Ритуали

Келтска Църква

Анастасия Занегина, специалист по келтско изкуство

превод от руски: Сурен Исраилян, 08.11.2019г.

Терминът „келтската църква“ се отнася за организацията на църковния живот в Ирландия, Шотландия, Британия, Уэлс и други келтски области в първите векове от разпространение на християнството по тези земи. Затова келтското християнство е раннохристиянския период в историята н тези територии.

Нека да отбележа, че след IX век келтската църква започва да губи своята самобитност за сметка на появилите се на „Изумрудния остров“ /тоест в Ирландия – бел. на преводача/ канони, правила, иконописни традиции и други църковни обичаи на Римската империя. Интересно е да се отбележи, че келтската църква никога не се е определяла като опозиционна към римската. Романизирането на келтската църква ставало постепенно, а ние ще говорим за своеобразието на Ирландската църква.

Похристиянчването на Ирландия се свързва с дейността на св.Патрик. Появата и развитието на християнството в земите на Ирландия става около IV-VIII вв. Между другото, тази държава станала християнска без кървави жертви, затова тук нямало мъченици. Обръщане в християнството на влиятелните келтски касти, такива като филиди – придворни поети и друиди – келтски жреци подсигури на ирландската църква истински интелектуалци. Така тук по естествен начин се слели друидическа и християнска традиция. Особено силно това се проявило в литература, защото с появата на манастирите се увеличила писмеността, а самите те станаха главни центрове на културната просвета. По този начин, в продължение на 3,5 века, преди нормански нападения в края на VIII век, ирландското християнско общество имало много мисионери и образовани хора.

В Ирландската църква римските норми се въвеждали в продължение на няколко века, особено по отношение на тонзурата и изчисляването на датата за Великден. Нека да поговорим за тях по-подробно, защото това са двете разлики на келтската църква от религиозните практики на Рим. Първата разлика е в особена „пасхалия“, тоест методиката за изчисляване на датата за Великден. Ирландските монаси използвали по-стария вариант за изчисляване на датата, който бил отменен в Римската църква. Важно е да се отбележи, че това не е било някакво противодействие срещу Рим, а по-скоро показвало спецификата на келтската църква. Втората разлика е в особена форма на тонзурата. Тонзурата е начин на обръсване на косата на монасите като знак за принадлежност към църквата. При католическите свещеници се обръсвала част от темето, а ирландските монаси приели обичаят на друидите да обръсват косата на темето от ухо до ухо. Този начин отразявал по-скоро езическо влияние.

През VI век в Ирландия се разпространили „епитимимници“, в които се посочвали различни грехове, както и начини и срокове за покаяние. Те представлявали съчетание на светски и църковни права, а също така били начинът на противодействие на църквата срещу някои особености на ирландското общество, в което имало силен езически елемент. Съгласно традиционното законодателство, този, който травмирал някого бил длъжен да плати лечението и грижите за човека, когото е ранил. Съставителите на епитимимниците настоявали да има задължително църковно покаяние. Най-разпространените форми на епитимия били отлъчване от причастие, допълнителни пости, а също така пеене на псалми. Важно е да се отбележи, че подобни епитимимници станали популярни в други европейски страни благодарение на ирландските образци.

И сега за структурата на келтската църква. В основата на структурата на църквата било градско население. В историческите документи те се наричали църковна, градска или манастирска общност. Основна административна и териториална единица била така наречената манастирска енория. Ирландската енория представлявала федерация на църквите и манастирите, които определяли своя произход към някой светец и последователите му. И понеже в Ирландия не е имало градове като муниципални центрове на власт, подобно на Римските епископални центрове, епархиите се намирали именно в манастирите. Тези църковни селища се явявали и като икономически центрове, а не само духовни места. Около тях се заселвали селяни, занаятчии и арендатори на църковните земи, и по този начин манастирите имали голямо влияние както върху духовния, така и обществено-политическия живот.    

А сега за църковните длъжности. Най-важната длъжност е била абат – настоятел на църковната общност. Често абатът едновременно бил епископ и управител на църковните имоти. През VIII и IX век настоятелят на църквата се смятал за наследник на свети основател на духовното място, което определяло неограничените му пълномощия. Втората по важност била длъжност на заместник абат, който се явявал и приемник на настоятеля. Имало и специалисти по Библията – особена йерархия от учените, които се разделяли по различни специалности, например тълкувател на каноните или мъж за четене. В големите общности като важна длъжност се смятало да бъдеш директор на училище. В историческите документи се говори за охрана на сградите, за глава на монашеската общност, споменават се и по-обикновени професии, като звънар или главен религиозен певец.

И накрая бих искала да разкажа за още една особеност на келтската църква, която е свързана с изгнания. Изгнанието се смятало за много строго наказание, почти като смъртна присъда. Обаче много свещеници доброволно напускали своите общности, така правили най-известните ирландски свети, в това число и св.Колумба, който, прекарвайки много време в самота, след това заминал за Галия да проповядва Свещеното Писание. Огромно влияние в развитие на богословието по онова време оказали прочутите ирландски интелектуалци и най-вече известен философ, богослов и преводач Йоан Скот Ериугена.  

Академия „Тома“

При реализиране на този проект се използват държавни средства, отпуснати като грант, съгласно Разпореждане на Президента на Руската Федерация от 05.04.2016г.под № 68-рп, след конкурс, проведен от Общоруска обществена организация «Съюз на Ректорите в Русия»

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *