Български автори,  История,  Традиции

Културно наследство на келтите – реферат

Великотърновски университет „Свети свети Кирил и Методий“, Исторически факултет

https://drugi.dokumentite.com/art/kulturno-nasledstvo-na-keltite/87550

Изготвил: Петя Маноилова
Етнология, ІІI курс
Фак. номер: 00099-Е

Келтите са може би една от най-древните паневропейски цивилизации, а келтските обичаи и божества имат съществено влияние върху ранното християнство. Появата на келтите се датира около VIII-VII век преди н.е., но има доказателства и за по-ранното им присъствие на континента. Има дори археологически доказателства за келтското присъствие на територията на днешна Франция и западна Германия около 1200 години пр. Хр., но повечето археолози асоциират началото на келтската цивилизация с Халщатските разкопки /Hallstatt/ на територията на днешна Австрия – Oberösterreich (Upper Austria). Затова и първият период на келтската история се нарича прото-келтски в Швейцария. А вторият е Ла Тене 500-15 пр. Хр. Ла Тене се намира в Швейцария.

Римляните наричат келтите -„Гали“, а гърците -„Келтои“, но и на двата езика тези думи означават „варвари“. През V – III век пр.н.е. келтите са непобедими, те окупират по-голяма част от Европа на север от Алпите, а през III век пр.н.е. тръгват и на юг. Около 281 г. пр.н.е. те стигат земите на днешна България и основават царство, наречено Тиле /Thile/, а след това продължават похода си на юг, влизат в земите на днешна Турция и в Анадола основават най-южното келтско царство, наречено Галатия /Galatia/. Галатия съществува над 300 години /според различни източници и повече/, но Тиле явно е било „трън в очите“ на траките, които елиминират това царство през около 218 г. преди н. е.

Предполага се, че келтите са пристигнали на Британските острови през V-IV век преди н.е. По това време основната част от келтите е живяла на Континента, но с укрепването на Римската империя и походите на легионите, Британските острови и провинция Бретан във Франция са останали най-сигурни места. Римляните нападали островите няколко пъти и когато Англия /England/ е била превзета, келтските кланове се преместили към по-далечните земи – Ирландия, Уелс и Шотландия. На практика в тези земи келтското влияние никога не е било прекъсвано и затова в днешни времена повечето ирландци смятат, че имат келтски корени. Много съвременни жители на Ирландия, Уелс, Шотландия и Бретан /Франция/ говорят на келтски диалекти.

Келтските езици са част от индо-европейска група и в момента се използват на територията на „Шестте Келтски Нации“ – Шотландия /Scotland/, Ирландия /Ireland/, Остров Ман /Isle of Man/, Уелс /Wales/, Корнуол /Cornwall/ и Бретан /Brittany/. На тази територия живеят 18 570 000 души, от които по данните на организацията Келтска лига около три млн жители познават или говорят келтски диалекти. Тези факти очевидно доказват, че келтските езици и култура не са мъртви, а са напълно активни фактори, които се развиват макар и в регионален мащаб.

Келтската цивилизация не е оставила писмени документи, затова повечето писмени данни са от съвременниците, най-вече римляните и гърците /първите документи са от V в. пр.н.е/.

Повечето келтски кланове участвали в битките голи, но телата им са били изцяло боядисани във „военни“ цветове – златисто на син фон. Всъщност съвременниците като Публий Корнелий Тацит, които отричали „примитивната“ същност на този народ, описват келтите, живеещи на Британските острови като хора с руса, червена или златиста коса, добре сложени. Интересен според него е фактът, че келтските жени според съвременниците са били винаги по-високи от римляните, с пищна коса, заплетена в сложна плитка, облечени в боядисани и бродирани дрехи. Мъжете и жените са носели прави вълнени полички /които сега наричаме шотландски/, носили са украшения, като огърлици, браслети и халки, включително златни и сребърни. Изящни брошки, използвани като закопчалки на горни дрехи и поли са били обичайни предмети в келтския живот.

Убедителен аргумент в полза на „цивилизования“ живот на келтите дават намерените скелети в блатата и мочурища в Дания и Англия.

Повечето келти са живели в села с развито земеделие, градовете им са свързвали селата като места за икономическа и културна активност. Укрепени градове и свети места са били издигнати покрай оживени пътища. Именно разкопките от келтските поселения са показали истинския живот на келтите.

Например при разкопките в Ла Тене бяха намерени плетеници, метални изделия, керамика, стъкло при това аранжирани със сложни геометрични орнаменти. Тоест келтите не само са били майсторите в обработване на металите, включително изработване на мечове, но и са имали усет към изящното и съвършеното.

Днес, хората които смятат, че имат келтски корени могат да бъдат открити в следните региони – република Ирландия /Ireland/, на келтски – Eire; остров Мaн /Isle of Man/ – самостоятелна общност в рамките на Великобритания, на манкс /келтски диалект/ – Ellan Vannin; графство Корнуол /Cornwall/, Южна Англия, на корнуолски /келтски диалект/ – Kernow; Шотландия / Scotland/, на шотландски келтски – Alba; Уелс /Wales/, на уелски /келтски диалект/ – Къмри /Cymru/; провинция Бретан /Brittany/, Франция, на бретонски /келтски диалект/ – Breizh.

Освен шестте келтски нации хора с келтски корени има в: провинция Галисия /Galicia/, Испания, провинция Астурия /Asturies/, Испания, област Галатия /Galatia/, Турция.

Някои изследователи свързват древните келтски племена с културата на урните (Южна Европа – дн. Швейцария, Франция, Англия и Северна Испания – IX в. преди новата ера). Те носят култура на уседнали земеделци, при коята политическата и културна хегемония на келтите постепенно създава класово робовладелческо общество с развити занаяти, търговия и добре уредени градове. В Европа спомена за тази култура се пази чрез названия на местности, растения, животни, богове, а също и чрез културната практика и някои типично индоевропейски форми на обществено устройство. Пример за това е кралската институция „рикс“, която е твърде близка до латинското название „рекс“.

Имената на келтски племена са се запазили и в редица географски названия – брити – Британско острови, скоти – Шотландия, белгов – Белгия, хелвети – Швейцария, бойм – Бохемия.

Друго наследство от келтите в културно отношение е почитта към Майката природа. Всеки от осемте келтски празника /Имболг, Остара, Белтен, Лита, Лунасах, Ламас, Мейбон, Сауин и Юл/ съдържа ритуали, почитащи Майката Природа. По времето на всеки от празниците келтите украсявали с цветя и билки ритуалните места, като неписаното правило било: „Късай 1/3 от стъблото“.

На празника Белтен, например, Богът Бел се явявал предрешен в туника със зелени листа и е наричан „Зеленият Джак“ /Green Jack/.

Дори хороскопът на Келтите е дървесен: зодиите са наречени на различни видове дървета сменящи се на всеки десет дни.

Следващ аспект е равнопоставеността между мъжете и жените. Според келтската митология животът се ръководи от „Тройно Божество“: Мома, Майка, Баба, които са символи на Живот, Смърт, Прераждане. Това е вероятната причина за първото в Европа равенство на половете.

Съвременниците на келтите с учудване описват келтските жени-пълководци, жени-търговци и притежателки на имоти, дори жени-друиди. Келтските богове и богини са били равнопоставени и еднакво „важни“.

В материалната култура остатък са предметите от желязо. Когато не са воювали, келтите са били добри фермери. Толкова добри, че можели да имат на полето до осем вола едновременно. Затова те изобретили металния плуг, който в комбинация с волски впряг, бил много по-ефикасен.

В Къркбум /Kirkburn – Източен Йоркшир/ е намерен меч, който се разглобява на седемдесет различни части /предполагащ скрито пренасяне/. Тоест самият меч, дръжката и ножницата се сглобяват от седемдесет различни метални части, което говори за високо майсторство на келтските „оръжейници“. Още по-впечатляващ е фактът, че около III в. пр.н.е. келтските майстори изобретяват металната ризница от халки /Chain Mail/, която е известна и днес. Римските съвременници пишат, че империята е копирала ризниците от телата на убитите келти и така този толкова познат атрибут се разпространил в Европа.

Следващия елемент от келтското наследство са друидите. Те били най-тачените хора в келтското общество. Те били лечители, проповедници, съдии, учени и учители. В определени случаи /например при внезапно вражеско нападение/ те са имали по-големи права дори от краля. На практика те са свързвали келтските кланове в една общност. Друидството е вълнувало хората през всички векове, дори през XVII век то било „възродено“ като традиция /Druid Revival/. Влиянието на друидите върху келтското общество било толкова голямо, че римляните нападайки келтско селище първо убивали друида.

Според келтската традиция за всеки ден от седмицата в Уелс има позволени и непозволени дейности. В понеделник не се женете и не взимайте заеми, защото „работа започната в понеделник няма да свършите и за една седмица“. Понеделник е лош ден за нови начинания. Вторник е ден на късмета, добър за пътуване и женитба. Сряда е ден на вещиците, не предприемайте нищо ново, защото магьосниците могат да го провалят. Четвъртък е благоприятен ден за кръщене, но е лош ден за местене в друго жилище. Петък е денят, в който изгонили Адам и Ева от Райската Градина, следователно е най-лош ден от всички. В петък не се подрязват плодови дървета, в противния случай няма да цъфтят и дават плод още три години. Водните площи в този ден са под контрол на самодиви и трябва да се избягват. Събота е късметлийски ден, идеален за търговия. Денят за пренасяне на вещите на младоженците в техния дом, но не е добър ден за женене, защото няма да живеят заедно и една година. Неделя е подходяща за женене. Рана от нож в този ден зараства по-бавно.

Келтските празници са запазени и до днес. Колелото на Годината е келтската представа за цикъла на сезоните на живота. Празнуването е тясно свързано с природния цикъл – слънцестоене, равноденствия, „четвърти“ /датите в средата между слънцестоене и равноденствия/. Всеки един от тези празници има собствена енергия и същевременно е свързан с друг, а заедно образуват вечния цикъл – „Колелото на живота“. Колелото ни въвежда в циклите на растеж, прибиране на реколтата, почивка и обновяване. Всеки цикъл е важен и не може да съществува без другите.

Келтите живеели и работели според тези цикли на живот, за да има „по-добро разбирателство и просперитет“. Те вярвали, че като чествуват циклите на сезоните и се съобразяват с тях, можели да открият много тайни на живота, земята и магията.

Келтските празници са: Имболг /1-2 февруари/, Остара /20-21 март/, Белтен /30 април – 2 май/, Лита /20-25 юни/, Ламас /31 юли -2 август/, Мейбон /21-23 септември/, Сауин /31 октомври/ и Юл /21-22 декември/.

IMBOLC или IMBOLG /“настъпване на пролетта“/ или OIMELC /oi-meilg – „когато има овче мляко“/, или CANDLEMASS /празник на свещите/, или BRIDE’S DAY, BRID’S DAY /Ден на булката, Ден на Света Бригит/. Пикова дата: 1 или 2 февруари. Това е втория от четирите „огнени“ празника, посветен на идването на Пролетта. Той се илюстрира като булка, чакаща завръщането на Бог Слънце. Оттам идва ирландското име на празника „St. Briget’s Day“ – Ден на Света Бригит. Според келтското „Тройно Божество“ – „Бабата“ се преражда на Имболг в Дева Бригит – Богинята на Огъня и Целителка. Бригит забременява и ражда Новото Слънце.

Бригит е Богинята на поезията, лечителството и ковачеството, а също така е покровителка на най-важните занаяти в келтското общество – боядисването, тъкането и варенето на бира. Основната цел на ИМБОЛГ е празнуването на Пролетта, сменяща Зимата. Това е период от време, свързван с началото на растежа и ръст като цяло. На този ден ние посяваме семена на нашите надежди и мечти за идните летни месеци. Символите на този празник са свещи, булки /годеници/, кукла от житен клас, обагнени овце. Характерни цветове са бяло, сребърно, светло-жълто.

Следващият празник е OSTARA /Остара/ или празник на пролетното равноденствие. Той е първият истински ден на пролетта и се празнува на 20 или 21 март. Дните вече са равни на нощите, силите на светлината побеждават силата на мрака, а Младата Земя продължава да узрява и да расте. Отново виждаме пъпки по дърветата. Изгражда се Енергията, дните стават все по-топли с обещание и надежда за добра реколта. Богинята се явява като ОSTARA и носи кошница с яйца. Тя се придружава от Заека /символ на плодовитостта/, като Божие присъствие.

Името EASTER /Великден/ произлиза от древни фестивали на плодородието, покровителствувани от богинята Eostre – на тевтонски богиня на пролетта. Всички култури имат пролетни фестивали от този тип. Зеленото е свещен цвят за този празник от древни времена, защото представлява озеленяване на земята с растителност. Това е празник на новия растеж. На този празник Богът и Богинята се представят като Зеленият Човек и Майката Земя. Преданието казва, че Зеленият Човек е роден от Майката Земя през дълбоката зима, живее до края на годината и и умира на празника Сауин /SAMHAIN/ – 31 октомври. Богът и Богинята създават любовна връзка, която завършва на празника Белтейн /BELTAINE/ на 1 май. Друга важна част от празника е събуждането на Майката Земя. Символи са яйце, питомен заек, равностранен кръст, пеперуда. Цветовете са пастелни.

BELTAINE /Белтен/, празник на Бога Слънце – Bel, празник на цветята. Това е „огненият“ празник, празник на силата и плодородието, който възвестява пристигането на лятото. Празнува се „от залез на 30 април до залез на 02 май“. Счита се, че в келтска година има два основни празника – два сезона: летен Белтен и зимен Сауин – 31 октомври. Думата „Белтен“ буквално означава „ярък“ или „яркият огън“. Символи са яйце, кошница, цветя, бито масло. Цветовете са червено и бяло. Пристига лятото, времето става по-топло, разцъфват се цветята и Земята тръгва напред към новия живот. Белтен е празник на цветята, плодовитостта, чувствеността и удоволствието. Първите цветя на лятото се събират в чест на младата Земя. Богинята идва на този празник като Майската Кралица или Флора, а Богът се превръща в Майският Крал или Зеленият Джак.

LITHA /Лита/- „Midsummer night“, Празник на лятно слънцестоене, „Ден на събирания“. Това е най-дългият ден в годината, в който Слънцето къпе Земята в безценна светлина. Според келтския календар лятото започва на „Белтен“ – 1 май и свършва на „Лунасах“ – 1 август. Този празник е „посред лятото“. Денят, в който се събира човешката общност за земните си дела. Празнува се „от 20 до 25 юни“. Символи са слънчев диск, имел, пера, листа. Цветовете са зелено, златно и жълто.

LAMMAS /Ламас/ или LUGHNASADH /Лунасах/, или „Фестивал на хляба“, или „Августовска бъдни вечер“. Пикова дата: 31 юли, 1 или 2 август. Този празник се пада между лятното слънцестоене и есенното равноденствие, когато денят става все по-къс, а нощите – все по-дълги. Ламас и е първия от трите празника на Реколтата, последван Mabon и накрая Samhain. Ламас или Лунасах е „житният“ празник, посветен на зърнена реколта от царевица, пшеница, ечемик и естествено хляба. Плодовете и зеленчуците, които узряват в края на лятото, са също част от традиционния празник. Богинята, с образ като Кралицата на изобилието, се прославя като нова майка, която ражда изобилие, и Бог е почитан като бащата на благосъстояние. Символи са всички житни култури, хляб, „дървена панела“, ягоди.

Вършитбата за келтите е била свещен акт и в домовете им, където се е съхранявало събраното зърно, на входната врата отдолу се е поставяла „дървена панела“, „за да не избяга зърното“ в прекия и преносен смисъл. Смята се, че от това се е появило понятието „праг на вратата“. Цветовете на празника са сиво, жълто, златно, зелено.

MABON /Мейбон/, втори празник на Реколтата /Винен Празник/. Пикова дата – 21 – 23 септември. Този празник се пада на есенното равноденствие, в края на летните месеци и идването на зимата. Дните и нощите отново са еднакви, градините цъфтят и са пълни с изобилието от Природата. Но във въздуха вече се усеща дъхът на новия сезон и започва подготовка за дългите студени зимни месеци. Основната селскостопанска реколта вече е събрана, остават късни плодове и ядки. Енергията от умиращите растения се връща обратно в земята. Листата на дърветата стават червени, кафяви и златни, като символ на залязващото Слънце. Природата се приготвя за зимата.

Според келтите това е сезонът на баланса между вътрешния и външния свят. От този момент ние трябва да разчитаме на вътрешните сили и да правим дългосрочни планове. Трябва да „посеем“ мислите, които ще зреят в подсъзнанието до пролетта.

На този празник „като за последно“ трябва да облечем хубави дрехи, да пием вино, да празнуваме много и щедро. Към този празник трябва да приключим старите си дела, защото започва период на размисъл и почивка.

Подобен празник при християните е Свети Архангел Михаил /Michaelmas Day/ – 29 септември, защото се смята че Св. Михаил закриля срещу силите на мрака. Символи са ябълки, вино, лози, венци, кратуни, „рог на изобилието“. Цветовете, характерни за празника са кафяво, оранжево, червеникаво-кафяво, есенни цветове.

SAMHAIN /Сауин, Самхейн/ или „Ден на Вси Свети“, или „Нощта на предците“, или „Св.Мартин“ – 31 октомври. Буквално означава „Краят на лятото“. За келтите след Сауин започва зимата и новата година. На този ден се празнува „краят на всички реколти“ – на ечемика, овеса, пшеницата, ряпата и ябълките. Това, което не е прибрано ще бъде разрушено от студеното дихание на Магьосниците през ноември. На тази дата се почитат починалите предци.

В нощта на Сауин Старият Бог умира и се преражда на празника Юл /21 декември/, а докато Богинята Баба скърби за своя син между двата празника, хората „живеят в пълна тъмнина“. И тъй като в дългата нощ на Сауин пристигат душите на умрели предци, празникът е подходящ за провеждане на спиритични сеанси. За да улеснят идването на душите е било прието да се оставя храна пред къщи и да се запалят свещи на прозореца. Този празник оригинално празнуван от келтите, в християнския свят се трансформира в Хелоуин. Смята се, че в основата на модерния Хелоуин е старата легенда за „Джак Лампата /Фенера/“. Според тази легенда, имало едно време един пияница и мошеник, казвал се Джак, който с хитрост е накарал Дявола да се качи на едно дърво. След което Джак изрязал кръст на ствола на дървото и по този начин заклещил Дявола. Тогава Джак поставил условие, че ако Дяволът спре да го изкушава, той ще го пусне да слезе от дървото. Така и станало. Когато Джак умрял, не го пуснали в Рая заради лошите му навици и естествено не го пуснали и в Ада, заради това че е излъгал Дявола. Дяволът все пак дал на Джак един въглен „да свети в тъмното“ като го сложил в изрязана ряпа, за да „свети по-дълго“. После ряпата е сменена с по-удобната тиква.

Друга традиция е присъствие на котка. Обикновена котка не носила нищо добро, защото усещала присъствие на умрелите, тоест е своеобразна вещица. Но особено внимание е имало към черните котки, защото в келтските традиции черният цвят е символ на Богиня Баба /Старуха/ – една от Тройното Божество – Мома/Майка/Баба.

Смятало се е, че вещиците можели да сменят цвета на козината на котките, но „само 9 пъти в целия им живот“. Символи са казан, ряпа или тиква със свещ, маска, метла. Цветовете са оранжев, черен.

YULE /Юл/ или „Midwinter“ или „Св.Фион“ – 21 или 22 декември. Този празник е в деня на зимното слънцестоене и най-дългата нощ в годината. Тъй като келтската цивилизация е доста преди християнството, празникът няма никаква връзка с Коледата. В този ден се празнува вечният природен цикъл и празник на продължаващ се живот в дългите зимни месеци. На този празник келтите украсявали борове и празнували като цялостна общност. Символи са вечнозелено, венец, бодлива зеленика, чекрък, цепеница. Цветовете са червено, зелено и бяло.

Съществува близка връзка на този празник с Коледата, но истинската келтска „основа“ е връщането на Бог Слънце, а с него и „светлината“. Затова трябва да се празнува „с много светлини и много празници“.

В Ирландия се намира мегалит Нюгрейндж /Newgrange/. Представлява един кръгов комплекс от високи камъни. Възрастта на камъните е над 5000 години, тоест Нюгрейндж е по-стар от Стоунхендж, по-стар от Египетските пирамиди и т.н. Камъните са разположени така, че в деня на зимно слънцестоене образуват прецизно пресечени слънчеви лъчи. Лъчите осветяват сложни орнаменти, изсечени на всеки камък като спирали, „очи“, слънчеви дискове и т.н. И макар че до този момент не е напълно изяснено как келтите са използвали този комплекс, това показва колко важни са били двете дати – лятно и зимно слънцестоене.

Приносите на келтите в културата на потомците им, населяващи днес земите, които те са обитавали, са безспорни. Те са не само в календара и материалната култура, но в музиката, изобразителното изкуство, литературата. Дори днес по българските земи са празнуват редица келтски празници. И както гласи една стара келтска поговорка „Човек е повече от своята съдба“, така и ние трябва да се поучим от тяхната изобретателност, да повярваме в себе си, за да се справяме по-лесно с трудностите на живота.

Библиография:
http://celtic-society.com/contacts.html
http://souvl.com/evro/page10.html
http://magicaura.com/Druidite-%E2%80%93-madrecite-na-dabovete-art878.html
Лекции по Европейска етнология

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *