Оръжия

Когато драконите зареват– бойни тромпети в келтска Европа

https://balkancelts.wordpress.com/2014/03/20/the-boar-headed-carnyx/

Автор: Brendan Mac Congail, 20.03.2014

Превод: Сурен Исраилян, 08.10.2018

Дей­ст­ви­тел­но, сред тях имало безброй викачи и тръбачи, които действали едновременно, от всички страни на техните бойни редици и вдигали глъч до небето. Звукът  бил толкова силен и пронизителен, сякаш не бил създаден от хора, а самата земя  ревяла отвсякъде(Полибий, Истории, Книга II, 29)

През Желязната епоха в Европа се произвеждат многобройни видове прекрасни тромпети – военни и церемониални, от глинени инструменти в Келтиберия, до щедро украсени бронзови тръби в Ирландия. Заедно със своята функционалност тези инструменти са прекрасни образци на келтската култура от тази епоха.

Глинени инструменти с геометрична украса от келтиберийския град Numantia /Soria/, Испания (2-1 вв. пр.н.е.)

Усилвател във вид на вълча глава /от глина/ от бойна тръба, намерена в Numantia, (2-1 вв. пр.н.е.)

Една от четирите бронзови тръби, намерени около кралския център в Emain Macha (Armagh), Ирландия. Това е уникален пример на латенската култура. Украсата на инструмента на извода е направена с релефна техника, базирана върху класически елементи „пъпка на лотос“ от четирите страни, огледални помежду си, допълнени с дълги и извити листа, в края на които има стилизирани птичи глави (1в. пр.н.е.)

https://balkancelts.wordpress.com/2016/10/14/of-swans-and-swastikas-a-celtic-horn-cap-with-zoomorphicswastika-decoration-from-essex-england/

Обаче, без съмнение, най-уникални и отличителни сред „варварските“ инструменти от този период са келтските карникси /Celtic carnyx/ – удължени бойни тръби, които обикновено /но не винаги/ са украсени с глигански глави. Думата “carnyx” има галски корен, “carn-” или “cern-” означава “разклонение на еленски рог” или “рог,” същия произход има и името на келтския бог Кернунос /Cernunnos/ (Delmarre X. (2003) Dictionnaire de la langue gauloise. Paris. p. 106-107). Инструментът е бил изработван от бронз и се е държал вертикално, както е на рисунката на котела от Гундеструп.

Вляво: Карникс от галско светилище в Tintignac (местност Corrèze, Галия), вдясно детайл от релефа върху котела от Гундеструп 

Възстановка на карникса, намерен в Tintignac. Инструментът е бил с дължина 1.80 м  и е един от седемте, намерени на терена /шест от тях са с глави на глиган, а седмият е със змийска глава/  

(информация от Gilbert J., Brasseur E., Dalmont J.P., Maniquet C.  Acoustical Evaluation of the Carnyx of Tintignac. In: Proceedings of the acoustics conference, Nantes 2012. p. 3956-3959)

Освен изображенията върху монети и други артефакти от този период, археологическите доказателства за карникса са открити на места, свързани с келтската култура из цяла Европа, от Британските острови до Балканите, Това показва, че тези инструменти са били разпространени сред всички келтски племена на континента.

Келтският карникс е изобразен върху римска златна монета – статер /48г. пр.н.е./

Карниксът със змийска глава от Tintignac

Карниксът с глиганска глава от Deskford (Banffshire) Шотландия (1 век ) – оригиналът и възстановката.

Част от карникса, открит в келтското поселение в Epomanduodurum(Mandeure), източна Франция (2-1 в. пр.н.е.)

“Техните тръби са необичайни варварски уреди, с които те свирят и извличат остри звуци, сякаш имитират врявата на сраженията“. (Диодор Сицилийски, Книга V, 30)

Научните възстановки на тези странни инструменти, базирани върху археологически данни (Gilbert et al 2012), потвърждават тезата, че карниксите са издавали особено зловещи звуци, без аналог на нито един античен или съвременен музикален инструмент и по този начин напълно са пасвали в атмосферата на военните битки, за които са били създадени.

Карникс, намерен в ритуална яма в келтското светилище в Tintignac

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *