Български автори,  История

„Тракийските” келти през ІІІ и ІІ в. пр.н.е.

27.09.2012г., Автор: letopisec, взето от http://letopisec.blog.bg/history/2012/09/27/trakiiskite-kelti-prez-i-v-pr-n-e.1003755

Уважаеми приятели ! Предлагам ви за четене този откъс от книга „Траки“ /1982/ на известен български историк Христо М. Данов. Като изключим колоритните „термини“, използвани от автора като „келтски пълчища“, „разгром на келтите в Тракия“, „преувеличена мощ на келтите“ и „антикултурната роля на келтските нашествия“, дадени са доста интересни факти.

Няколко кратки бележки върху властта на келтите, и то главно в земите южно от Балкана…Основаната от келтите държава, т.нар. още царство Тиле (1), обхващала, както изглежда, главно част от дн. Южна България заедно с прилежащите части от някогашните Припонтийска и Егейска Тракия.

Както е известно, келтите (или галатите), когато нахлули в източната половина на Балканския полуостров, по-конкретно в земите на дн. Южна България, представлявали незначителна част от келтските (галатските) пълчища, които наводнили и опустошили преди това значителна част от Македония и Гърция.

В Гърция те стигнали чак до Делфи. Ако съпоставим многолюдните келтски пълчища, които наводнили и опустошили голяма част от Македония и Гърция с техните малобройни отломки, които навлезли в древнотракийските земи и за няколко десетилетия се установили южно от Стара планина, главно в днешната Подбалканска долина, ще трябва да подчертаем, че „тракийските” келти били незначителни по численост.

Според сведенията на достоверни антични автори те били заедно с жените, децата, старците и робите си не повече от 20 000 души. Впоследствие към тези келти се прибавяли отделни малобройни групи. Едновременно с това обаче отрано започнало постоянно „оттичане” на „тракийските” келти към Мала Азия, където техните многобройни едноплеменници, които преминали по-рано, наложили за векове наред своето етническо име – Галатия – на част от Централна Мала Азия (онези области, които преди това се наричали Фригия и Кападокия).

Незначителният брой на келтите, които останали до края, т.е. до своя разгром в Тракия (края на последното десетилетие на ІІ в. пр.н.е.), се потвърждава и от факта, че тъкмо в Южна България и в Източна (Турска) Тракия материалните следи от тяхното присъствие по тия места са най-незначителни и най-трудно доказуеми.

Разрушителната мощ на келтското нашествие в тракийските земи била голяма. С изненадващия и неудържим бурен устрем, който е характерен особено за началния период на техните нашествия, се обясняват и сравнително лесните им успехи и в Тракия. В античното писмено предание, особено у Полибий (2) и у някои други автори преди него, е отразена тази характерна черта на келтските набези, като, разбира се, разрушителната им мощ е преувеличена.

Говорейки за престоя на келтите (галатите) в черноморските протоци, той представя тяхното присъствие по тези места като извънредна сериозна опасност за развитието на търговията на Бизантион. На друго място (3) ние сме показали подробно, че тези представи не само на Полибий, но и на други елинистични писатели за деструктивната и антикултурната роля на келтските нашествия в Гърция, Македония, Тракия и Мала Азия са до известна степен отзвук от възпоминанията на нашествието на галите в Италия, за разрушаването на Рим и за свързаните с всичко това ужаси.

Що се отнася до келтската опасност за търговията на Бизантион и изобщо за корабоплаването в Черно море, е необходимо да се отбележи, че една от големите военни слабости на келтите (галатите) била всеизвестното им безсилие и безпомощност по море (4), както и тяхното неумение да обсаждат и превземат добре укрепените полиси на гърците.

Докато пребивавали в Тракия, келтите не били в състояние да превземат нито един от гръцките полиси по брега на Черно море и да попречат на флотските единици на гр. Истрия, да се притекат на помощ на Аполония, когато градът бил заплашен от келтите. „Тракийските” келти не могли да попречат на войната, която избухнала към средата на ІІІ в. пр.н.е. между Калатис и Бизантион за монопола на Томи.

Всички тези слабости на келтите обясняват и един друг важен за историята на древна Тракия факт, а именно, че в тясно съседство с Келтското царство в Югоизточна Тракия могли да съществуват няколко тракийски княжества, които изникнали върху развалините на някогашното Одриско царство и върху развалините на царството, което успял да създаде за известно време Севт ІІІ.

Разгромът на Келтското царство в Тиле бил резултат не на слабостта на Кавар, последния келтски владетел в Тиле, колкото на слабата вътрешна спойка между малобройните племенни отломки на келтите, които останали в Тракия.

За организирана и продължителна власт на келтите в днешна Южна България трудно може да се говори – не са оставили никакви следи. Келтското присъствие по тези места, макар и да траяло 6 десетилетия, не предизвикало съществени изменения в материалната и духовната култура на траките.

(1)                           Тиле – столицата на „тракийските” келти, се търси някъде в днешната Подбалканска долина. Според някои учени тя се намирала на територията на днешна Източна (Турска) Тракия. По-вероятно е обаче първото предположение.

(2)                           Вж. Polyb. ІІ, 33,2, където той описва ужаса, които келтите всявали у противника си в началото на своите набези. Вж. също Polyb. ІІ,35,9 и ХХV,6,3, където се говори за страха от келтите (галатите) в гръцкия свят.

(3)                           Вж. Данов, Хр. Древна Тракия, с. 436-438 и особено Danov, Chr.Altthrakien, 1976, с. 360-377

(4)                           Така, за да се прехвърлят от Европа на малоазийския бряг, келтите трябвало да се задоволят само с една лодка! – които те наемали от съседните гръцки полиси

image

Откъс от книгата „Траки” (С., 1982) на големия български историк Христо М. Данов (1908-1997), който е роден в Пловдив, в рода на видния книгоиздател Христо Г. Данов, където учи и завършва класическа гимназия (1927). Учи класическа филология и история на Стария свят в Университета на Виена, където получава докторат по философия, (1932). Автор на множество статии и изследвания у нас и в чужбина.

Тракийските племена, карта от книгата на проф. Данов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *