21.04.2011 by Dragan Bachev, взето от
ИСТОРИЧЕСКИЯТ ПЪТ НА КЕЛТИТЕ И РЕЛИГИОЗНИЯТ ИМ СВЕТОГЛЕД*
автор: Д-р Десислава Панайотова-Пулиева
За да можем точно да анализираме идейната структура на модерната “келтска” религия и адекватно да преценим качествата, функциите и мястото ѝ в съвременния живот на хората, трябва да познаваме нейния образец. Затова, накратко ще разгледаме историческия път на келтите и в едри щрихи ще нахвърляме религиозния им портрет.
В етнокултурно и лингвистично отношение келтите принадлежат към индоевропейската езикова общност. Предполага се, че като обособена група от племена те се появяват на сцената на историята около нач. І хилядолетие преди Хр., населявайки централна Европа.
Най-ранните археологически находки с ярко изразен келтски произход са от периода ІХ-VІ век преди Хр. Това са оброчни ями, пълни с дарове за божествата на отвъдния свят, погребални могили, разкриващи нивото на живот на техните обитатели, както и златни, сребърни и метални предмети, открити на дъното или край бреговете на много реки, блата и езера.
Некрополът при Халщат (VІІ-VІ век преди Хр.)[1], скъпоценностите и оръжията от Ла Тен (VІІ-VІ век преди Хр.)[2] и от река Темза (ІV век преди Хр.-ІІ век след Хр.), останките и любимите предмети на екстравагантната принцеса от Викс (V век преди Хр.)[3], невероятно добре запазената могилна гробница на келтския принц от Хохдорф (VІ век преди Хр.)[4] – това са само част от безценните свидетелства за една високоразвита култура, проникната от силна религиозност, чиято оригиналност съумява отчасти да покълне отново две хилядолетия по-късно.
Споменатите находки бележат началото на мощна келтска експанзия. При ползването на съвременни географски термини, установяваме, че келтите се разпрострели от Белгия до Испания и от Ирландия до Унгария. Това било резултат от социалния, икономическия и културен разцвет на келтските племена, който в нач. ІV век преди Хр. провокира предприемането на редица принудителни изселвания на младата част от популацията с цел завладяване на нови територии.
Тези актове носят и по-дълбокия смисъл на ver sacrum[5]като замяна на жертвопринасянето на първите пролетни рожби (човешки и животински) с изгнанието на част от населението. Това отвежда някои келтски племена към Италия и Етрурия.
Сеноните окупират Рим в 386 година преди Хр. Капитолият е спасен като по чудо от своевременната намеса на римските гъски, които дигат тревога и така прекъсват успешния ход на галските воини, чийто предводител Бреннос предпочита да приеме скъпия откуп, предложен от римляните, вместо да довърши похода си докрай, което, ако се беше случило, щеше да моделира световната история по съвсем различен начин.
ІІІ век преди Хр. – галите /континенталните келти/ са вече на Балканите. Годината е 280, когато те навлизат в Тракия. През 279 година част от тях, под водачеството на друг Бреннос, предприемат една от най-големите си авантюри: нападат и разграбват Делфийския оракул на Аполон[6].
Нападението секва след мистериозното разразяване на страховита буря, която кара суеверните воини да се разбягат. Друг поток вече е основал скордиското царство край бреговете на Вардар. Трети поток достига югоизточна Тракия, където се основава келтското царство със столица Тиле[7]. То просъществувало до към 212 година преди Хр., когато било ликвидирано от траките, въпреки силното управление на последния му и най-известен цар Кавар[8].
Ето какво твърди Тит Ливий (ХХХVІІІ, 16) за последното келтско царство на изток:
“В Дардания между келтските първенци избухнали размирици и 20 хиляди души се отделили от Брен, като под водителството на Леонорий и Лутарий се насочили към Тракия. Като се сражавали с народите, които им оказвали съпротива при преминаването, или пък вземали данък от тези, които ги молели за мир, стигнали до Византион, направили поданни всички по брега на Пропонтида и държали градовете там в зависимост. Така стигнали до Азия и пожелали да се прехвърлят…След разприте между Леонорий и Лутарий, които скоро след това се обединили, се прехвърлили с помощта на витинския цар Никомед в Азия, помогнали му да се справи с врага си – брат му Зипоитес, и той ги населил в областта, наречена по тяхно име Галатия.”[9]
Междувременно келтите завладяват и Ирландия, и Британия, с което се оформя дъгата на келтската културна империя, оставила трайни следи в развитието на европейската цивилизация, въпреки факта, че келтските племена никога не съумяват да създадат свое единно държавно устройство.
На това се дължи покоряването на галите от Юлий Цезар, както и по-късното подчиняване на скордиското и галатското царства от страна на римляните. Единствено островите отвъд Ла Манша запазват своята независимост. За Британия това важи до началото на набезите на викинги, нормани, англи и сакси.
Англосаксонският етнически елемент успява силно да стопи доминирането на заварения келтски етнос. През V век Ирландия е християнизирана от св. Патрик и неговите ученици. Постепенно цяла Европа възприема християнството. Днес единствената независима държава с население от чисто келтски произход е Ейре[10]. Според последни електронни данни[11] от 30 декември 2000 година в момента по света живеят 125 милиона души от келтски произход. От тях 100 милиона са от ирландски и шотландски произход.
За това, какви са били келтските вярвания съдим по археологическите находки, открити в почти всички точки на Европа. Интересна информация ни дават съчиненията на класическите и ранно-християнските писатели.
Основни данни за анализи ни предоставят средновековните ръкописи, съхранили, най-често в компилативен вид, оригинални митологични повести и епични поеми.Колкото парадоксално, толкова и закономерно е, че езическата келтска устна традиция е запазена благодарение на перото на ирландските и британските християнски монаси.
Също така, тя стига до нас с помощта на фолклора, чието внимателно изследване дава полезни сведения за оцелели обичаи още от келтско време. Наред с всичко това, изобилието от съвременна научна литература по въпроса дава основание за надежда, че всеки следващ сериозен опит за обективен анализ и осмисляне на келтската религия би могъл да се увенчае с успех.
Сравнителният метод на изследване неведнъж е установявал наличието на фундаментални сходства в религиозното мислене на хора от различни региони и от различни епохи. Едно от тези сходства е идеята за един бог – баща на всички останали богове и техните потомци, човеците.
Тази идея говори за съществуването на изконен монотеизъм, съхранен, в повече или по-малко чист вид, от монотеистичните религии, но видоизменен от езическите и, в хода на времето, сведен до политеизъм с монотеистични елементи. Такъв е случаят и с келтската теогония: обръщайки се към праначалото в търсене произхода на всичко, келтите изповядват, че:
“всички те са произлезли от бога на нощта, и казват, че това им е предадено от друидите. По тая причина определят сроковете на всяко време не по броя на дните, а на нощите; така означават рождените дни и началото на месеците и годините, та денят следва подир нощта.”[12]
Правейки малко отклонение, нека отбележим несъмнената еднаквост на келтското схващане за времето и съответната библейска идея :
“Биде вечер, биде утро – ден един.”[13]
Цезар дава едновременно полезна, но и субективно поднесена информация. Разглеждайки галските божества, той използва имената на римските им паралели, което твърде много схематизира оригиналните келтски представи.
Така Dispater (Бащата на боговете и хората) е представен като Dis=Плутон, гръкоримския бог на подземното царство и смъртта. В действителност, келтската идея за божествения баща се свързва с фигурата на Bilé (ирл.) /Bel/ Belenos[14](гал.), както и с Dagda (ирл.)[15].
Богатите функции на тези келтски божества далеч надхвърлят тези на Плутон/Хадес в силно антропоморфизираната гръкоримска религия, която твърде тясно “профилира” своите богове и богини. Вярно е, че Беленос, освен като баща на боговете и хората, понякога се явява и като бог на мъртвите.
Но основната му функция се свързва с празника Белтайн (Beltaine) – 1 май, когато келтите празнували началото на лятото, палели огньове за защита на добитъка от болести, около тях друидите пеели своите заклинания[16], а мъжете и жените се отдавали на свободни плътски наслаждения, тъй като в навечерието на Белтайн традиционните семейно-любовни ограничения отпадали.
Виждаме, че това се свързва с разцъфването на природата и триумфа на живота. Наистина, ирландският Биле откарвал душите на починалите до Другия свят, където животът продължавал. Това се осъществявало най-често по вода – символа на живота и на богинята Дану (Danu), която била съпруга на Биле…Данни, които ясно отразяват оптимистичното келтско вярване, че след живота идва друг живот и т. н.
Другата фигура, асоциирана с произхода на боговете, а оттам и на всичко останало, е Дагда. Той е известен и под имената Баща на всички (Eochaidh Olathair), Огън (Aedh), Господар на великото знание (Ruadh Rofessa), в които P. B. Ellis[17]вижда триединна символика.
По въпроса дали келтите са имали предчувствие за богооткровения християнски догмат за Св. Троица (Отец, Син-Премъдростта Божия и Св. Дух – благодатния огън на св. Петдесетница) може да се дискутира допълнително. Дагда е бил патрон на ирландския друидизъм, т.е. този бог е персонифицирал най-висшата мъдрост. Негов бил и вълшебният котел, наричан Undri, който никога не се изпразвал и благодарение на който никой не оставал гладен.
“Това е “котелът на изобилието”, който по-късните генерации от християнизирани келти превърнали в светия Граал от Артурианския мит.”[18]
Ирландските келти свързват произхода си и с богинята Дану, майка на Дагда.
“В сагите от т.нар. Митологически цикъл всички главни персонажи принадлежат към Tuatha Dé Danann, “Племената на богинята Дану“, легендарният народ, който, както е прието да се счита, е заселил Ирландия преди там да доплуват синовете на Мил, предците на съвременните обитатели на страната.”[19]
Тук срещаме древната, но не най-първоначалната от всички подобни, идея за женското божество като извор на живота. При внимателно вглеждане се забелязва, обаче, че наред с/или над този принцип съществува вярването в един създател, пък бил той и по-отдалечен и абстрактен по отношение на творението в сравнение с живителните сокове и силите на земята, асоциирани с богинята-майка.
Келтите нямат развита космогония, нито сотириология или есхатология. С времето, тяхната религиозна система се разполага в няколко концентрични кръга:
1)митологичните представи за божествата, които нерядко са историзирани чрез контактите им с човешкия свят или чрез сливането им с определена фигура на цар или на друид;
2)пантеистичното почитане на природата, свързано с персонифицирането ѝ – израз на схващането за преплитането между видимо и невидимо на всички нива;
3)идеята за Другия свят и неговия двойнствен характер;
4)идеята за безсмъртието на човешката душа, за способността ѝ да преминава в Другия свят и да се връща обратно, както и да се преселва в други тела след физическата смърт; с този кръг от идеи се свързват и представите на келтите за човешката свобода и предопределението;
5)всеобщата обвързаност на всичко: божествен свят – човешки свят – природен свят, нерядко използвана от “посветените” за манипулиране на действителността.
За да съумеем точно да оценим в каква степен съвременният паганизъм е приемник на келтската религия, трябва да илюстрираме с конкретни примери описаните по-горе кръгове от идеи и произтичащите от тях култови практики, насищали със смисъл и пословично въодушевление живота на келтите.
Към споменатите върховни божества трябва да добавим не по-малко значимите Луг/ус, Епона (гал.) /Рианон (уелс.), Мориган (ирл.), персонифицирана още от триадата Бадб / Немайн / Маха; Гоибниу (ирл.)/ Гованон (уелс.), галските Сулис, Есус, Суцел/Таран/ис, Нантосвелта, Секвана, Сирона, Росмерта, трите матрони-майки, Цернун/ос, Огма (ирл.) / Огмиос (гал.).
Пример за сливане между божествената и кралската функции е Медб – кралица на четирите ирландски провинции (без Ълстър) и едновременно с това богиня на честолюбието, жестокостта, неуправляемите страсти и войната. Луг е едновременно бог на всички изкуства и поет, герой, занаятчия, арфист,чародей, лечител и т. н.[20]
С неговото име се свързва и Лугназад (Lugnasad) – 1 август – празник на реколтата и начало на есента. Луг е бил едно от най-почитаните божества в целия келтски свят. Не случайно са налице множество топоними, произхождащи от неговото име: Лион, Лаон, Лайден, Карлайл и т. н.
Следващият голям празник, отново след 3 месеца, е Сам(х)айн – 1 ноември, когато се почитат съществата от Другия свят и духовете на починалите. Това е и келтската Нова година, когато границите между този свят и отвъдното са размити. Днес този празник се отбелязва като Хелоуин – денят на Вси светии.
Сезонният цикъл се оцелостява на 1 февруари – Имболк, когато се призовавала богинята Бриджит /Бриг/ Бригантия, повелителка на гадаенето, поезията, лечителството и плодовитостта. На този ден се отбелязвало началото на пролетта.
“Семейните” диади и триадите са отличителен белег на келтското религиозно мислене, което вижда в съюза между мъжкото и женското начало, както и в числото 3, проява на божествена пълнота и съвършенство.
Много иконографски и епиграфски паметници, особено от гало-римския период в Европа, са запечатали образите и имената на келтски божествени двойки: Суцел и Нантосвелта, Моритасгус и Дамона, Борманус и Бормана, Вераудинус и Инкиона. Нерядко мъжкото божество е с римско име, придружено с келтско определение: Меркурий и Росмерта, Аполон Гранус и Сирона, Ленус Марс и Анкамна и др.
“Култът към божествената майка бил популярен из цяла Римокелтска Европа – тя най-често била изобразявана като триада, а епиграфите също изразяват тази множественост, споменавайки за богини като Deae Matres и Deae Matronae.
Тази троичност, изглежда, се проявява най-често в представите за божествени същества, асоциирани с щастието и благополучието”[21]. Изображенията им от Франция, Германия и Великобритания изобилстват от символи на плодородието: младенци, хляб, плодове, кърпа, гъба или корито.
В Германия са открити особени релефи, изобразяващи трите матрони като три жени на различна възраст: младо момиче, зряла жена и старица. Това се асоциира с трите основни фази на луната: нарастване, пълнолуние и залязване.
Триединната женска символика, равнопоставеността на женското начало с мъжкото, силната почит към богините отразяват високото положение, което жените са заемали в келтското общество. Това е от ключово значение за паганистите днес. Те развиват култа към земята, към богинята-майка, към женското начало въобще и по този признак оформят отделни течения и групи.
Вярата на келтите в духовни същества, населяващи всички форми на природен живот, създава оригинална митология и многообразни култови практики. Дърветата са особено свещени за келтите, защото даряват човека не само с красота, здраве, суровини, храна и защита, но и поради дъбоката символика, която може да се открие в тях: корените и клоните им са, съответно, в земята и в небето, представлявайки отвъдното, а стволът символизира настоящето. Затова дърветата били считани за пазители и лечители, за съветници и защитници в трудни моменти, за център на мирозданието[22].
Пример от същия порядък е фигурата на бога с еленови рога – Цернун. Едно от най-ценните му изображения стои върху вътрешната стена на сребърния котел от Гундеструп (Дания – І век преди Хр.). Заобиколен от много животни и сам окичен със символа на дълговечност, сила, изобилие и мъдрост,
Цернун изпъква като повелител на животинското царство. Но това не е просто фауната като сбор от всички животински видове, а царство на тайнствени сили и закони, на мистична символика и духовни знаци. Келтите вярвали,че животните са посредници между божествения и човешкия свят.
Без да ставаме застъпници на келтския религиозен светоглед, трябва да споменем, че векове наред Цернун е бил погрешно асоцииран от западните християни с дявола. Подобна липса на духовна проницателност, която да различи същинския враг на човешкия род от емблемата на определени, ценени от келтите, сили и свойства, не прави чест на никого, още по-малко на истинския християнин.
На него подхожда да си отговори, по-скоро, на въпроса – в каква степен за келтите са валидни думите на апостола:
“и славата на нетленния Бог, измениха в образ, подобен на тленен човек, на птици, на четвероноги и на влечуги…”[23]
Край на първа част
*Публикувано в сп. Философия, бр. 5-6, 2001, с. 25-31. Първа публикация – в списание Богословска мисъл. Авторът, д-р Десислава Панайотова-Пулиева е експерт в Културно-просветния отдел на Св. Синод на БПЦ-Българска Патриаршия, член на Работната група по въпросите на религиозното образование при Св. Синод на БПЦ-БП, главен редактор на Oфициалния сайт на БПЦ-БП и директор на Център за религиозни изследвания и консултации „Св. св. Кирил и Методий“ при храм „Св. св. Кирил и Методий“, ул. „Г. Вашингтон“ № 47, София.
[1]. Открит през 1824 година в Австрийските Алпи.
[2]. Открити през 1853 година в Швейцария, край езерото Нюшател.
[3]. Открити през 1953 година в Кот-д`Ор, Франция.
[4]. Открита през 1978 година в Германия.
[5]. букв. свещена пролет(лат.)
[6]. Cicero, De M. Fonteius, 16, 31, 33.
[7]. Все още историко-археологическата наука не е дала убедителен отговор на въпроса дали местонахождението ѝ е било между Стара планина (Хемус) и Странджа-Сакар в района на Тулово (Казанлъшко), или Тиле се е намирала между Странджа и Истанбул (Византион). Тачева, Маргарита, История на българските земи в древността, ч. ІІ, Наука и изкуство,
[8]. София, 1987, с.30-33.
[9]. Пак там, с. 29.
[10]. Eire (ирл.) – Ирландия.
[11]. http://www.celtic.com
[12].Галската война, VІ, 18, (Гай Юлий Цезар), изд. на Д. Чилингиров, София, 1942, с. 138.
[13].Битие, гл. 1, ст. 5. ( Всички библ. цитати са по Синод. изд. на Библията, София, 1991.)
[14].De Jubanville, Henri d`Arbois, Les Druides, Paris, 1906, pp. 35-40.
[15].E l l i s, Peter B. The Druids, Constable, London, 1996, p. 122.
[16].Anecdota from Irish Manuscripts, ed. O. J. Bergin and others (Halle a S., 1907-1913), ІV, 13.
[17].Op. cit., p. 123.
[18].Пак там.
[19].Р и с, Алвин и Бринли, Наследие кельтов, “Энигма”, Москва, 1998, с. 28.
[20].Р и с, А. и Б., цит. съч., с. 37.
[21].Г р и й н, Миранда Джейн, Келтски митове, Абагар, Велико Търново, 1997, с. 75.
[22].Сравни: Е л и а д е, Мирча, Митове, сънища и тайнства, Прозорец, с. 76.
[23].Послание до Римляни, гл. 1, ст. 23.