Изкуство

ИРЛАНДСКО ИЗКУСТВО – II част

от azmarra.com https://azmarra.com/2019/04/18/%d0%b8%d1%80%d0%bb%d0%b0%d0%bd%d0%b4%d1%81%d0%ba%d0%be%d1%82%d0%be-%d0%b8%d0%b7%d0%ba%d1%83%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%be-ii-%d1%87%d0%b0%d1%81%d1%82/

Джейн Франческа Уайлд – „Ирландски легенти, митове и суеверия“

Характерните черти на истинското келтско изкуство, било то върху камък, метал или хартия, включват многобройни и изпипани в детайли декоративни елементи, като спирали, преплетени панделки, змии и други животински образи, познати на изследователите на нашите национални богатства в музея на Кралската ирландска академия. Тези мотиви се откриват навсякъде в ирландското декоративно изкуство. Открит е надпис върху каменната колона на Лугнадон, племенникът на свети Патрик, все още запазена край светилището на светеца на един от красивите острови в Лох Кориб (Виж книгата на сър Уилям Уайлд „Лох Кориб. Неговите брегове и острови“, където е дадена рисунка на този надпис). Първите букви и орнаментите в древните ръкописи могат да се видят и върху гигантските каменни кръстове и в по-деликатните метални елементи на светилищата и мощехранителниците. По тях може да се определи възрастта на всички паметници на изкуството и останки, както и на предмети, класифицирани като съвременни. Ирландците остават верни на причудливите си художествени идеи в течение на поне осем столетия и докато саксонците флиртуват с франкското изкуство и накрая съвсем се предават на норманското влияние, ирландците предано се придържат към древния си национален келтски стил. Наистина тези древни художници са били истински националисти – дали са нови идеи на целия свят, но не са възприели нищо в замяна. На техните картини Голиат прилича на ирландки воин, а Давид носи ирландска лира; дори на една ирландска скулптура самият Бог е изобразен с ирландска лира. През 12-ти век, когато страната попада под норманско владичество, норманските мотиви, естествено, стават доминиращи, но най-красивото и интересното в древното ирландско изкуство принадлежи към преднорманския период. Примери са: златните украшения; прекрасните ръкописи като евангелията от Дъроу и Келс; величествените каменни кръстове, параклисът на Кормак; тази архитектурна перла на Западна Европа; Богато украсените храмове като този на свети Мохан, „най-значимото светилище, съществуващо днес по тези острови“ по думите на господин Уестуд и особено интересен за нас, ирландците, с това, че е бил изцяло позлатен от Родерик О’Конър, последния крал на Ирландия, и както твърдят летописите, най- красивото произведение на изкуството, създавано някога в Ерин. Всички тези свидетелства за развита култура и художествени умения са съществували много преди норманите да се появят по бреговете ни. Ирландското изкуство обаче отмряло заедно с ирландската нация и два века след норманското нашествие вече не съществувало и било напълно заменено с псевдороманския, или ирландски романски стил. Ирландското изкуство може лесно да се проследи на цялата територия на Континента по типичните за него мотиви и винаги когато в някоя чужда библиотека попаднете на ръкопис, многократно превъзхождащ останалите по красота на буквите и изящна изработка на илюстрациите, може да бъдете сигурни, че в създаването му е участвала ирландска ръка и ирландски ум в замисъла му. Във всички тях виждаме едни и същи символи и идеи – същите странни, издължени, изкривени преплетени фигури; същите живописни мозайки от кръстосващи се линии -толкова фини, толкова деликатни, толкова ярко оцветени, че полето на страницата сякаш е посипано със стрити на прах скъпоценни камъни. Има нещо почти меланхолично в тази привързаност към едно изкуство, в което няма нищо стимулиращо чувствата или сгряващо сърцето. Няма стремеж за възпроизвеждане на великолепието на дърветата или цветята, на човешката красота; напротив – абстракция на спирали и криви, с необятните геометрични плетеници и безкрайната монотонност на тези преплитащи се линии, увиващи се една около друга безспир през вековете.

Наистина, тези художници дават живота и труда на живота си смирено, безмълвно, с благоговение към Бог и блясъка на Божия свят. Те нямат друга цел в живота и когато произведението им е готово, произведение, толкова красиво, че дори сега на света няма нищо, което да му съперничи, майсторът не се отдава на суетно самоизтъкване: ръкописът завършва само с няколко смирени думи, името му и желанието да бъде запомнен като обикновен преписвач на текста, като фразата orate pro me (говорете за мен) на древните надгробни камъни. Това е единственото желание и надежда в замяна на толкова години от младостта и живота му, посветени на изрисуваните страници на Евангелието. Защото в онова далечно време изкуството не съществувало отделено от религията. Човечеството събирало най-скъпите си масла, за да бъдат помазани нозете на Иисус. Особено в Ирландия – Островът на светците – всичко, що геният е можел да съчини и ръцете на майстора да изрисуват, се посвещавало на творения, припомнящи Божието присъствие на народа, стимулиращи почитанието към Него или проповядващи Неговото слово; върху псалтири, евангелия, кръстове, скъпо украсени светилища, отрупани с драгоценни камъни ракли с реликви на светците и позлатените корици на свещените книги.

Чашата от Арда’, 8 век, графство Лимерик

Нищо, стигнало до нас от този период обаче, не говори за разкош в ежедневния бит. Словото Господне е изписано със златни букви, декорирано със скъпоценни камъни и емайл, но народът живеел простичко в бедни, недодялани колиби; дори кралете давали богатството си не за издигането на дворци, а за да строят черква, да издържат манастири, да подкрепят Божествената кауза и да подпомагат светите люде, Неговите пратеници, в похода им срещу злото, невежеството и мрака.

Книга на Арма

Не би била суетна хвалба, ако кажем, че между 7 и 10 век ирландците са учили цяла Европа на изкуство. Господин Уестуд е посетил всички големи библиотеки в Англия и на Континента и е открил множество доказателства, че ирландското, или хеберно-саксонското, изкуство е било широко разпространено в Европа през този период. Гръцките и латинските ръкописи нямат странични орнаменти, а са украсени с преливащи се рисунки. Ирландското изкуство се отличава от тях в много отношения – например с това, че има фигури и богати орнаменти изрисувани върху самите листа и в полетата на книгата. Той представя факсимилета на ирландски ръкописи, които сега се съхраняват в Оксфорд, Кеймридж, Дърам, Личфийлд, Солзбъри, Ламбът, Британкия музей и други места във Великобритания, а също на Континента, в големите библиотеки на Париж, Руан, Булон, Санкт Гален, Милано, Рим, Мюнхен, Дармщад, Стокхолм, Копенхаген и дори Санкт Петербург, и по този начин доказва съвършенството, до което ирландските художници или саксонските майстори, обучени в ирландски школи, са достигнали преди повече от хиляда години. Не би трябвало да изглежда странно, че именно Ирландия е учителка на цяла Европа. Християнството навлиза в страната още по времето на свети Джером. Келтските народи приемат християнската вяра с отворени обятия още през 4 век. Най-старият ръкопис в Ирландия е Книгата от Арма, препис от латинската версия на свети Джером на Евангелието, много ценна с изящния шрифт и красивите илюстрации, които съдържа. В онова далечно време учеността била изцяло посветена на службата към Бог и преписването на Евангелието било достойно и благочестиво занимание за великите учители и мисионери. Смята се, че Книгата от Дъроу и Книгата от Келс, и двете от началото на 6 век, са дело на самия свети Колумба.

Втората, Книгата от Келс, вдъхва удивление и възхищение у читателя. Тя е по-богато украсена от всеки друг препис на Евангелието и е обявена от специалистите за „най-красивия ръкопис, запазен от толкова ранен период, най-прекрасния образец на илюстраторското изкуство в Западния свят.“

Декориран текст от книгата на Дъроу, началото на Евангелието от Марк, 7 век

Първата печатна книга в Ирландия, вижда бял свят през 1571 г. и сега се съхранява в Бодлиевата библиотека. Тя е катехизис по ирландска граматика и оттогава ирландското писмо не е претърпяло нито една промяна или подобрение. Към края на 6 век славата на ирландската наука и уменията на ирландските майстори започва да се разпространява в Англия, а после и на Континента и ирландските писари стават много търсени, за да преписват Евангелието и да преподават прекрасното илюстраторско изкуство в английските манастири. От този период до края на девети век ирландците имат огромно влияние в Европа с начетеността и набожността си, владеещи еднакво добре гръцки и латински, велики учители по схоластика в целия християнски свят. Евангелието от Линдисфарн, изработено от монаси в Айона през седми век и сега едно от „съкровищата на Британския музей“, е важен елемент от ранната история на келтското изкуство и изглежда е било основен модел за подражание на по-късни художници.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *