава и украшение във формата на трираменна свастика, съставена от три конски глави.(12)
Страбон също ни загатва и за високата духовна култура на кимерите , чрез която те са повлияли на възникващата на Запад аристокрация. Коя аристокрация има той предвид? Известно е, че при нашествието си в Западна Европа кимерите се присъединяват към келтите . Следователно става дума за келтската аристокрация.
Следи от кимерийската аристократическа традиция могат да бъдат открити в епоса за Крал Артур и в уелския сборник от легенди, свързани с него – Мабиногион. Те са едно наследство от келтокимерите бритони и логри, владели Южна Англия преди англосаксанското нашествие. При това и кралството на Артур – Логрия, носи името на логрите.
В този възлов откъс Страбон споменава и за още нещо, което е свързано с културата на кимерите – погребенията. След като навлезлите в Унгарската равнина кимери разпознават гробовете на предците си, тук очевидно става дума за големи и добре запазени гробници-могили като тракийските у нас.
Такива могили, наречени кургани, се срещат в земите на Южна Русия и Украйна, обитавани някога от кимерите. Според разказа на Херодот скитите са свързвали могилата при р. Тюрас с легендата за самоубилите се кимерийски благородници. Не всички кургани обаче са наследство от кимерите – в много от тях са открити погребения на скитите, или на ранните индоевропейци, създатели на така наречената „Курганна култура”.
Името на кимерите е предмет на различни определения и мистификации. На древен келтски език кимериец означава „хищник” или „разбойник”, което съответствува на завоевателския нрав на кимерите. На английски Cimmerian е също и нарицателно за „тъмен , мрачен, непрогледен”. Това се свързва с утвърдената от Омир митична представа за кимерите като обитатели на някаква мрачна земя, където не грее Слънце.
Според д-р Светлозар Попов кимериец произхожда от индоевропейския корен ким- (хим-), имащ значение на „зима” или нещо, свързано със севера и студа.(13) Тази хипотеза се съгласува със схващането за северния произход на кимерите.
За езика на кимерите няма преки исторически свидетелства. До нас единствено са достигнали имената на трима от техните царе: Теуспа, Тугдам и Сандакшатра. Първите две имена не са известни сред други народи. Едното от тях – Тугдам, записано от Страбон и като Лигдам, звучи близко до името на българския Кан Кардам.
За наша изненада обаче името на тугдамовия син – Сандакшатра, е типично за иранската именна традиция. То дава основание на някои изследователи да приемат, че кимерите са народ от ирански произход.
Иранци ли са кимерите? На този въпрос ние не можем да дадем утвърдителен отговор, при положение , че Страбон ги нарича тракокимери, а други римски историци ги отнасят към келтите, към които принадлежат и съвременните потомци на кимерите – уелсците.
Различните представи за народността на кимерите изглежда имат основание, след като персийският цар Ксеркс, управлявал около 470 г. пр. Хр., различава кимери от Амиргия и кимери, носещи островърхи шапки. Тези различия ние свързваме с продължителните странствувания и преселения на кимерите, при което отделните групи кимери са увлекли и племена от ирански (мидянски), тракийски и келтски произход, смесили са се с тях и са приели техния език и народностни традиции.
Така са се обособили главните кимерийски клонове, всеки с различен народностен облик. От това не бива да си правим извода, че кимерите поначало принадлежат към един от тези познати индоевропейски народи.
От сведенията за народностната принадлежност на кимерите, както и за старите им обитания заключаваме, че във всички случаи те са индоевропейски народ. Още повече, че и в „Джагфар Тарихи”, те са поставени в една общност редом с други индоевропейски народи – масагети, саки, българи, алани, арменци.
Там също така кимерите се определят като клон на синдийското племе. Под синдийци могат да се разбират иранските народи, състовлявали основното население на планините на север от Индия, наричани някога Синд. Но в Джагфар тарихи още се казва, че Върховният бог на синдийците , т.е. на кимерите и древните българи, е Тангра или Тара.
Тези две имена, с които нашите прадеди са призовавали своя Върховен Бог, са непознати сред иранските народи, но техните следи водят към келтските и германските народи. Близки до Тангра са понятията за мълния в английския и германския език – съответно thunder и donner. А с имена, близки до Тара е наричан Богът-гръмовержец в келтския и германския пантеон – съответно Taran и Thor.
Още Раковски е забелязал, че много думи в българския език, считани за “славянски”, имат успоредици както в самскрита и древноперсийския език, така и в келтските езици. В езика на древните българи Петър Добрев различава думи от келтски и ирански корени.
Но докато иранските думи се отнасят за обикновени неща от живота, то основните понятия от държавния и духовния живот на древните българи имат успоредици в келтските езици. Смисълът на тези понятия ще изясним в следната таблица :
| Древнобългарски понятия | Келтски и други понятия |
| ТАНГРА – Върховен Бог | THUNDER(англ.от келтски) – “гръм”; TINGOR (кимр.) – клетва пред Бога DONNER (герм.) – “гръм”; Бог-гръмовержец |
| КОЛЕДА – Празник на Българския Праотец | КОЛЕД (келт.) – “празник” също HOLIDAY(англ.) |
| КОЛОБЪР – жрец | КАЛЛ – “мъдри” – обръщение към келтски жрец-друид. КОЛЛ – свещени знания на друидите |
| КАНАС ЮВИГИ – свещена титла на Българския владетел | КЕАН или КАНС – титла на келтски владетели КАННАС – “Пратеник на Бога” KONIG (герм.) – цар, също KONUNG (сканд.) |
| КАНАРТИКИН – престолонаследник | КАНАРД (келт.) – престолонаследник, също и ТЕКИН |
| РИГ – цар; окончание на имената на българските царе ИСПЕРИХ и ТЕЛЕРИГ | РИГ (келт.) – цар,също REX (лат.); РАДЖА (самскр.) RICH (герм. и готски) – окончание на царски имена |
| ДУЛО – името на Свещената Българска Династия | ДУЛА (келт.) – скиптър ДУАЛ (келт.) – законно наследена власт ; наследствено право |
| УКИЛ (ВОКИЛ) – име на знатен български род | УКЕЛ (ВОКХИЛ) – високопоставено благородническо съсловие при келтите |
| БОИЛА – основна българска благородническа титла | БОИЛА – висш държавен функционер |
| ТАРКАН – управител на област или град, или съдия | ТАРГАД (келт.) – областен управител |
| БАГАТУР – тежковъоръжен конник; старши боеначалник | БАГАДОР (келт.) – келтски воин |
| БАГАИН – младши военачалник | БАГАИД (келт.) – войскови отряд |
| ОНГЪЛ – укрепено място | ONGL (кимр.) – укрепено място |
| КАМПСИ – учител | КАМПА – школа на друидите |
| ЯНКУЛ – планетата Юпитер; Господарят на небесните светила | ЯНГУ (кимр.) – “главен”, “голям” |
(по книгата на Петър Добрев “Преоткриването на Прабългарският календар”, 42)
Тези структуроопределящи понятия свидетелствуват за самоличността на нашите прадеди кимерите. Оказва се, че те са народ от групата на келтите. Изредените по-горе държавни титли са свойствени както за древните българи, така и за келтите от Гойделската група, и по-малко за келтите от Гаелската група.
Към Гойделската група спадат уелсците и корнуолците – потомците на кимерите. И днес уелсците носят древното име KYMRO, а езика си наричат KYMRАЕG (кимрийски). Поначало съвременните европейски учени приемат, че кимерите стоят в основата на келтската народност, образувала се в земите на Горния Дунав през VI в.пр. Хр., по времето на т.нар. “Халдщатска” култура. (43)
А Зонара, цитиран от Йеромонах Спиридон, извежда от Гомер родословието не само на кимерите, но и на келтите (галатите).(44) Така че древните български звания, общи за българи и келти, са изключително кимерийско наследство.
Така следва да си обясним и образуването на българския народ: в основата му стои народът БОЛГ, говорещ келтокимерийски език, а към него се присъединява народът на АРИИТЕ, чиито индоирански език се надстройва над основния келтокимерийски, и така се образува съвременния български език.
Точно по същия начин се е развивал и езикът на тохарите – сроден с българите народ, живял в земите на север от Памир. В основата си тохарският език е близък до келтския и латинския, но в последствие се е обогатил с индоирански езикови заемки.(45)
От расова гледна точка кимерите са високи и синеоки, също като тевтонските си съюзници. Следователно те принадлежат към Нордическата раса – основната раса на индоевропейците.
Достоверна представа за мястото на кимерите в индоевропейското семейство ни дава теорията на Йоханес Нев за родословието на индоевропейците, основана върху най-новите постижения в тази област на народоизследователското дело.(14)
Съгласно тази теория индоевропейският пра-народ се обособява в една изолирана област на Северна Европа. През V хил.пр.Хр. този пра-народ се разселва на югоизток и от него се обособяват двата главни клона на индоевропейското семейство. Индоевропейцие, заселили се в степите на Източна Европа, са народът на Курганната култура.
Те се считат за прадеди на иранците, известни под древното име арии. В северната прародина остава пра-народът, от който по-късно се обособяват келтите, германите и римляните. На тези два клона съответствуват двете основни групи индоевропейски езици: Сатем и Кентум. Към групата Сатем спадат иранските, словенските и балтийските езици, а към Кентум – келтските, германските и латинският.
Летописът на Раковски свидетелствува, че кимерите се разселват по пътя на по-старите индоевропейски преселения, но много по-късно от тях – през II хил.пр.Хр. Това ни дава основание да изведем произхода на кимерите от келтско-германския пра-народ. Оттук следва да приемем, че кимерите са говорили език от групата Кентум.
Един загадъчен език от тази група е тохарският. Той е сходен с келтския и латинския, но е открит на хиляди километри на изток от областта на тази група езици – в земите между реките Амударя и Сърдаря в Средна Азия.
Тохарският е неговорим език, известен от текстове, записани на индийската писменост брахми.(15) Тези писмени паметници свидетелствуват за преселението на народ, близък до келтите в тези земи през далечното минало. Единственият такъв народ, за който имаме подобни исторически сведения, са кимерите. Възможно е този език всъщност да е смятаният за изчезнал кимерийски език.
Съществени езикови успоредици Петър Добрев открива между келтските народи, живеещи на Британските острови, и народите на Памир, родствени с българите. Общото ни езиково наследство с тези народи, живеещи в толкова отдалечени географски области, е наследство от езика на нашите прадеди – кимерите, разселили се някога по тези земи.
Кимерите и българскитенародности корени (вместо заключение)
В настоящото изследване разгледахме всички налични извори за кимерите с оглед подробното изясняване на въпроса за кимерийския произход на българския народ.
Поради оскъдните сведения за тяхната народностна и културна самоличност ние не можем да постигнем едно задълбочено проучване на общото ни културно и езиково наследство. Все пак общите сведения за кимерите показват, че те имат много сходни черти с древните българи.
Също като тях нашите прадеди са се прославили с високите си войнски добродетели и аристократически традиции, и са разпростряли културното си влияние сред много народи по Света. Древните българи също са конен народ, прочут с ценните си породисти коне – наричани „небесне коне”, за които според древноиндийския епос Махабхарата са се водили войни.
Изображенията на средновековни български владетели върху печати и цветни илюстрации , както и на техни поданици, свидетелствуват , че древните българи не са някакви измислени туранци или монголоиди, както ни заблуждават разни платени съчинители на антибългарски „теории”.(16) Нашите прадеди са от Нордическата раса, както и кимерите, описани от Плутарх.(17)
Древните летописи и някои географски названия потвърждават разказа за разселването на кимерите, представен в Летописа на Раковски – от северната прародина Скандинавия към Волга, Черно море и земите на Северна Германия.
С това те доказват историческата достоверност на Летописа, а заедно с него и на другите документи, свидетелствуващи за кимерийския произход на българите – Джагфар Тарихи, Родословието на Гомер и записките на Прокопий Кесарийски.
Съгласно Летописа българите произхождат от един ранен клон на кимерите – от онези кимери, които са приели името на Цар Болг, управлявал в „страната на Изток”. Коя е тази страна, в текста не се уточнява, но може би става дума за земите до Волга и Черно море, споменати преди това.
Разказаните тук събития се съгласуват и с другите сведения за ранната българска история. Според индийски, китайски и други извори българите са имали държава на изток, наречена Балхара, но в земите на северозапад от Индия.
Тя наистина е много древна държава – съществуването и през VIII-VII в.пр.Хр. е засвидетелствувано в Махабхарата, но Петър Добрев отнася нейната история и по-назад във времето – към X в.пр. Хр., според последните си проучвания. Към I в. от Хр. Хунски нашественици унищожават Балхара и принуждават българите да се изтеглят на запад.
Нашите прадеди основават нова държава в земите на север от Кавказ, която по-късно се разширява в земите на север от Черно море и получава името Стара Велика България. За пръв път българите се явяват на историческата сцена на Европа след разпадането на Атиловата империя, в началото на VI в., според Енодий, Теофан (18), Манасиевата хроника и Летописа на Раковски. Дотогава изглежда българското име е било непознато сред народите на Европа.
От друга страна обаче, в преданията за най-старата ирландска история се разказва за народа Фир Болг, заселил се в Ирландия през предисторическите времена. Неговото име буквално означава „хора на Болг”, т.е. потомци на Болг, Българският Праотец.
За такъв народ болги, преселил се през III-II пр.Хр. на Британските острови от Партиянското царство се съобщава и в историята на Уелс (19,20) Следователно в тези предания е запазен споменът за ранното присъствие на българите в Европа.
Познанията за общото родословие на българи и кимери, както и за пътищата на техните преселения, ни помагат да изясним някои успоредици на българското културно и езиково наследство в земи, където няма доказано българско присъствие.
С въпроса за кимерите не се изчерпвт нашите изследвания върху произхода на българския народ. Както подчертахме в началото , нашият народ произхожда от две народностни групи – кимери-БОЛГИ и иранци-АРИИ, затова сме БОЛГ-АРИИ.
По иранска линия древните българи са родствени с масагетите и саките – два древни народа, живяли в Средна Азия. В тяхното наследство откриваме много български културни следи. От друга страна, понятието тракокимери насочва вниманието ни към траките, които също са наши прадеди.
То показва, че траките и древните българи поначало са родствени народи, и няма нищо случайно в избора на Кан Исперих за новата българска родина. Накрая следва да отбележим, че в някои летописи древните българи се определят като родствени с халдеите (влъхвите) , за които не е известно да са кимери по произход. Всички тези въпроси са предмет на нашите по-нататъшни проучвания.
Библиографска справка
1. Петър Добрев. История на българската държавност – София ,1995, 72-82с.
2.Петър Добрев. Сказанието за Атиловите хуни – С.,1997.
3.Пиер Кребс. Стратегия на културната революция, май 1986г., Университет Виена, www.thule-seminar.org
4.Георги Стойков Раковски. Съчинения т.4 – С., 1988,261-264с.
5.Мирослав Домбрадски. Келтите на Балканския полуостров – С., 1984 , 76-79 с.
6.Петър Добрев. История разпъната на кръст.Част II :Манипулациите на 20 век – С., 1998 , с.90.
7.Кузман Шапкарев. Сборник от български народни умотворения – С.,1968,с.204
8.Жорж Дюмезиль. Скифы и нартиы – Москва,1990,53-54с.
9.Reinhard Schmoeckel. Die Indoeuropaer.Aufbruch aus der Vorgeschichte – Berlin , 1999 , s.281-278.
10. Стефан Никитов. Древните цивилизации. Книга II – С., 1983 , 7-12 с.
11.Василий Татищев. История России т.1 – 260 с.
12. www.kimmerier.de
13.Светлозар Попов. Авитохол и Ирник.Начало на българската държавност – Варна,1999,79-80с.
14. Johanes P.Nev. Die familie der Indoeuropaer – Elemente 6 , Kassel , 1998, 103-110 s.
15.Reinhard Schmoeckel. Die Indoeuropaer … – s.346-349.
16.Петър Добрев. Българи, тюрки , славяни – С.,1996.
17.Методи Попов. Наследственост , раса и народ. Расова принадлежност на българите – София , 1938.
18.Ганчо Ценов. Произходът на българите и начало на българската държава и на българската църква – София , 1910 , 110 – 139 с.
19.L.Lloyd. A history of Wales.5. Ed.London , 1954 , p.30.
20. Петър Добрев. Необяснимото и необикновеното в ранната българска история – С., 1993 , 109-119 с.
43. Reinhard Schmoeckel… s.280. 44. Спиридон Йеромонах...10 с. 45. Reinhard Schmoeckel – s.246-349.