14 февруари 2019г., взето от http://m.focus-news.net/?action=opinion&id=49009
Археологът и завеждащ отдел „Археология“ в Регионалния исторически музей във Враца доц. Д-р Нарцис Торбов в интервю за Агенция „Фокус“ по случай Световния ден на археолога.
Фокус: Доц.Торбов, във Враца изнесохте лекция на тема „Мечовете келтски тип от България II-I в. пр. Хр.“. Разкажете малко повече за нея?
Доц. Нарцис Торбов: Келтите и галите са просто две наименования на една голяма народностна група, която е първоначалното население на Англия. След това с Испания се образува една келтско-иберийска общност. Келтите са характерни особено за Франция, за нейната южна част, където са известни с името гали.
Келти има и в северните части на Италия, защото Юлий Гай Цезар води т. нар. галски войни точно срещу келтите. Когато той се връща от похода си срещу галите, преминава прословутата река Рубикон, останала с известната поговорката, че като се мине реката, жребият е хвърлен.
Със смъртта на Александър Велики келтите започват своята инвазия на Балканския полуостров и племето скордиски започва да населява територията на днешна Сърбия. Едни от най-големите некрополи, които са разкрити от келтите или далите, са точно в един квартал „Карабурма“ в Белград.
Въз основа на разкопките от този квартал е създадена хронология за двете келтски групи – източна и западна. Част от скордиските или т. нар. малоскордиски, според исторически източници се установяват точно до река Тимок. Характерна особеност на келтското въоръжение са точно мечове и келтските мечове са популярни в цяла Европа.
Особеното е, че тези мечове намират прием и у нас, като най-голямата концентрация на Балканите е в рамките на Северозападна България – в териториите между реките Огоста и Искър, Дунав и град Враца и село Паволче. Тези мечове са характерни за едни воини, които са населявали териториите на днешна Северозападна България.
Тук вече идва големият спор дали хората, които са живеели в Северозападна България и са разполагали с тези дълги мечове са келти, или са местното тракийско население, което възприело тези мечове като част от специфичното въоръжение точно за траките.
Аз смятам, че второто е вярно, защото голяма част от въоръжението е открито в тракийски надгробни могили. Това е и основната теза в лекцията – как едни мечове, които по принцип са характерни за цяла Европа намират прием и в Северозападна България и техни подобия се произвеждат и въоръжават траките.
Фокус: Какво могат да видят хората в Регионалния исторически музей във Враца?
Доц. Нарцис Торбов Точно тези мечове са част от експозицията в нашия музей, тъй като в околностите на около 20-30 села са намерени такива екземпляри. По-ранните мечове са по-къси и са добре заострени, а най-късните мечове – са със заоблени отдолу върхове и четириръби дръжки.
Дължината на най-късните екземпляри надвишава метър. Освен мечовете, може да се види Рогоземското съкровище и да се научи повече за Могиланската могила. В музея във Враца могат да се видят много интересни, атрактивни артефакти, които са свързани изключително с траките и с местното тракийско племе трибали.
Фокус: На 14 февруари отбелязваме Деня на археолога. Вие се занимавате с археология и сте участвали в доста разкопки. Какво е най-важното, за да бъдеш добър археолог?
Доц. Нарцис Торбов Най-важното е човек да бъде трудолюбив, съзнателен и ученолюбив. Трябва да е трудолюбив, защото археологическите разкопки на определен обект се правят пет, десет, петнадесет години, а това означава човек да е трудолюбив.
Освен това трябва да е съзнателен, за да може много добре да документира това, което е разкопал – да има много добър дневник, много добра полева инвентарна книга и да е направил много хубави снимки.
Последното нещо е да бъде ученолюбив – обикновено ние в България смятаме, че всичко което сме открили е уникално, но когато човек е достатъчно ученолюбив и може да се разрови из литературата, вижда, че в други краища на Европа са открити подобни находки и може да направи връзката между тях. Така можем да разберем какви контакти са съществували между отделните общности.
„Фокус“: Открити са много разкопки в цялата страна, има ли все още неизследвани краища от археологическа гледна точка в България?
Доц. Нарцис Торбов България се намира в такъв географски пояс, където то не може тук при нас да няма находки, селища и некрополи, които да са свързани с различни исторически епохи. Просто такова е нашето място, където ние живеем.
Последните обаче 10-15 години при нас започна много така да седи иманярството. Оказа се, че много материали бяха извадени от своя исторически контекст. Разкопава се нещо непрофесионално, изваждат се някакви находки, които по-късно се показват и продават, но те са излезли вече от контекста.
Дали това е монетна находка, дали това е въоръжение или нещо друго, то е извадено от някъде. Така започва да се губи информацията, която е най-важна за археологическата наука.
Аз се надявам, че в бъдеще на много места ще продължат археологическите проучвания в България и ние ще можем лека-полека да запълваме този пъзел от историческото минало на България.
Фокус: Какъв е интересът към археологията в България?
Доц. Нарцис Торбов През последните 10-15 години наистина стана много атрактивна, защото при нас започна да се оформя една идея за културния туризъм. Едни от най-важните елементи на културния туризъм са точно са археологията, разкритите селища, крепости, некрополи и т.н.
От тази гледна точка в България съществува един много голям интерес към археологията. Достатъчно е всеки един от вас да следи медиите всяко лято и да види, че непрекъснато в България се правят някакви разкопки и има открития.
Според мен обаче не трябва колегите археолози, да прекаляват в стремежа си за търсене на сензация – да бъдат по-обрани, конкретни и да не се изхвърлят много като казват, че нещо е единствено и незаменимо по света. В крайна сметка това, което се открива в България, е част от европейското културно-историческо наследство.
Фокус: Получавате ли необходимото финансиране от държавата?
Доц. Нарцис Торбов Моето мнение е, че държавата полага усилие да има финансиране. Няколко години подред ние за нашите разкопки с колегата Александра Петрова в местността Градището получаваме държавна субсидия.
Като представител на държавата, се явява и Община Враца, откъдето също получаваме средства за извършване на археологическите разкопки. Без подкрепата на Община Враца от 2007 до 2018 година ние нямаше да можем да извършим археологическите разкопки в местността Градището, прохода Вратата, които са пряко свързани с името на град Враца.
Тук е мястото да благодаря на Общината, на ръководството и на кмета, за това, че винаги са ни оказвали съдействие. Човек не трябва да смята, че ще направи добри разкопки, ако му дадат 100-200 хил. лв.
Могат да се направят стойностни разкопки с много добри археологически резултати и със 10 хил. лв. и с 15 хил. лв. В крайна сметка има една поговорка, че всеки се простира според чергата си.
Фокус: Какво е Вашето отношение към иманярството?
Доц. Нарцис Торбов: За мен иманярството има социални корени. На много места и села, особено в Северозападна България цари безработица, безхаберие и немотия.
Много хора се чудят по какъв начин да изкарат нещо и често пъти иманярството е едно от средствата за припечелване. За мен проблемът с иманярството е дълбоко социално-икономически. Ако нашето общество успее да се стабилизира и се преодолеят тези проблеми с безработицата и приходите на населението, то иманярството напълно естествено лека-полека ще отмре.
Фокус: По какви други проекти ще работите през новия археологически сезон?
Доц. Нарцис Торбов Хората виждат само едната страна на археологията – полевата работа и самите археологически разкопки. По-важното обаче е тези находки да бъдат публикувани коректно и в голям обем.
Тази година извън археологическото проучване ще работя по темата с келтските мечовете, защото на моята лекция мога да си приказвам най-различни неща за тях, но в крайна сметка човек трябва това да го обобщи под формата на изследване с каталог, който да е достъпен за един по-широк кръг от изследователи.
Ако успея да направя книга за мечовете от келтски вид от България, тя ще бъде приета с интерес поне в съседните балкански страни, а от там вече в останалата част на Европа.