История

ОТ КОЛЕСНИЦАТА ДО КАВАЛЕРИЯТА В КЕЛТСКИЯ СВЯТ

Уважаеми приятели ! Моят превод на тази статия има дълга история. Много често и до днес ме питат, как така келтите не са създали голяма държава, като римляните. Тоест, ако са били толкова сръчни, изкусни, военизирани и заемали цяла Европа, защо не се получи ? Аз и до днес не знам, защо. И тогава, казват моите приятели, приемаме друга гледна точка и логически предполагаме, че всички, които описват келтите като „въшлясали разбойници“ имат право. Аз не съм съгласен с омаловажаването на келтския етнос, независимо дали идва от Цезар или моите познати, затова реших да направя един експеримент. Намерих стандартна научна статия /от academia.edu/, която безстрастно и аргументирано описва военната тактика на келтите /тази, за която Цезар пише без много желание, например „видял и колесниците в Британия“, защото не му отърва/. Авторът не е надъхан националист от Уелс, получаващ заплата за келтските си изследвания, а млад испанец от Мадрид /без келтски корни/ от катедрата по история и археология към Мадридския Автономен университет. При това този млад учен, доколкото разбирам пише за нещо, отдавна известно на учените като келтските „knowledge networks“ /“мрежи за знания“ – представяте ли си !/, тримаскирия – нещо като келтската фаланга, олекотяване на доспехите и т.н. Въпросният учен Алберто Перез-Рубио ми даде изрично съгласие да преведа и публикувам статията му, която с удоволствие представям на Вашето внимание.

„ПРОБЛЕМИТЕ ИДВАТ ПО ТРИ“:

ОТ КОЛЕСНИЦАТА ДО КАВАЛЕРИЯТА В КЕЛТСКИЯ СВЯТ

Алберто Перез-Рубио /ALBERTO PÉREZ-RUBIO/

Взето от „Военно дело в древния свят, включително последните изследвания по темата, част 1“ /“Ancient Warfare: introducing current research, volume 1”/

Издател: Cambridge Scholars Publishing, 2015

Цялата статия – оригинал на английски език: https://www.academia.edu/5109977/The_Trimarkisia._A_Celtic_Cavalry_Practice?auto=download

откъс от статията…

ОТ КОЛЕСНИЦАТА ДО ТРИМАРКИСИЯ1

Присъствие на воините с конете по бойните полета все още не означавало наличието на кавалерията, защото последната предполагала голям брой конници, организирани в действията си./81/ В ранните етапи на латенския период съществували благородници, които се биели върху конете /както например един от тях, изобразен върху бронзова ножница от 5-ти век пр.Хр., намерена в могила 994 в Халщат/ /82/. Това се случвало и в по-късните Халщатски общности, но по всяка вероятност воините с конете не били кавалерия, в пълния смисъл на думата. Тази функция била по-скоро свързана с колесницата. Тоест, конниците или героически се нахвърляли върху враговете си, или слизали от конете да се бият на земята, както го правели конните хоплити в древна Гърция или иберийските ездачи на коне през VI и V век пр.Хр. /83/ Разбира се, колесниците и воините с конете не били използвани в специални случаи. И двата вида въоръжение вероятно присъствало на бойните полета, както знаем от примера на Сентинум/ Sentinum (Liv. 10.28.6-11), или както ги описал Цезар (B Gal. 4.32; 5.15).

81 Gordon 1953. 82 Frey 1976, 176. 83 Quesada 2005b, 97-98.

Значението на колесниците в континенталната Европа започнало да намаля към 3 в пр.Хр. Това било продиктувано от новите потребности за водене на война, свързани с миграция на „келтските“ народи, както и действията на военизирани банди наемници, /84/, потвърдени от археологическите находки и класическите източници. Причината за това било усъвършенстването на доспехи на келтските воини /85/ Новото „по-мобилно“ въоръжение позволявало по-висока скорост и по-голяма гъвкавост на движенията на воините, подсилени от конски ход. Нещо повече, кавалерията имала няколко предимства пред колесниците: тя била по-подходяща на пресечения терен /86/ по-ефикасна за разузнавателни цели (нещо, което не се получавало с биещи на очи и шумни колесници), много по-евтина, защото не се налагало изработване на „каросерията“ от специално подготвени занаятчии /87/ и по-малко уязвима, защото ранения кон в колесницата я изваждал от строя.

И накрая, колесницата се нуждаела от два коня, за да се движи и същевременно возила само кочияша и воина, а двама конника са били два воина, тоест със същия брой коне армията удвоявала нападателната си мощ. Колесницата запазвала своето важно значение и възходът на истинската „келтска“ кавалерия не означавал бързото й изчезване. Дори галатите, използвали тримаркисия, според Пазваний, запазили своите колесници. Това потвържава разглобена колесница, украсена с дърворезба в храма на Атина Никифорос /Athena Nikephoros/ в Пергамон, открита заедно с други галатски трофеи. /88/ Тази „двойственост“ на кавалерията като оръжието на новия елит, чието значение било все-по-важно в келтските военни операции /89/ и запазването на колесницата, наложена от галите и използвана от римляните била посочена в описанието на битката в Кластидиум /Clastidium/ през 222г. пр.Хр. от Секст Проперций и Плутарх. Според Проперций (4.10) крал Вирдомар /Virdomarus/ от племето Гисати /Gaesatae/ бил убит от Марк Клавдий Марцел /M. Claudius Marcellus/ докато се сражавал в колесницата си. „Той се хвалел, че можел да скача чак от Рейн, сръчно хвърлял галски стрели от неизменната си колесница. А когато с раираните си панталони застанал начело пред войската си, торква паднала от отсечената му глава“. Плутарх написал (Marc. 6.4) : „Тъй като те /галите/ били превъзходни конници, смятали себе си за непобедими, а всъщност са били доста повече на брой от хората на Марцел. Тоест, те решили да предизвикат римляните с насилие и ужасни заплахи, като по този начин очаквали да смажат противника, показвайки, как кралят им язди пред тях“  

84 Szabó 1991. 85 Rapin 1991; 1996, 516; 1999, 54-61; Léjars 2013, 315. 86 Archer 2010, 71. 87 Furger-Gunti 1991. 88 Stead 1965, 262. 89 Pérez-Rubio 2012.

Проперций, като поет от епохата на император Август, написал песен за трите повода за почетен трофей spolia opima, подаряван от успешния пълководец на бога Юпитер Феретрий, по-скоро омаловажавал галския крал като длъжник на Рим, отколкото следвал реалността и оттам споменавал за колесницата, раирани гащи и торква. Същевременно Плутарх бил по-близък към реалността, макар че източниците му трудно могат да се проследят /90/ , отразявайки галска кавалерия през 3в. пр.Хр.

Тогава се появила тримаскирия /trimarkisia/. Ако в ирландската литература героят бил наричан eirr -“мъж с колесница“, сякаш собствеността върху нея била важното качество, /91/ воините от „келтския“ елит вече показвали своя статут вкарвайки в битката три коня и докарвайки още двама души, както преди правили с кочияша на колесницата и стрелеца. Тази промяна била подобна на преминаването от колесниците към кавалерията в Ново-асирийското царство. Там, когато конните формирования започнали да се появяват през 9в пр.Хр. воините копирали екипа кочияш/стрелец от колесницата /92/ – тоест единният воин, с по-висок ранг стрелял със стрелите, докато другият –носач на щита, държал конете за поводи. Изграждането на такъв боен екип в асирийската армия бил продиктуван от практически нужди, включително и контрола върху конете, /93/ но също така бил свързан с концепцията на новото оръжие. Замяна на колесницата с конете при келтите, като „по-престижна форма“ също било вид йерархичния подход. Тройствената система идеално подхождала на келтското мислене. Може дори да се предположи, че тримаркисията придобила мистично значение като тримата „живи мъртви“ в епоса The Destruction of Da Derga’s Hostel, пратеници на унищожението. По този начин тримаркисията създавала и укрепвала обществени и духовни връзки между бойните „триади“ и воините с колесниците, а също така ги подготвяла към новите военни реалности. Като естествена последица на тази връзка се развила системата на клиенти/патрони, както и военни кортежи, например, в племената ambacti (B Gal. 6.15) или soldurii (B Gal. 3.22) споменати от Цезар.

Нека да споменем и това, че тази практика била описана за отделни племена, и вероятно, част от келтските народи може въобще да не са използвали колесниците за битките си. /94/

90 Mineo 2011, 124. 91 Greene 1972, 61. 92 Archer 2010, 71. 93 Quesada Sanz 2012, 15-6. 94 Макар че разпространението на гробниците с колесниците (виж добра карта- Koch 2007,  116) може да покаже, къде в „келтска“ Европа имало такова оръжие, нека не забравяме, колко променливи са археологичните находки, полевите изследвания и факта, че не всички келти са имали гробници.

Но за сметка на това някои келтски народи вероятно копирали или правили аналогични военни промени, свързани с развитието на кавалерията и необходимостта й за водене на войната. Съществуването на своеобразни „мрежи за знания“ и насърчаване на новото изиграло важна роля в обмяната на информацията между елитите на племената /95/, което обяснява разпространение на тримаркисията и подобни иновации. Джеймс /James/, /96/ говори за общуването между елитите в латенския свят и твърди, че „трансетническото културно изразно средство“ /“transethnic cultural koine“/, не е обикновен „келтизъм“ , а системата за взаимодействие между общностите, която по същество се явявала културен диалог“. Воденето на война като поведение на елита, собственото представяне и взаимодействието били най-важните поводи за такова „трансетническото културно изразно средство“. В този смисъл е удивително, колко бързо промените в доспехите довели до смяна на старите форми в тогавашната „спокойна“ Европа в рамките само на трети век пр.Хр., /97/ , довели до атаките на галатите на Делфи през 279 г.пр.Хр. /98/ Атаките, в които според Павзаний основната сила били групи от трима конници – тримаркисия.

95 Karl 2005. 96 James 2007. 97 Rapin 1991, 331; Lejars 315-6. 98 Szabó 1995; Rapin 1996, 517.

1.Тримаркисия /Trimarcisia/ (τριμαρκισία, trimarkisia), буквално „подвиг на трима конници“ била древна келтска тактика на военна кавалерия. Тя била описана от Павзаний в „Описание на Елада“, където той посочил значението на тази дума за галите по време на нашествието им в Гърция през 3в. пр.Хр.
Според Павзаний:

Когато нападат галските конници, слугите им се намират зад редиците и биват полезни по следния начин. Ако конникът или конят му пострадат, робът му води друг кон, ако господарят е убит, слугата се качва на коня на мястото на воина, ако и господарят и конят са убити, робът воюва вместо тях като резервен воин. Ако господарят е ранен, друг роб отвежда ранения в лагера, а на мястото му застава друг слуга зад редиците от воини“.

Източник: https://en.wikipedia.org/wiki/Trimarcisia

БИБЛИОГРАФИЯ

Almagro-Gorbea, M. (1995) “La moneda hispánica con jinete y cabeza
varonil: ¿tradición indígena o creación romana?”, Zephyrvs XLVIII,
235-266.
Aldhouse-Green, M. (1991) “Triplism and plurality: intensity and
symbolism in Celtic religious expression” in P. Garwood, D. Jennings,
R. Skeates and J. Toms (eds.) Sacred and Profane. Proceeding of a
Conference on Archaeology, Ritual and Religion, 100-108, Oxford.
—. (1992a) Symbol and Image in Celtic Religious Art. Oxford.
—. (1992b). Animals in Celtic Life and Myth. Oxford.
—. (2004) An Archaeology of Images: Iconology and Cosmology in Iron
Age and Roman Europe. Oxford.
Anthoons, G. and H. Clerinx (eds) (2007) The Grand ‘Celtic’ Story?
Proceedings of the conference held in Brussels on 19 November 2005.
Brussels.
Anthony, D. W. (2007) The Horse, the Wheel, and Language: How
Bronze-Age Riders from the Eurasian Steppes Shaped the Modern
World. Princeton.
Archer, R. (2010) “Chariotry to Cavalry: Developments in the Early First
Millennium”, in G. G. Fagan (ed.), New Perspectives on Ancient
Warfare, 57-79, Leiden.
Blazžek, V. (2008) “Gaulish Language”, Sborník prací Filozofické Fakulty
Brnenské Univerzity 13, 37-65.
Butler, H. E. (1916) Propertius. London.
Bradley, C. M. (2009) “The British War Chariot: A Case for Indirect
Warfare”, The Journal of Military History 73, 1073-1089.
Bromwich, R. (1997) “The Triads of the Horses”, in S. Davies, N. A.
Jones (eds.) The Horse in Celtic Culture, 102-120, Cardiff.
Brunaux, J. L. (2004) Guerre et religion en Gaule. Essai d’anthropologie
celtique, Paris.
Collis, J. R. (1996) “Celts and Politics”, in P. Graves-Brown, S. Jones and
C. Gamble (eds.) Cultural Identity and Archaeology. The Construction
of European Communities, 167–78, London.
—. (1997) “Celtic Myths”, Antiquity 71, 195–201.
—. (2003) The Celts. Origins, Myths & Inventions. Stroud.
Crawford, M. H. (1974) Roman Republican Coinage. Cambridge.
De Belloguet, D. F. L. (1872) Ethnogénie Gauloise. Glossaire gauloise.
Paris.
Delamarre, X. (2003) Dictionnaire de la langue gauloise : Une approche
linguistique du vieux-celtique continental. Paris.
—. (2007) Noms de personnes celtiques dans l’épigraphie classique.
Paris.
De Witte, J. (1882) “Correspondance”, Bulletin de la Société nationale des
antiquaires de France, 1882, 348.
Desnier, J. L. (1991) “Le Gaulois dans l’imaginaire monétaire de la
République romaine. Images plurielles d’une réalité singulière”,
Mélanges de l’Ecole française de Rome. Antiquité Vol. 103, Nº 2, 605 –
654.
Dottin, G., E. Ernault and H. d’ Arbois de Jubainville (1891) Les noms
gaulois chez César et Hirtius De Bello Gallico, Paris.
Douglas Olson, S. (ed.) (2006) Athenaeus. The Learned Banqueters.
London.
Drews, R. (1993) The End of the Bronze Age: Changes in Warfare and the
Catastrophe Ca. 1200 B.C. Princeton.
—. (2004) Early Riders. The beginnings of mounted warfare in Asia and
Europe. London.
Ellis Evans, D. (1967) Gaulish Personal Names. A Study of some
Continental Celtic Formations. Oxford.
Fitzpatrick, A. P. (1996) “‘Celtic’ Iron Age Europe: the theoretical basis”,
in P. Graves-Brown, S. Jones and C. Gamble (eds.) Cultural Identity
and Archaeology. The Construction of European Communities, 238–
55, London.
Frey, O. H. (1968) “Eine neue Grabstele aus Padua”, Germania 46, 317-20
—. (1976) “The Chariot Tomb from Adria: Some Notes on Celtic
Horsemansip and Chariotry”, in J. V. S. Megaw (ed.) To illustrate the
monuments. Essays on archaeology presented to Stuart Piggot, 171-80,
London.
Furger-Gunti, A. (1991) “Le char de combat: la reconstruction au
Schweizerisches Landesmuseum”, in S. Moscati (coord.) Les Celtes,
356-9, Paris.
Greene, D. (1972) “The chariot as describe in Irish literature”, in C.
Thomas (ed.) The Iron Age in the Irish Sea province, 59-73, London.
Gordon, D. H. (1953) “Swords, rapiers and Horse-riders”, Antiquity 27,
67-78.
Jackson, K. H. (1964) The Oldest Irish Tradition: A Window on the Iron
Age. Cambridge.
James, S. (1998) “Celts, politics and motivation in archaeology”, Antiquity
72, 200–9.
—. (1999) The Atlantic Celts. Ancient People or Modern Invention?
London.
—. (2007) “Iron Age paradigms and the Celtic metanarrative: a case study
in conceptualising the past, and writting histories”, in G. Anthoons and
H. Clerinx (eds) The Grand ‘Celtic’ Story? Proceedings of the
conference held in Brussels on 19 November 2005, 11-31, Brussels.
Jones, W. H. S. (ed) (1918) Pausanias: Description of Greece, Volume IV,
Books 8.22-10: Arcadia, Boeotia, Phocis and Ozolian Locri. London.
Jullien, C. (1914) Vercingetorix. Paris.
Karl, R. (2001) “… on a road to nowhere? Chariotry and the road systems
in the Celtic World”, IRQUAS Online Project Available at:
http://homepage.eircom.net/~archaeology/road.htm
[Accessed: 13/05/14].
—. (2003) “Iron Age chariots and medieval texts: a step too far in
“breaking down boundaries”?”, E-Keltoi 5, 1-30.
—. (2004) “Celtoscepticism, a convenient excuse for ignoring nonarchaeological
evidence?”, in E. Sauer (ed) Archaeology and Ancient
History – Breaking down Boundaries, 185-99, London.
—. (2005) “Master and Apprentice, Knight and Squire: Education in the
‘Celtic’ Iron Age”, Oxford Journal of Archaeology 24 (3), 255–271.
Karl, R. and D. Stifter (eds) (2007) The Celtic world: critical concepts
historical studies, vol. 1: Theory in Celtic studies, London.
Kelly, P. (1997) “The Earliest Words for ‘Horse’ in the Celtic Languages”,
in S. Davies, N. A. Jones (eds) The Horse in Celtic Culture, 43-63,
Cardiff.
Kelsey, F. W. (2007) Caesar’s Gallic War: With an Introduction, Notes,
and Vocabulary. Eugene. (1st ed. 1897).
Kidd, I. G. (1988) Posidonius. Vol. 2, Commentary. Cambridge.
Kispert, R. J. (1971) “Recent Venetic Inscriptions: A Supplement to the
Prae-Italic Dialects of Italy, Part One, TheVenetic Inscriptions”,
Transactions and Proceedings of the American Philological
Association Vol. 102, 217-263.
Koch, J. T. (2007) An Atlas for Celtic Studies: Archaeology and Names in
Ancient Europe and Early Medieval Ireland, Britain and Brittany.
Oxford.
Lejars, T. (2013) La Tène: la Collection Schwab (Bienne, Suisse). La Tène,
un Site, un Mythe 3. Tome 1. Lausanne.
Loth, J. (1925) “Notice sur les noms du cheval chez les Celtes en relation
avec quelques problèmes archéologiques”, Académie des Inscriptions
et Belles-Lettres, Journal des savants, 23e année, Mars-avril 1925, 95.
—. (1927) “Notice sur les noms du cheval chez les Celtes en relation avec
quelques problèmes archéologiques”, Revue Celtique, 410.
Marszal, J. R. (2001) “Ubiquitous Barbarians. Representations of the
Gauls at Pergamon and Elsewhere”, in N. T. de Grummond and B. S.
Ridgway (eds) From Pergamon to Sperlonga: Sculpture and Context,
191-234, Berkeley.
Megaw, M. R. and J. V. S. Megaw (1996) “Ancient Celts and modern
ethnicity”, Antiquity 70, 175–81.
Megaw, M. R. and J. V. S. Megaw (1998) “‘The mechanism of (Celtic)
dreams’: a partial response to our critics”, Antiquity 72, 276–9.
Mineo, B. (2011) “Principal Literary Sources for the Punic Wars (apart
from Polybius)”, in D. Hoyos (ed) A Companion to the Punic Wars.
Oxford.
Mitchell, S. (2003) “The Galatians: Representation and Reality”, in A.
Erskine (ed) A Companion to the Hellenistic World, 280-93, Oxford.
Mikhailova, T. A. (2007) “Macc, Cailin and Ceile–an Altaic Element in
Celtic?” in H. L. C. Tristram (ed) The Celtic languages in contact:
Papers from the workshop within the framework of the XIII
International Congress of Celtic Studies, Bonn, 26-27 July 2007, 4-24,
Postdam.
Neill, J. (2009) The Origins and Role of Same-Sex Relations in Human
Societies. Jefferson.
Nachtergael, G. (1975) Les Galates en Grèce et les Sôtéria de Delphes.
Recherches d´histoire et d´épigraphie hellénistiques. Bruxelles.
O’’Connor, R. (2008) “Prophecy, Storytelling and the Otherworld in Togail
Bruidne Da Derga”, in K. Ritari and A. Bergholm (eds) Approaches to
Religion and Mythology in Celtic Studies, 55-68, Newcastle.
Ó Cróinín, D. (1998) “Prosopographical Analysis of the Táin Bó Cuailnge
in a Historical Setting”, in H. L. C. Tristram (ed) New Methods in the
Research of Epic, 153-160, Tübingen.
Oldfather, C. H. (ed) (1939) Diodorus Siculus: The Library of History,
Volume III, Books 4.59-8. London.
Pare, C. F. E., (1993) Wagons and Wagons Graves of the Early Iron Age in
Central Europe. Oxford.
Pérez-Rubio, A. (2009) “Putting the Invaders to Use: Mercenary Tribes in
Anatolia”, Ancient Warfare III.1, 36-41.
—. (2012) “Making Epona Proud: Celtic Cavalry at War”, Ancient Warfare
VI.3, 15-19.
Perrin, B. (ed) (1917) Plutarch’s Lives with an English Translation. Vol. 5.
Agesilaus and Pompey. Pelopidas and Marcellus. London.
Piggott, S. (1983) The Earliest Wheeled Transport. From the Atlantic
Coast to the Caspian Sea. London.
—. (1986) “Horse and chariot: the price of prestige”, in D. Ellis Evans and
J. G. Griffith (eds) Proceedings of the Seventh International Congress
of Celtic Studies (Oxford, July 1983), 25-30, Oxford.
Powell, T. G. E. (1971) “The Introduction of Horse-Riding to Temperate
Europe: A Contributory Note,” Proceedings of the Prehistoric Society
37, 1–14.
Quesada Sanz, F. (2005a) “Carros en el antiguo Mediterráneo: de los
orígenes a Roma”, in T. Andrada-Wanderwilde Quadras (coord.)
Historia del carruaje en España, 16-71, Madrid.
—. (2005b) “L’Utilisation du cheval dans le „Far West“ méditerranéen:
bilan des recherches et étude de cas : le problème de l’apparition de la
cavalerie en Ibérie”, in A. Gardeisen (ed) Les Équidés dans le monde
méditerranéen antique, 95-110, Montagnac.
—. (2012) “Del carro a la caballería en Asiria”, Desperta Ferro Antigua y
Medieval 10, 14-9.
Rankin, H. D. (1987) Celts and the Classical World. London.
Rapin, A. (1991) “L’armement”, in S. Moscati (coord.) Les Celtes, 320-31,
Paris.
—. (1996) “Les armes des Celtes. Des messages enfouis sous la rouille”,
Mélanges de l’Ecole française de Rome. Antiquité T. 108, N°2, 505-
522.
—. (1999) “L’armement celtique en Europe”, Gladius XIX, 33-67.
Raulwing, P. (2000) Horses, chariots and Indo-Europeans. Foundations
and Methods of Chariotry Research from the Viewpoint of
Comparative Indo-European Linguistics. Budapest.
Renfrew, C. (1998) “All the King’s Horses: Assessing Cognitive Maps in
Later Prehistoric Europe”, in S. Mithen (ed) Creativity in Human
Evolution and Prehistory, 260-84, New York.
Rolle, R. (1989) The World of the Scythians. Berkeley.
Ruggeri, M., (2000) Posidonio d’Apamea e I celti. Firenze.
Ruiz Zapatero, G. (2004) “¿Quiénes eran los celtas?: Disipando la niebla:
mitología de un“ collage“ histórico”, in M. Almagro-Gorbea, M.
Mariné and J. R. Álvarez Sanchís (eds), Celtas y vettones, 72-93,
Ávila.
—. (2010) “Roma conquistó la Galia… y Astérix y Obelix conquistaron el
mundo. Desenmarañando a los celtas”, in Mª Cruz Cardete (ed.) La
Antigüedad y sus mitos. Narrativas históricas irreverentes, 97-114,
Madrid.
Speidel, M. P. (2004) Ancient Germanic Warriors. Warrior Styles from
Trajan Column to the Icelandic Sagas. London.
Stead, I. M. (1965) “The Celtic Chariot”, Antiquity 49, 259-265.
Stokes, W. (ed.) (1902) The Destruction of Da Derga’s Hostel. Paris.
Szabó, M. (1991) “Les Celtes et leur movements au IIIe siècle av. J.-C.”,
in S. Moscati (coord.) Les Celtes, 303-19, Paris.
—. (1995) “Guerriers celtiques avant et après Delphes”, in J. J. Charpy
(ed.) L’Europe celtique du Ve au IIIe siècle avant J.-C. Contacts,
echanges et mouvements de populations. Sceaux.
Tierney, J. J. (1960) “The Celtic Ethnography of Posidonius”, Proceedings
of the Royal Irish Academy. Section C: Archaeology, Celtic Studies,
History, Linguistics, LiteratureVol. 60, 189-275
Webster, J. (1999) “At the End of the World: Druidic and Other
Revitalization Movements in Post-Conquest Gaul and Britain”,
Britannia, Vol. 30, 1-20.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *